В световния месец за борба с рак на гърдата се обърнахме към онколога д-р Георги Димитров, дм. 34-годишният лекар е син на директора на МБАЛ – Благоевград д-р Димитър Димитров и наскоро защити докторантура по тема, свързана с персонализираното лечение на рака на гърдата. От 2022 г. работи в отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а от 2023 г. е асистент към Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология (КНЛМО) на Медицинския университет – София. Завършил е генетика в University of Leeds и изследователска онкология в Imperial College, London, като притежава и сертификат по онкоимунология от Harvard Medical School.
За своите изключителни постижения през 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата „Лекар на годината“ в категорията „Ти си нашето бъдеще“ на национално ниво. Той е автор, съавтор и редактор на няколко монографии, учебни помагала, учебници по онкология и над 50 научни публикации, които отразяват неговия богат опит, задълбочени знания и обществена ангажираност, както и демонстрират изключителните му умения във визуализацията на медицински данни и владеенето на чужди езици.
– Д-р Димитров, какви са най-големите постижения в борбата с рака на гърдата през последните години?
– През последните години постигнахме огромен напредък в разбирането на карцинома на гърдата. Установи се, че той не е единствено заболяване, а включва над 300 различни форми. Благодарение на молекулярните изследвания сега можем да разграничим тези форми и да прилагаме по-точен, персонализиран терапевтичен подход. Това подобрява резултатите и едновременно намалява страничните ефекти от даденото лечение. Чрез използването на този подход, например при пациенти с напреднало хормонално чувствително заболяване, 5-годишната преживяемост се е увеличила значително, достигайки 90%.
– Какво представлява инвазивният рак на гърдата и как се лекува?
– Инвазивният карцином на гърдата означава, че раковите клетки са преминали отвъд млечните канали и са проникнали в околните тъкани. Лечението зависи от стадия и включва комбинация от хирургия, химиотерапия, хормонална или имунотерапия и лъчетерапия. За постигане на най-добри резултати диагностично-терапевтичният подход трябва да бъде мултидисциплинарен.
– Какво е неоадювантна терапия и кога се използва?
– Това е лечение, което се прилага преди операция с цел да се намали размерът на тумора и да се улесни операцията. При карцинома на гърдата неоадювантната терапия може да доведе до пълен отговор (липса на туморни клетки), което е свързано със значително по-добра прогноза. Голям брой проучвания се опитват да открият белези за предсказване на този отговор. Кога не се прилага химиотерапия при ранен рак на гърдата? Често се прилага при локално напреднало заболяване (голям тумор и/или засегнати регионални лимфни възли). При малки тумори и ранен стадий на заболяването химиотерапията може да не е необходима. В такива случаи хирургията и хормоналната терапия са достатъчни, особено ако туморът е хормонално чувствителен.
– Какво представляват биомаркерите и защо са важни в онкологията?
– Биомаркерите са молекули, които отразяват биологията на тумора и се използват за диагностика и избор на терапия. Те са ключови за персонализираната медицина и прецизната онкология, което ни позволява да адаптираме лечението според характеристиките на всеки пациент. При рака на гърдата рутинно се изследват биомаркери като рецептора на човешкия епидермален рецептор 2 (HER2), естроген рецептор (ER) и прогестерон рецептор (PR), които освен че помагат да се избере подходящата терапия, дават и прогностична информация. Изследванията на биомаркерите се правят при диагностициране и могат да се повторят при прогресия на заболяването, за да се адаптира лечението.
– Какъв е предметът на научното изследване в докторантурата, която защитихте?
– Моето изследване се фокусира върху нови биомаркери, които могат допълнително да предскажат пълния отговор на неоадювантна химиотерапия при дуктален карцином на гърдата. Знаем, че пациентките с тройно негативен карцином на гърдата (когато хормоналните рецептори и HER2 са отрицателни) по-често постигат пълен отговор на химиотерапията в сравнение с пациентки, чиито тумори имат положителни хормонални рецептори. Въпреки това липсата на хормонални рецептори не е единственият показател за добър отговор. Нашето проучване показва, че някои хормонално чувствителни тумори, особено тези с ниска диференциация и експресиращи биомаркери като CD10 и мутирал p53, показват по-добри резултати след лечение. Интересното е, че при тройно негативни тумори наличието на CD10 и отсъствието на биомаркера EGFR (рутинно изследван при карцинома на белия дроб) са свързани с по-добър отговор на терапията. Тези открития могат да помагат за по-точен подбор на пациенти и оптимизиране на лечението, което в крайна сметка води до по-добри клинични резултати.
– Има ли нови лекарства за рак на гърдата?
– Да, в момента се разработват няколко обещаващи лекарства, включително нови видове имунотерапия и прицелни молекули, които се очаква скоро да станат част от стандартната терапия. Тези иновации са насочени към подобряване на резултатите от лечението както в по-ранните стадии на заболяването, така и в по-напредналите.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
