Обиколила съм всички континенти без Антарктида, мъжът ми не е навит за там, било му студено. Той е единственият доктор в България с книжка за автобусен шофьор, пращала съм го и до Москва с мои групи, за Гърция, Европа да не говорим…
Катя Кормева е родена 1958 г. Завършва Френска езикова гимназия във Враца и география на туризма в СУ „Кл. Охридски”. Омъжва се за студента по медицина Валентин Кормев и още в София ражда двете си деца. Като отличничка има право да избира разпределение и тя избира да последва своя съпруг – започва трудовия си път в „Балкантурист”, Благоевград. Основава (1990) частна туристическа фирма „Кейт Балкан травъл”, първата регистрирана във Външнотърговския регистър на България. След 10-годишен успешна частна туристическа дейност отново се отдава на учене – завършва три магистратури: здравен мениджмънт в ЮЗУ; нутрициология (наука за храненето на здравия човек) към Катедрата по биология в Софийския университет; биоенергетика и квантова психология в БАН. С новите си знания и след конкурс тя започва работа в международната компания Calivita International, където изгражда огромна мрежа от потребители по системата Мрежов маркетинг и достига най-високото мениджърско ниво в България и Европа. Пенсионира се преди 2 години.
Срещаме се за първи път на живо, след неколкогодишно приятелство във Фейсбук. Оказва се, че имаме общи неща. И двете сме от Градешница: нейното село е във Врачанско, а моето е в Благоевградско и носи добавката „Долна”; и двете села са известни на археолозите с богатите находки на древен живот; следвали сме по едно и също време в СУ, живели сме в Студентския град, а след завършването си живеем в един град.
Разговорът ни обхваща живота на Катя, нейните две професии, семейството й. Спестяваме си официалностите и си говорим на ти.
– Причината да се обърна за интервю към теб са твоите пътувания, от които публикуваш живописни снимки във Фейсбук. Как туризмът се оказа твоя професия и начин на живот?
– Завърших география на туризма, много рядка беше тая специалност и много трудно се влизаше. Аз бях мераклия за международни икономически отношения, обаче там искаха характеристика на родителите… Точно тогава се откри тази специалност и си казах, че е за добро. Моят випуск (1977) беше втори по тази специалност. Тя беше уникална, освен всички географски дисциплини учехме по няколко семестъра история, археология, история на изобразителното изкуство – всичко, което може да е обект на туристически посещения. А преподаватели ни бяха известни имена от съответната област. Те ни водеха на практика из цяла България.
– Къде сте били на практика?
– Обиколила съм България още в ония години. Няма село, планинка, връхче, обектче – като изключим пограничните, защото там имаше специален режим, въпреки че един от преподавателите ни издейства и сме ходили чак до Резово. Другото бяха езиците. Единият ми приемен изпит беше по френски. Курсът ни беше от 24 души, по 6 души от френски, немски, английски и руски език. Поравно – по три момичета и по три момчета със съответния език. Аз продължих с френски език, а като втори език, с държавен изпит – испански, който научих на много добро ниво. Всъщност аз френския все още го знам перфектно, почти като майчин.
Любовта ми към географията, археологията и езиците тръгва от ранното детство, израснах в семейство на учители, баща ми ме научи да чета много малка и ми предаде страстта към четенето, имахме огромна за времето си библиотека; от него се влюбих във френския и други езици; а от майки ми наследих трудолюбието, инициативността, да бъда упорита и да имам цел, която да преследвам докрай. Освен че бях перфектна ученичка, аз много помагах в градината, на полето, спортувах, по цяло лято имах занимания. По-късно във Френската гимназия във Враца имах уникален учител по география – Павлов, който окончателно ме омагьоса със света на географията и допринесе за моето професионално ориентиране и страстта към пътешествия.
– Защо избрахте Благоевград за работа и живеене?
