Бившият служебен премиер Огнян Герджиков върна служебния автомобил и охраната, които му се полагат по закон в продължение на година след края на мандата. На 4 май премиерът Огнян Герджиков сдаде държавната власт. На 5 май бившият премиер сдаде държавната охрана. На 9 май гражданинът проф. Герджиков обясни пред Нова ТВ защо не иска да го пазят.
„Като ходя по улиците с охрана се чувствам малко като мечка и хората ме гледат по-особено. Не се чувствам комфортно. Бих предпочел да съм като всички”, каза той.
А за да стане като всички, трябвало да подпише декларация за доброволен отказ от охрана. По дата, час и минута.
Макар да е очарован от професионализма на досегашните си гардове, не вижда смисъл да ползва услугите им занапред.
„Не съм получавал някакви реални заплахи, за да бъда притеснен за живота си”, каза бившият служебен премиер.
Не приема държавната охрана като привилегия и белег за престиж.
„Това са изкуствени престижи. Аз имам собствен автомобил, карам го с голямо удоволствие. Защо трябва да ползвам служебна кола”, попита Герджиков.
Той отрича жестът му да е продиктуван от популистки подбуди и призна, че в личен план засилената премиерска охрана е била едно от най-големите битови неудобства през трите му месеца на поста.
„Това прекомерно обгрижване ми идва в повече. Аз обичам свободата”, казва Огнян Герджиков.
Свободата да се движиш и свободата… да се наспиш.
И на Герджиков му се случи да клейми публично, а после да се извинява. Става въпрос за освобождаването на областни управители заради „склонността им да се заиграват непочтено”.
„Бих казал лековато, търсейки мотива, отправих едни обвинения, които вероятно те не заслужават”, признава Огнян Герджиков.
С натрупания в Министерски съвет опит дошло категоричното мнение кой пост е по-тежък, а именно министърпредседателският.
„Когато бях председател на парламента имах възможност, макар и малка, да водя часовете си в университета. Като министър-председател това беше немислимо”, казва той.