Клубът по джудо в Гоце Делчев се превърна в една от визитните картички на южния град през отминалия сезон. Състезателите постигнаха немалко успехи на различни форуми, заявявайки своето място под спортното слънце на България. За постигнатото и това, което предстои, разговаряме с основателя и главно действащо лице Иван Костадинов. Той е човекът, който допринася изключително много за популяризирането на джудото в родния му град, където активно занимаващите се с този спорт са над 70.
– Г-н Костадинов, каква е равносметката на изтеклата състезателна година преди старта на новата?
– Можем да я наречем задоволителна. В крайна сметка винаги може да се търси още, да се надгражда и да има стремеж към повече успехи. Тренираме, трудим се и се стремим към това. Можем да кажем, че като цяло нещата се движат по план. Де факто за момента за нас са приключили основните състезания – държавните първенства отборно и индивидуално, големите международни турнири. До финала на 2023 г. има още няколко надпревари, в които ще се включим, и ще правим генералната равносметка на Нова година.
– Ако можем да конкретизираме успехите на вашия клуб, кои бихте откроили?
– При юношите старша възраст станахме седми в България на отборното първенство в Пазарджик заедно с ЦСКА. На практика така затвърдихме предходното ни представяне в тази надпревара и малко не ни стигна да заемем по-висока позиция – трета или пета, но в крайна сметка така се стекоха обстоятелствата, просто не ни стигна една точка. Участвахме и на индивидуалния шампионат при юношите младша възраст, родени 2009 и 2010 г., и при децата, родени 2011, 2012 и 2013 г. В Димитровград завоювахме два бронзови медала на Ефе Кади и Николай Спиров. Имахме няколко пети и седми места, което също е успех за нас предвид факта, че обичайно в една категория се борят между 40 и 60 състезатели.
– Какви трудности срещнахте и какво още искате да направите?
– Представянето ни през изтеклия период ни амбицира и ще преследваме идната година подобряване на постиженията ни в една наистина много сериозна конкуренция в лицето на големи центрове като ЦСКА, „Левски“, „Локомотив“, Сливен, Стара Загора… Изключително комплектувани отбори със състезатели във всички категории и възрасти. Именно тук се явява известна трудност при нас. Давам пример – ако един състезател в нашия отбор в дадена категория се контузи, ние нямаме възможност да го заменим веднага, за разлика от тези клубове. Друга трудност и по-скоро задача е да увеличаваме броя на категориите и възрастовите групи, в които участваме. Тепърва ще навлизаме при юношите старша възраст. Тук обаче идва и още един проблем. Доста сериозна задача се очертава задържането на състезателите и запазването на вниманието им след навлизане в пубертета, което е нещо, с което се сблъскват колегите и в другите спортове. Освен това е важно да мотивираш трениращите. Всеки вижда спорта през неговата призма. Някои тренират само за здраве, други за фигура, трети да се научат на самоотбрана, а следващата група са тези, които гонят високо спортно майсторство. Иска ми се повече да имат вярата, че могат да се състезават и да успеят, а не да се подценяват или да се притесняват.
– Коя е основната философия, която се опитвате да внушите на състезателите си?
– Спортът е здраве, което е едно от основните виждания на джудото. Други са осмисляне на категориите като чест, достойнство, характер, възпитание. Да не се предават пред трудностите, да са упорити и да преследват поставените задачи до последно. Важното е не да се движиш с големи скокове и в един момент да спреш, защото по-бързо ще се измориш. По-добре е с малки крачки, но уверено и постоянно да се движиш напред. Не на последно място – да бъдат добри хора и да са полезни на обществото, за тях самите също. Както казва една мъдрост: „Ако планът ти касае 1 или 5 години, посаждаш дърво, но ако мислиш с 50 или 100 години напред, възпитаваш деца“.
– За съществуването си до момента в тези 7 г. клубът по джудо постигна немалко и в тази светлина приемат ли ви насериозно вече вашите конкуренти?
– Ясно е, че когато е по-малък градът, по-млад клубът, има известно подозрение и подценяване, особено в началото. Когато стартирахме, бяхме оглеждани, преценявани дали ще се задържим на сцената, дали не сме някакъв отбор, който е възникнал само да помогне за постигане на определена временна цел и да се окажем в графата „танцувал само едно лято“. Сега, след като показахме, че сме сериозни в начинанието си и имаме дългосрочен хоризонт за работа, не се отказахме пред трудностите, вече на нас се гледа с друг поглед. Приемат ни съвсем насериозно. От своя страна, ние се стремим да подхождаме максимално професионално във всяко начинание, свързано с клуба, и не на последно място – да се стремим да помагаме за имиджа на нашия град. Нещата се случват, когато си максимално сериозен във вършенето им. Тук ще ви върна и на поговорката, която преди малко казах. Нашият план е далеч над 5 г. и за да е нещо дълготрайно, трябва да се положат максимални усилия и здрави основи.
– Имате вече доста последователи, има ли сред тях хора, които да ви помагат в треньорската работа?
– За тези 7 години някои от състезателите натрупаха добър стаж. Има такива, които помагат в тренировките, придружават на състезания по-малките като помощник-треньори. Мога да посоча за пример Георги Златинов и Костадин Спиров. В нашия клуб взаимопомощта е много важна.
– Какво предстои за клуба?
– Изкарахме кратка ваканция и сега ни предстоят много тренировки. На 2 септември ни предстои силен международен турнир в Перущица, който е организиран от бившата националка и олимпиец в тежка категория Цветана Божилова. На 15 и 16 септември ще се включим в още един международен турнир, организиран от СК „Левски“. Макар да нямаме юноши старша възраст, ние ще се включим в държавния шампионат в тази възрастова група в края на септември. Ще пробваме силите си в първенството, което е квалификация за европървенството, чийто домакин е Самоков. Ако някой от нашите състезатели се класира в тройката, ще може да представя България. След това продължаваме по календара, който сме изготвили.
Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
