Основателят на специалност „Съвременна хореография“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград проф. д.и. Анелия Янева: Образованието ни няма нужда от реформа, имаме много добри преподаватели, стига те да не се превръщат в чиновници, и будни студенти, с които си струва да работиш

Проф. Анелия Янева в испански стил

Анелия Янева в училище

Проф. д.и. Анелия Янева със своите студенти на репетиции на открито

Анелия Янева на пет години

Проф. д.и. Анелия Янева след концерт със своите студенти -специалност" Съвременна хореография" в ЮЗУ "Неофит Рилски" -Благоевград

Анелия Янева абитуриентка

Проф. д.и. Анелия Янева в посолството на прием

Проф. д.и. Анелия Янева е основател на специалност „Съвременна хореография“ Проф. д.и. Анелия Янева е основател на специалност „Съвременна хореография“  в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Преподава още и в София – в НАТФИЗ  „Кръстьо Сарафов“, в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и Нов български университет. Има издадени 13 авторски книги, посветени на историята и теорията на балетното изкуство. С проф. д.и. Анелия Янева разговаряме за нейния професионален път и успехите – нейните и на студентите й.

– Проф. Янева, завършили сте Държавното хореографско училище в класа на проф. Фея Балабина и Калина Богоева. Откъде идва любовта Ви към балета, в рода Ви има ли личности, които са свързани с изкуството?

– Танцувала съм съвсем малко – ако не се броят 8 години обучение в Държавното хореографско училище (когато също се танцува), но като професионална балерина съм танцувала един сезон. Много дължа на моите преподаватели в Държавното хореографско училище и особено на преподавателите ми по класически танц Фея Балабина и Калина Богоева. Всъщност чрез Фея Балабина (една от последните възпитанички на Агрипина Ваганова) ние усвоихме основите на методиката на Ваганова, която се изучава и преподава и до днес в България. Смея да твърдя, че съм много добър преподавател по класически танци и това го дължа на обучението си при Балабина. Впоследствие тази система беше усъвършенствана от Богоева. Наследила съм интереса към танците от майка ми и баща ми – те не са танцували на сцена, но ме насочиха към сцената.

– Труден ли беше пътят към успехите в професионалната Ви кариера?

– Може би отстрани това се отчита като успех. За мен това е отдаденост. И съвсем естествен път на развитие. След като човек завърши Държавното хореографско училище, той съвсем естествено започва да работи като артист изпълнител – тоест да танцува на сцената. Впоследствие, след като спре да танцува, той се насочва към професията на педагога или хореографа. Просто за мен този път беше малко по-кратък, тъй като година след като започнах да танцувам, обявиха прием за хореография в Русия. А това е Меката на класическия танц. Аз кандидатствах и ме приеха. Затова и спрях да танцувам – иначе не съм имала травми или други подобни, които насилствено да ме откажат от танца. А след като се дипломирах като хореограф режисьор в Санкт Петербург, съвсем естествено се насочих към тази професия. Имам много постановки. Над 20 балетни спектакъла – става въпрос за едноактни или многоактни балети, които продължават между 30 минути и час и половина. Сюжетни балети с много действащи лица. Имах щастието да работя в Плевен при директор с много изискан и професионален вкус – диригента Георги Нотев. Той ми беше дал абсолютен „карт бланш“ за нови идеи, предложения, осъществявания. Затова и можах да направя там толкова много. При това с една не високо професионална трупа. Впоследствие и благодарение на моята работа като педагог и хореограф (винаги и навсякъде съм съвместявала тези две длъжности) трупата се разви. Аз бях първият балетмайстор в България, която постави прочутото Grand pas de quatre в хореографията на Жул Перо с артистите от Плевенския балет. До този момент това произведение не се е играло дори от Софийския балет. А то наистина е бисер от съкровищницата на класическия репертоар – създаден за четирите най-известни прими от времето на Романтизма – Мария Тальони, Карлота Гризи, Люсил Гран, Фани Черито. И балерините от Плевенската опера танцуваха тези партии.

– Специализирате във Франция при Ролан Пти, в Марсилия и в Grand opera в Париж. Какво Ви направи най-силно впечатление от живота в Париж? Според Вас ще достигнем ли французите в отношението към изкуството?

– Защо винаги трябва да си задаваме въпроса – ще достигнем ли някого? Та ние имаме една изходна позиция, те – друга. Франция е втората родина на балетното изкуство, след Италия. А впоследствие Русия заимства от Италия и от Франция модела на класическия танц и го усъвършенства, проектирайки го върху руския темперамент и личностни възприятия. Ние приемаме класическия танц от Русия през второто и третото десетилетие на ХХ век. Самата Франция, а впоследствие и Америка също на свой ред преоткриват класическия танц от Русия – през първото десетилетие на ХХ век във Франция, през 30-те години на ХХ век в Америка. Ние нямаме причина да се съмняваме в нашите знания в България. Друг е въпросът къде колко пари се дават за изкуство? Колкото до обучението ми във Франция, там бях при много добри учители – Ролан Пти е един от стожерите на класическия танц и трупата му в Марсилия много успешно съчетава класически танц и модерни визии – хореографиите на всичките им постановки бяха на Ролан Пти. Познавам го лично, той тогава работеше с тях. В Grand opera в Париж пък присъствах на постановъчните репетиции на един от титаните на модерния танц – Уилям Форсайт. Изключително интересна личност (също лично го познавам), с нестандартен усет за музика и ритъм, с много интересни търсения. Тогава той изработваше с артистите собствената си хореография за балета, който на български се превежда като „По средата, леко издигнато“ – много необичайно произведение в съчетаването между класическия и модерния танц и полицентриката.

– Вие сте професор по изкуствознание в няколко университета, автор сте на няколко монографии, книги, имате множество награди…

– Аз съм професор по хореография, доктор на изкуствознанието (така наречения „голям доктор“). Преподавам в Югозападния университет „Неофит Рилски“, в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и Нов български университет. Всъщност започнах преподавателската си дейност във всичките университети по едно и също време – през 1993. Тогава Маргарита Арнаудова ме покани да преподавам в НБУ, доц. Калина Богоева ме покани да преподавам в НМА, проф. Николина Огненска ме прие да преподавам в ЮЗУ, а малко по-късно и проф. Петя Стоилова ме ангажира в НАТФИЗ. Никога не съм съжалявала, че работя на няколко места. Първо, защото студентите във всеки университет са различни. И за мен е много интересно да се сработя с тях, да ги ангажирам с дисциплините, които водя, и да направя така, че на тях да им е интересно и те сами да искат да вървят по пътя, по който аз ги водя. Освен това имам издадени 13 авторски книги, посветени на историята и теорията на балетното изкуство. Съавтор съм в четири тома енциклопедични издания с общо наименование „Български музикален театър. Опера. Балет. Операта. Мюзикъл“. Аз отговарям за раздел „Балет“, информацията, която е събрана там, е гигантска. Тези четири тома са дело на нашата изследователска група „Музикален театър“ към Института за изследване на изкуствата при БАН. Това е другата ми работа – изследователската, която аз също много обичам. Сега подготвям още една авторска книга – „Хореографска композиция, драматургия и роли в балети на българска сцена“, която очаквам да бъде издадена от университетското издателство на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Тя ще бъде полезна за студентите по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“. И ще разглежда подробно структурата на известни балетни творби – композиция, конфликт, роли-антагонисти, изпълнения. Колкото до моите лични награди – имам награди за хореография (от Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора за моя балет „Целувката“ “ 1989, от Международния младежки фестивал „Музите“ в Созопол – 2016), награда за научни разработки в областта на балета (от творческата среща на балетните дейци в Добрич – 1995), две награди за книга на годината (от СБК за първи том на енциклопедичното издание „Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл“ – 2000, и за четвърти том на същата поредица – 2015).

– Какво Ви даде хореографията?

– Специалност „Съвременна хореография“ е изключително интересно занимание. Аз преподавам в ЮЗУ от 1993 – почти от самото начало. Първата специалност беше „Хореографска педагогика“ (1992), с равнопоставено обучение по български танци, класически танци, спортни танци, характерни танци. През 1997 г. тя бе преименувана на „Българска народна хореография“ и съвсем естествено обучението се профилира само в направление български народни танци. Оказа се обаче, че никъде в България няма висше образование по друго освен по класически танци и по български народни танци. Така встрани от висшето обучение остават цели раздели от танцовото изкуство като хип-хоп, брейк и така наречените улични танци; салса и така наречените социални танци; съвременни авторски търсения, свързани с модерния танц, контемпоръри, контактимпровизация, танцов театър. Именно тези направления покрива специалност „Съвременна хореография“. Тя е създадената по моя инициатива през 2014 и акредитирана с отлична оценка до 2020. А след това – сигурна съм – ще бъде акредитирана отново с отлична оценка. Тази година имаме вече четвърти прием и множество реализирани постановки и спектакли. Тези представления са възможност да покажем продукцията си и да докажем пред публиката своите умения и необходимостта от такава специалност. И пак да повторя – специалност „Съвременна хореография“ се изучава единствено в ЮЗУ, където има много добри условия – изключително професионален преподавателски екип и чудесна материална база за осъществяването й. И аз съм благодарна на ръководството на Югозападния университет „Неофит Рилски“ за подкрепата, която ни оказват.

