През зимата в Германия със съгражданина си Ст. Стоев, който му помага за адаптацията зад граница
На разходка в Констанц
В Санкт Гален
С мегазвездата Д. Бербатов в Банско
В. Туджаров с екипа на ОФК "Пирин" в българския елит
В съблекалнята на орлетата с купата за II място в "Б" група през 2015 г., когато тимът влезе при майсторите
С фланелката на "Банско", последният професионален отбор в кариерата му
Санданският футболист подхваща атака за швейцарския "Тегервилен"
Васил Туджаров е роден на 29 август 1989 г. в Сандански. Прави първите си футболни стъпки в школата на „Пирин“ през 2001 г. Освен за орлетата играе като професионалист и в „Банско“. Завършва висшето си образование в ЮЗУ „Н. Рилски“ със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“. Тежка контузия през 2015 г. постави на карта бъдещето му на терена. След възстановяването се включи в подготовката на зелено-белите преди влизането им в елита, но не получи достатъчно шанс от наставника Неделчо Матушев и бе освободен. В началото на годината реши да приключи с професионалния футбол и започна работа в Германия.
– Васко, от началото на 2017 г. си в Германия, където работиш и живееш, окончателно ли скъса с футбола?
– С професионалния да, но играя на аматьорско ниво в един швейцарски отбор – „Тегервилен“, който е в тяхната трета лига.
– За изявите ти на терена за този тим получаваш ли някакво възнаграждение?
– Да, макар да не е като в клубовете в горните дивизии.
– А с какво се занимаваш през останалото време?
– Работя в един магазин за спортни стоки, който е на треньора ми в „Тегервилен“ Томас Хенгартнер. Намира се в Констанц, където живея.
– Значи често пътуваш от Германия до Швейцария и обратно?
– Налага се. Минавам границата 5 пъти седмично, но иначе разстоянието между Констанц и Тегервилен е само 5 километра.
– Кога реши да се откажеш от профифутбола?
– Преди 1 година.
– Но защо толкова рано и какво те накара да вземеш такова крайно решение, все пак нямаш и 30 г.?
– Доста неща. На първо място, несигурността в българския футбол. Многото лъжи от страна на ръководителите. Разни схеми се правят постоянно зад гърба на повечето играчи и това не е нормално. А и след контузията не бях същият, трудно се възстанових. Реших, че няма накъде да се развия повече във футбола.
– Повлия ли това, че не получи достатъчно шанс в ОФК „Пирин“ и бе освободен, след като се възстанови от последната контузия?
– Да, и това ми повлия, макар че след тази история играх още 2 години за „Банско“ във Втора лига. – Остана ли горчивина от това освобождаване?
– Е, разбира се, на никого не му е приятно при такова положение. Ама във футбола е така.
– Говориш за схеми зад гърба на играчите. Дай пример за такава ситуация, без да посочваш имена.
– Не, не, на тази тема няма да говоря. Това е почти във всички отбори, а не в един или два.
– Сега доволен ли си от условията в Германия, където живееш?
– Все още ми е доста трудно, живея под наем, но виждам перспектива за развитие.
– Как се справяш с езиковата бариера?
– Това ми е най-големият проблем, но започвам да уча езика. От октомври тръгвам на училище. – По кое време ще става това, нали ходиш в магазина?
– Сутрин, преди работа. Ще започвам малко по-късно служебните си задължения, шефът ми адмирира решението ми да напредвам с езика и каза, че няма проблем да идвам в магазина по-късно.
– Кой ти помогна да се установиш в Констанц?
– Имам двама приятели тук. Единият е от Сандански, а другият от Плевен. Той играе заедно с мен в отбора на „Тегервилен“.
– Започва ли да те мъчи носталгията?
– Няма човек, който да е в чужбина и да не страда от този проблем. Аз не правя изключение, въпреки че се прибирах за кратко през юли. Все пак всички близки и приятели са ми в България.
– Следиш ли какво става в ОФК „Пирин“ и поддържаш ли връзка с някого от отбора, който да те осведомява от кухнята?
– Гледам мачовете на пиринци всеки път когато мога. Но в момента не поддържам връзка с никого от отбора.
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ
