Синът Явор Велков /вляво/ и приятелят Асен Стоянов разказаха за трагедията
42-годишният международен шофьор Атанас Велков от Благоевград, баща на две деца, издъхна внезапно от инфаркт в Германия. Трагедията станала през уикенда след 24-часова борба на лекарите в болница в Хамбург да го спасят.
Черната вест за внезапната смърт на младия мъж потресе жителите на Благоевград. Фамилията е в шок от случилото се, съпругата Марияна е продавач-консултант в хипермаркет в кв. „Струмско“, дъщерята Любомира е ученичка, 14-годишна.
„Баща ми умря толкова млад, само преди месец, на 16 септември, навърши 42 години, от силни притеснения по кредита, който изплащаха с майка ми Марияна, не можеше да приеме мисълта, че семейството ни ще остане на улицата без жилище”, каза вчера през сълзи 21-годишният син Явор, който работи като продавач-консултант в магазин за техника.
Младежът превъзмогна шока от смъртта на баща си и с мъка разказа:
„Взе решението да отиде да работи като шофьор на огромен камион, след като неочаквано преди повече от половин година на входната ни врата дойде съдия- изпълнител и каза, че жилището ни е обявено за продажба заради непогасявани заеми по кредит. Преди това не сме получавали писмени уведомления. Родителите ми се занимаваха с тези дела, от заплатата на баща ми, който до май месец работеше в благоевградска фирма като монтьор имаше забавяне на заплатата с няколко месеца и явно оттам са се натрупали задълженията по кредита и лихвите към тях. Той до този момент не знаеше, че има забавяне с погасяване на вноската, очаквал е, че е внасяна редовно от фирмата. Не знам точно, но мисля, че месечната вноска по кредита е около 500 лв., затова, след като се появи съдия-изпълнителят и заяви, че ще продадат жилището ни, се принуди да замине за чужбина. Той на нас ни спестяваше тревогите, казваше само да сме спокойни, че всичко ще се оправи и ще бъде наред, беше оптимист по душа. На новата работа като международен шофьор баща ми пътуваше из цяла Европа, започна работа през май и през август се прибра в Благоевград за 20-ина дни. Никога не е боледувал, от два-три месеца след проблемите около жилището започна да взема лекарства, мисля, че за виско кръвно налягане, но никога не се е оплаквал, беше физически здрав и издръжлив. Сега, в началото на септември, замина отново, на практика това беше второто му пътуване за 3-месечие. Той не е с друг водач, по време на изпълняването на поръчките шофира сам, такъв е редът, като си спазва правилата за необходима почивка. В петък е намерен паднал до камиона в безсъзнание, минути преди това е разтоварил камиона във фирма в Хамбург. Не е бил уморен, защото преди това е шофирал едва 45 минути. Веднага е закаран в местна болница, изпаднал в кома и в събота от Германия са се обадили на майка ми, че е починал от инфаркт. Тя преди това ни спестяваше на мен и на сестра ми Любомира тези подробности за случилото се. Майка сега не можа да издържи на стреса и е на успокоителни. Не знаем кога ще пристигне трупът му от Германия, очакваме утре да тръгне от там. Не знаем как ще се справим. Доколкото разбрах, за да спасим тристайния апартамент, който майка с татко закупиха преди три години в кв. „Струмско“, трябва до края на месеца да внесем в банката 9600 лв., това е размерът на дължимата сума заедно с натрупаните лихви, но не знам точно за какъв период. Кредитът е в размер на 50 000 лв., от него са погасени 10 000 лв. и тези, които сега трябва да се погасят, също са около 10 000 лв. Работя и ще се опитам да изтегля кредит на мое име, но и с това няма да реша проблема, 40 000 лв. остават да ни тежат, попитах в банката защо при смъртен случай не се опрощава част от дълга, а оттам отговорът беше, че при неизплащане на три месечни вноски се губят правата на застраховка живот. Това е, баща ми умря, за да спаси дома ни, а ние сме обречени на глад… той отиде в Германия не за почивка или екскурзия, а за да изхранва семейството и да спаси покрива над главите ни”, сподави мъката си Явор.
„Научих за смъртта на Наско в Англия, приятели сме и веднага се завърнах в Благоевград, защото знам в какво положение са изпаднали съпругата и децата му, не мога да ги оставя сами, те всички са в шок”, каза Асен Стоянов, който придружаваше сина на починалия си приятел.
„Над 300 човека се обадиха да попитат кога ще е погребението, но ние, неговите приятели и семейството, още не знаем. Наско бе изключително трудолюбив и уважаван човек, лъчезарен, весел по душа, през целия си живот не е лежал в болница, с нормално телосложение. Имаше си един порок, обичаше да пуши цигари, по една кутия на ден. Очакваме в петък или събота да го изпратим в последния му земен път”, заключи А. Стоянов.
Почерненото семейство на Атанас Велков има нужда от помощ в трудната ситуация, в която е изпаднало. Който желае, може да помогне. Сметката е: 7000 1522253303, IBAN BG 90 UNCR 7000 1522253303.
Разговаря СЛАВА ИВАНОВА