– По какво си приличат и по какво се различават съвременната хореография и класическият балет?

– Ами по нищо не си приличат. Класическият танц е задължителен етап от възпитанието на танцьора. Класическият танц дава основата и подготвя тялото като инструмент за следващи експерименти. Съвременната хореография е надграждаща – вече след усвояването на различните типове танци като класически, характерни, спортни, български. Задължително се преминава през усвояване на базисни техники и в модерния танц – греъм техника, джаз техника, контактимпровизация. Идеята ми е, след като се усвоят основните базисни техники, студентите да имат възможност за собствени експерименти в неоткрити пространства в нови сфери на съвременната хореография.

– Колко студенти обучавате в тази специалност и каква реализация имат те, след като завършат висшето си образование? Колко от тях остават в България?

– Специалността е създадена през 2014 г.. Едва сега – през 2018, ще имаме първия завършил випуск по специалност „Съвременна хореография“. Но и по време на обучението си нашите студенти вече печелят награди и постигат успехи не само на българска сцена. Например за последната учебна година (2016-2017) студентите и преподавателите от специалност „Съвременна хореография“ са удостоени с множество златни и сребърни медали от международни и национални танцови фестивали в различни танцови направления – салса, хип-хоп, модерен танц, характерен танц.

– Съвсем скоро Вашите възпитаници от специалност“ Съвременна хореография в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград се представиха отлично в международния младежки фестивал на изкуствата „Музите“ в гр. Созопол. Разкажете за тези победи и какво Ви предстои в бъдеще?

– На Международния младежки фестивал „Музите“ в Созопол ние участваме от 2016. Всъщност представя се цялата продукция на специалност „Съвременна хореография“. Ние сме извън конкурсната програма по две причини. Първата е, че аз съм председател на журито и не е редно докато аз съм председател да оценявам собствените си студенти. Втората причина е, че когато сме извън конкурсната програма, можем да покажем цялата продукция на студентите, а не само два номера (както по статут се явяват състезателите в конкурсната програма). Така за две години сме показали три съвършено различни представления в Созопол – „Танцуваме по българска естрада“ (2016); „Обичам с френско очарование и испански страсти“ (2016); „Съвременна хореография и Кармен“ (2017). Доказателство, че нашите студенти и техните постановки се оценяват много добре, са присъдените награди от организационния комитет на Международния младежки фестивал „Музите“ и от институт „Конфуций“. Това не са награди на журито, а на външни за журито организации. За в бъдеще трябва да стартираме новата учебна година, да имаме добър прием за първи курс, вече имаме много интересни студенти първокурсници. Трябва да започнем подготовката на нови постановки. И тук искам да уточня – в специалност „Съвременна хореография“ всеки от студентите започва да хореографира свои постановки още от първи семестър. Така в течение на четиригодишното си обучение всеки студент има поне по осем свои хореографии, направени, разбира се, с моята подкрепа и съвети. Всички тези хореографии задължително се представят на сцена пред публика. Защото тя е най-добрият съдник и студентът сам може да разбере кое се харесва, защото е добре направено и кое преминава вяло, защото по някаква причина не е доработено. И затова когато завършват студентите от специалност „Съвременна хореография,“ вече имат достатъчно постановки зад гърба си и достатъчно натрупан опит като хореографи, за да могат успешно да се реализират и в бъдеще.

– Според Вас има ли нужда от реформи висшето образование в България?

– Не. Не мисля, че има нужда от реформа. Имаме много добри преподаватели. Стига да не се превръщат в чиновници. Имаме и много будни студенти, за които си струва да се преподава.

– Вашето изкуство как оцелява в нашата съвременност?

– Изкуството в България оцелява благодарение на всички тези, които работят всеотдайно, за да има нещо повече от продукти за хранене на масата, за да има и духовна храна.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА