Бившият футболист на „Пирин“ /Бл/ Георги Бижев е роден на 6 юли 1981 г. в Благоевград. Дебютира в мъжкия тим на орлетата едва 17-годишен и е считан за една от големите надежди на пиринската школа. През 2000 г. преминава в „Славия“, където вкарва 4 гола в 14 мача. Следващата година бележи толкова и за „Спартак“ /Пл/ в четвъртия си пореден сезон в „А“ група, преди да се завърне в родния клуб, където прави най-резултатната си кампания досега – 17 попадения за 26 срещи във втория ешелон /2002-2003 г./. Разписва се 4 пъти и с екипа на „Македонска слава“ в елита, после играе за „Гомел“
/Блрс/, „Марек“, „Визас“ /Гър/, „Велбъжд“, ЛКС /Пол/, „Беласица“, „Спартак“ /Вн/, „Спортист“ /Своге/, „Доростол“, „Ресовия“ /Пол/… В момента живее в Теплице и се подвизава в нискоразредния чешки „Славия“ /Малешице/.
– Георги, колко години навъртя извън България след последното ти излизане зад граница?
– Вече 5 г. съм в Чехия, а преди това минах през доста страни. Времето минава неусетно.
– С какво се занимаваш в момента там?
– През седмицата работя в спедиторска фирма, а за уикендите се отдавам на футбола.
– Мислиш ли за трайна преориентация към треньорската кариера?
– Може би не бях толкова лош футболист, но единствено заради главата си не играх и на по-високо ниво. Затова и съветвам тези, младите, да не се занимават с глупости, а да се отдадат само и единствено на футбола, ако искат да постигнат нещо. Тренирам подрастващи, но как ще се развият събитията по-нататък времето ще покаже.
– Ангажиментът в пражкия „Славия“ /Малешице/ предимно за удоволствие ли е, или има и финансови плюсове?
– Ние сме малък клуб и с президента Павел Хонс се стараем да го развиваме. Имаме чудесно местоположение в близкия център на Прага и все повече и повече деца се записват да тренират при нас. Правим го с голямо удоволствие, дано някой ден се гордеем с добри футболисти и хора, излезли от нашия клуб.
– Живееш в Теплице, но си близо до един от най-красивите градове в Европа – Прага, където играеш. Остава ли ти време за разходки из чешката столица, кои са любимите ти места за посещение там?
– Честно да си призная, разхождал съм се и наистина е много красив град, пълен с туристи от всякъде, но много време не ми остава напоследък.
– Синът ти Венцислав наскоро навърши 10 г. и е тръгнал по твоите стъпки, тренира футбол в ОФК „Пирин“. Гостува ли при теб, или ти по-често се прибираш, как контактувате?
– Малкият тренира, но най-важното е да стане добър човек. Надявам се да не повтаря моите грешки и да има късмет, защото е нужен на всеки. В днешно време с тези таблети, компютри и подобни неща е доста трудно и за децата да излизат на улицата.
– Няма как да не хвърляш по едно око как върви родният клуб?
– Гледам и следя почти всички мачове на „Пирин“. В момента се радвам на класата на Иван Цветков и Тони Костадинов. Има още много да вдигат на крака феновете. От времето на Наджи Шенсой, който е страхотен мотиватор и психолог, най-после намерихме добър треньор в лицето на Милен Радуканов.
– Какво би променил, ако се върнеш назад във времето?
– Бих променил доста неща, най-вече в отношението към футбола. Направил съм много грешки – и в спорта, и в живота, но няма смисъл да се връщаме назад и не е нужно да съжаляваме. Винаги съм бил позитивно настроен. С времето осъзнаваш, че най-важни са семейството и здравето.
– Няма ли най-после някой от благоевградските футболисти да завърти колелото в родния си град и „Пирин“ да произвежда за себе си, а не за чужди клубове?
– „Пирин“ го е имало и винаги ще го има. Трябва да се гледа по-позитивно и да се даде шанс на тези хора в клуба, които го движат и управляват, защото в днешно време не е лесно да намериш спонсори и да издържаш професионален, на стр. 14
а дори и аматьорски клуб. Смятам, че родителите на децата, които отиват в така наречените по-добри школи, да речем „Левски“, „Лудогорец“, „Литекс“, всъщност пречат на бъдещето им като футболисти. Защото там трудно ще пробият в мъжкия футбол, докато в „Пирин“ имат уникален шанс това да се случи по естествен път.
– Виждаш ли набора ти Димитър Бербатов в тази роля, той като че е най-подходящ откъм възможности на този етап?
– На Бербатов му е рано. Мисля, че ще ни радва още по терените. Иначе го виждам начело на целия ни футбол, а не само на „Пирин“. В нашия футбол не разбирам и не мога проумея, защо толкова години дълбаем дъното“ Трябва да има ясни правила, които се спазват. В Полша и Чехия например новаците разполагат с половин година да си оправят стадионите. Ако ли не – обратно в долната дивизия. Тук какво се случва“ Постоянни компромиси. Повечето интервюта след мачовете бълват негативизъм и въпроси за съдийството. На тези неща се набляга повече, отколкото на самата футболна среща. Всички трябва да се замислят и да тръгнат в една посока, а не да се губи ценно време в разни словесни престрелки от типа „Венци Стефанов-Ангел Петричев“.
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