– Омъжих се студентка последна година за македонец. Понеже бях отличничка, можех да избирам разпределението. Исках да остана в София. Обаче той учеше медицина и трябваше да се върне в тоя край. Така се озовах в Благоевград – в „Балкантурист”, за да не сме разделени. Той завърши две години след мене, през които аз успях да родя двете ни деца – момиче и момче. Живеехме в Студентския град. Дойдохме в Благоевград по разпределение през 80-те години с две бебета и с две дипломи и останахме. Имахме много трудности в този чужд за нас град, далече от роднини. Живеехме на квартира няколко години, в пълна мизерия, заплатите не ни стигаха даже за храна, налагаше се да работим нощем надомна работа, преводи, садехме картофи и какво ли не още. Ние сме започнали не от нулата, а от под нулата. Толкова зле сме били материално, че сме се чудили какво да работим, за да издържаме децата. Много беше трудно – съвсем самички, нямахме подкрепа от никого.
– Защо нямахте подкрепа?
– Първо, професионална. Завърших юни, през юли ми бяха държавните изпити и от август до ноември аз не можех да започна работа. Идвам в Благоевград и вместо да ме назначат, защото ние бяхме готвени за ръководни кадри, директорът ме размотава три месеца, не искаше въобще да ме назначи. А никой в „Балкантурист” нямаше с език. Аз пристигам някаква млада специалистка и той все ме връща. По разпределение няма право да не ме назначи, но протака. Консултирах се с моите преподаватели и в един момент му се опънах: „Ако не ме назначиш, три години ще ми плащаш заплата”. Така беше по закон. И нямаше накъде – назначи ме администратор на рецепцията в хотела. В това време забременявам с първото дете и се навих да започна работа като администраторка. Работих три-четири месеца, докато изляза по майчинство, и след това вече гледах децата. Когато се върнах, бяха сменили Ангелов, директор беше Младен Тодоров и той ме назначи по специалността. Няколко години бях инспектор по всички хотели в окръга.
– Значи си пътувала?
– Като ме попита човек откъде си, аз веднага се замислям. За мен Благоевград е мястото на живеене и на постоянен адрес, животът ми винаги е бил някъде с работата, в смисъл – по пътищата, хотели, хотели… После бях шефка на туристическите бюра в окръга. Ние бяхме организатори на всички екскурзии в страната и в чужбина. А отделно и за приемащите туристи организирахме на място допълнителни екскурзии и разни мероприятия. По късно ме назначиха като главен специалист по маркетинг и търговска политика. Работих доста време като маркетинг експерт, много туристи подсигурих на „Балкантурист” и съответно доста добри печалби.
– От кои държави идваха туристи?
– Откъде ли не. Даже японци успях да докарам. Знаех езици и можех да контактувам на много високо ниво. Само молех шефа да ме изпрати командировка на изложения в страната и чужбина (Унгария, Германия, Москва) да сключа договор. Имаше много руски туристи, а гърците ни бяха основен поток. Македонци по едно време започнаха много да идват, когато заради разлики във валутите почна куфарният туризъм. В един момент реших да направя частна фирма. Напуснах 1990 г. и направих първата частна туристическа фирма, регистрирана във Външнотърговския регистър на България. „Кейт Балкан Травъл”.
– Знам я. И аз съм пътувала с твоята фирма до Охрид.
– Тогава беше някакъв ужас с визи, разправии по границите, беше сложно и трудно. По цели нощи сме висели по посолствата да ни дадат визи.
– Колко души работеха с тебе?
– В началото две момичета, имах два големи собствени автобуса, счетоводителка, след това направих филиали в Дупница, Сандански, Гоце Делчев, Банско. Бях много добра, много пътувах, буквално не съм се прибирала вкъщи, от едната граница – на другата… И до ден-днешен се чудя как съм отгледала децата, като не е имало кой да ги гледа. Баща им основно и аз. Първи и втори клас бяха, малки. Но успях да ги възпитам в това отношение много добре – няма кой да ги гледа, аз ги метна в автобуса, и сега са същите като мене. Научиха се от малки на труд, отговорност, задължения, опознаха страната и Европа. Това много им се отрази в решението да учат в България, а не някъде по света. Обичат да пътуват, особено дъщерята.
– Защо се отказа от туристическата дейност?
– Цялата история с туризма беше докъм 2000 година. Страшно много се уморих. Аз обичах работата си и да я работих перфектно. Въпреки че в един период много търговци пътуваха с мен и си зареждаха магазините из целия окръг. Тогава така пътуваха за стока. Отделно преподаватели от Американския университет; Югозападният университет и други фирми и организации пътуваха с моята фирма на конгреси, семинари или екскурзии. Развивах огромна по обем работа, на седмица съм имала по десетина мои екскурзии и отделно съм изпращала туристи с други компании. В същото време поддържах 7 магазина за дрехи в целия окръг. Освен това моята фирма обслужваше вериги от руски и арменски туристи в цяла България. С тази задача основно се справяше моят съпруг, като си взимаше отпуск от болницата. Преодолявах много трудности с персонал, автобуси, нелоялна, груба конкуренция, рекет от групировки и т.н. Обичах много професията си и полагах огромно старание да бъда перфектна във всяко отношение.
По това време се запознах с един нов бизнес, мрежов маркетинг на компания за хранителни добавки – над 100 артикула от много висок клас, с високи технологии. Взех решение да сменя професията. Продадох автобусите, закрих всички офиси. Направих къщата, в която сега живея – от туризма!
Почнах на 40 години отново да уча. За да бъда добра, понеже съм свикнала да не бъда посредствена. Тогава завърших три магистратури. Едната в нашия ЮЗУ, тя ми беше най-лесната – здравен мениджмънт. Другата, най-важната беше към Катедрата по биология в Софийския университет – нутрициология, наука за храненето на здравия човек. Аз мога да правя и диети за болни, но основно как трябва да се храни здравият човек, за да остане здрав. Третата ми магистратура беше в БАН – биоенергетика и квантова психология.
– Обичам да чета за новите научни открития и хипотези, но квантовата физика ми е абсолютно непонятна.
– Ще го обясня накратко. Човешкото тяло е изградено от много милиарди клетки, всяка клетка трепти с определена честота, която се измерва в херци. Когато организмът е здрав, честотата е в определени граници: от – до. Учени, най-вече от Далечния изток (китайската медицина е на 5000 години, Индия и Япония), са измерили и установили, че примерно честотата на мозъчните клетки е толкова херца, на белия дроб… на всички органи. Посещавах и какви ли не допълнителни курсове на тая тема, за да мога да бъда много добра.
– Но защо не се използва това знание? Например белите дробове се снимат с рентгенови апарати, скенери, които имат много вредно лъчение.
– Защото медицината и хранително-вкусовата индустрия са бизнес, те най-малко мислят в полза на хората. Те гледат парите. Имат интерес да сме болни, те нямат интерес да сме здрави. Затова не се използва това знание, а би могло да се ползва.
– Магистратурата ти в БАН към кой институт беше?
– Към Института по иновации. Почти две години съм ходила в събота и неделя на лекции и накрая имахме дипломна работа. Написах уникална дипломна работа за раковите заболявания – просто се учудвам на себе си, че успях да я напиша. Струваше ми много време, много ровене и много четене. Какво трябва да направи човек: първо, да не се разболее, и второ, ако евентуално пожелание – на много нива е това лечение и 99% от хората не са в състояние. Дипломната ми работа беше по публикации. Бях успяла да синтезирам най-различни видове теории за лечение на рака. Двайсет години, допреди две години, бях много активна в тази сфера.
– В какво се изразяваше работата ти?
– Отново пътувах из цяла България, изнасях лекции за здраве, профилактика, учех хората да се грижат предварително за здравето си. Успях да изградя огромна мрежа от последователи, които ползваха хранителните добавки на Calivta internacional. На хиляди хора съм давала професионални съвети и бях много щастлива да виждам, че те стават все по-здрави и успели.
Правех квантов анализ с един уникален уред биоскенер. Дъщеря ми направи първия биомагазин в Благоевград, беше много известен, 8-9 години го държаха, първо дъщерята, после снахата.
Участвах с лекции и щандове в различни форуми, изложения, панаири, симпозиуми по градове, по общини – петък, събота и неделя. Дъщерята ми пое щафетата в тая област. Днес тя е директор на тази компания и освен това има собствен Медицински център за алтернативна медицина „Качествен живот” в София.
– Какво е завършила дъщеря ти?
– Американския университет, работи известно време в сферата на недвижимите имоти. В един момент, даже тайно от мен, се явила на конкурс в тази фирма – собственикът е американец, но е с международно участие. За Източна Европа центърът е в Будапеща. Тя се явила на конкурс за директор „Маркетинг”. Те, естествено, я одобрили, защото тя знае английски много добре, отделно има много познания. Значи дъщеря ми е аз на десета степен – толкова е амбициозна.
– Е, едва ли има твоите познания, защото са много по-широкоспектърни. Но младите по-добре се ориентират в пазара, ние сме друго поколение, макар че ти си поработила в частния бизнес.
– Аз нямам тези умения, които тя ги има: комуникациите с новите технологии – презентациите й по интернет събират хилядни аудитории, всички я чакат с нетърпение. Когато аз отворих туристическата фирма, нямаше друга техника, освен един телекс.
През тези 15-20 години аз бях пак много активна. Организираме много често обучения, семинари на различни места, съчетаваме ги с туризма в България и по света. Например последният ни семинар беше в Девин в супер луксозни хотели – единият ден има лекции на известни лекари (българи и чужденци), избираме темите; успоредно организираме походи, посещения.
В Испания бяхме на подобен семинар. Сега с румънците се каним да организираме някакъв общ. В последните две години аз се включвам по-малко – един-два пъти в месеца. Дъщеря ми настоява да се оттегля и да си гледам живота, да си харча парите, които съм спечелила с толкова много труд, и да се радвам на внуците. Понякога й казвам, че скучая, защото още се чувствам в кондиция. Та участвам, пътувам, канят ме на семинари.
– Продължаваш да пътуваш на екскурзии за лично удоволствие. Наскоро видях във Фейсбук твои фоторепортажи от Африка.
– Следя какво предлагат туристическите агенции, познавам коя е добра, записвам се като турист и пътувам. Бяхме в Южна Африка: в Зимбабве – заради водопада Виктория, най-дългата водна завеса в света; и в ЮАР – заради мъжа ми, който също обича да пътува, така се разтоварва. Той се пенсионира преди две години, но един-единствен ден остана без работа, помолиха го да се върне – няма кой да работи, особено с неговата специалност. И ходи на работа като ординатор. Без да го хваля, но е толкова добър лекар, всеотдаен към пациентите. Жали ги. Оня ден носи една вафличка му подарила баба; друг – орехчета в някоя торбичка. Баща му е бил известен лекар в Гоцеделчевския район, много млад почина, на петдесет и няколко години, и цялата му клиентела от Гоцеделчевския район толкова го обича моя мъж. Телефонът вкъщи звъни денонощно. Повечето случаи не са свързани с неговата специалност, а за да помага, като ги свързва с колеги. Той се е доказал като специалист и го канят от чужбина – от Швейцария, Франция. Да не ти казвам какви заплати му предлагат, от рода на 10-15 хиляди евро месечна заплата. Но ние с него сме си влюбени в България и не желаем живот в чужбина. Ето, може да обикаляме по целия свят, но тук, при корена…
– Децата ви също са останали при корените.
– Слава богу, и децата ни са като нас. Аз съм много доволна, че успях покрай това, че ги водех в чужбина, те бяха видели света и като дойде ред да кандидатстват, дъщерята още в 10 клас издържа Тойфел и САТ – къде ли не я бяха приели, но тя реши – тука ще учи, в нашия Американски университет. В първите години ние плащахме по 5 хиляди долара на семестър, след това тя ходеше на бригади в Америка и сама си плащаше. Сега живее в София, има голямо момиче.
Синът е тука, в една къща сме. Умник, като на майтап завърши информатика в Нов български университет, 4-5 години работи в София в американски фирми като IT специалист. Но реши да си остане в Благоевград. Запален моторист е и си направи работилница за мотори. За него писаха вестниците за автомобилисти. Конструираше сам мотори, правеше тунинги на колите. До нашата къща му е работилницата. Разшири дейността, сега и коли оправя и минава за един от експертите – и той знае перфектно английски, и по интернет го търсят за много сложни ситуации. Ожени се, имам прекрасна снаха и две момчета. Те са на отделен етаж, но имаме топла връзка. Големият внук се роди на Никулден, но носи името на дядо си Валентин. Малкото е Иван – на майката на снахата.
Това е моят живот, сега почивам, пътуваме с моя мъж, обикаляме из България всяка събота и неделя – или сами, или с приятели, или с туристически фирми, които организират пешеходни турове.
ЧЕТЕТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК „СТРУМА“ И НА САЙТА STRUMA.BG
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
Лъжа е че в „Балкантурист“ нямаше хора със чужди езици! Свободни съчинения!