Стефанка Антова, Виолетка Александрова съпругът й Кирил и Георги Сотиров, който е домазет в селото
Една от необитаемите къщи в центъра на селото
Необитаемата къща, в която някога е имало кръчма и магазин
На една от къщите все още стои табелата на БЗНС „Н Петков”
Около 50 души живеят в едно от малките бобовдолски села Новоселяне. По времето на соца селото е наброявало над 300 души, имало е училище, което отдавна е затворено, а последното бебе е родено през 1998 г.
В селото има само един магазин на ”Наркооп”, на който токът е изключен преди месец заради неплатена сметка и вече се зарежда само с дълготрайни хранителни продукти, тъй като не може да ползва хладилника.
Кметският наместник на селото е 25-г. Николай Иванов, той и е най-младият сред кметовете в общината. За „Струма“ той разказа: „Единственият проблем в селото е спирането на водата. Миналата година почти през цялото лято нямаше вода. Падна голямо тичане, но засега проблем няма. Хората от селото са възрастни. Има 10-15 млади мъже от 20 до 30 г., но те се прибират само за спане в селото. Работят в Бобов дол в мината, друга работа не могат да си намерят. С възрастни хора трудно се работи. Само плетат интриги един срещу друг. Най-често идват при мен да се оплакват от междусъседски отношения, този рекъл това, другият – друго, и аз трябва да се намеся, иначе ще стигнат и до бой с бастунчетата си. Такъв е животът на село с възрастни хора. Не могат да се занимават със земеделие и отглеждане на животни. В повечето дворове вече има само кокошки. В цялото село се отглеждат около 20-30 кози и още толкова овце. Земята са дали под аренда или на местната кооперация и получават рента за нея. Всички, които могат да работят, са се изнесли – кой по чужбина, кой в градовете, идват си за по няколко дни през лятото и тогава селото набъбва поне на 100-120 души. Има много изоставени къщи, собствениците им или са починали, или пък са на гурбет в чужбина“, разказа кметският наместник Н. Иванов.
22-г. Радослав Иванов сподели, че е завършил гимназията в Бобов дол, специалност компютри, но не си намерил работа по специалността. Ето какво заяви Радослав: „Учих три години с надежда, че ще съм на добре платена работа като компютърен специалист. Ходих на няколко места да търся работа, но ме отрязаха. Влязох да работя в забоя на мината. Заплатата е 550 лв. месечно, с удръжките чисто получавам 470 лв., но тук, в селото, какво да работя. В мината все пак получавам някакви пари да изкарам месеца. Не мога за едно кафе да искам пари от родителите ми”, категоричен е Радослав.
До него бяха четиримата пенсионери – 70-г. Стефанка Антова, която е магазинерка от 20 г. в магазина на „Наркооп”, бившият полицай и пожарникар Кирил Александров със съпругата си Виолетка и Георги Сотиров, който е домазет в селото.
Стефанка Антова получава 220 лв. пенсия. Нейният внук е последното родено бебе през далечната 1998 г. Ето какво разказа тя за живота на село: „Хората получават ниски пенсии и трудно се справят. В тефтера в магазина има хора с по 100 лв. и повече вересии. Тези, които са работили като миньори, не се притесняват за пари, получават по 910 лв. пенсия и се справят. Аз имам 40 г. трудов стаж, но взех 220 лв. пенсия. Хората с малки пенсии в селото са работили в някогашното ТКЗС и са получавали надница по лев-два, сега вземат пенсии по 150 до 200 лв. За какво по-напред с тези пари, за лекарства ли, за ток, вода, храна… Който е на крак, изкарва по някоя домата в градината и с това си подпомага“, заяви Стефанка Антова.
До нея бяха Виолетка и Кирил Александрови, които са семейство от 50 г. Имат син и дъщеря, трима внуци, но живеят в Дупница. На въпроса как са запазили брака си половин век, Виолетка заяви: „Съвместният ни живот се изниза много бързо. Родиха се децата, докато ги отгледаме, изучим и задомим, животът ни мина половината, та и повече. През тия 50 г. сме се и карали, и сме се погаждали. Кавгата е солта на семейния живот. Като млади скараме се, пък после се гушнем и се обичаме повече. Лошото е, че взимам малка пенсия. 40 г. работих като чистачка в ТЕЦ-а и получавам 127 лв. пенсия. Съпругът ми Кирил е работил като полицай и пожарникар в ТЕЦ-а и взема повече пенсия, та се справяме. В двора отглеждаме кокошки, прасенце… Има и за децата, и за нас“, разказа В. Александрова. Съпругът й Кирил призна, че все още я обича както първата година от брака им. Той разказа какъв е бил животът в селото: „Училището беше до 4 клас. В него учеха над 100 деца. Като завърших 4 клас, ходих на училище в съседното село Коркина. Тогава нямаше автобуси, пеш ходехме около 3 км през зимата в сняг около метър, за да стигнем до Коркина. Ставахме в 6,30 сутринта да стигнем на време. За часовете на обяд пак същия маршрут обратно. Сега училището се руши. Като минавам покрай него, се натъжавам. Няма млади семейства в селото, няма деца. Само стари хора се срещаме по улиците. Дечица има само през лятото, на гости при баба и дядо. Навремето си правехме забави по къщите. На тях си набелязвахме някоя хубава мома и я задявахме… Какъв живот дойде. Ако Левски се събуди и види какво става с държавата, ще умре отново три пъти, само като види крадливите политици. Мечтаната от него „чиста и свята република” я няма”, коментира Кирил Александров.
Бившият шофьор Георги Сотиров, който е домазет в селото, пък се вълнува от Истанбулската конвенция: „Конвенцията е за педерастите, ние си имаме закони. Те забраняват брака между мъж и мъж, жена и жена. В противен случай Бог е нямало да създаде мъжа и жената, щял е да насели земята с други същества. Ако държавниците подпишат конвенцията, ще дойде ден да ни накарат мъжете да се обличаме в женски дрехи. Тия политици разсипаха златна България. Намират кусури на Тоше /Тодор Живков/, но при него имаше и за бедните, и за богатите. А сега какво направиха? Изгониха децата ни в чужбина и няма как да ги върнем. Все се надяваме нещата в държавата да потръгнат и децата ни да се върнат. За съжаление, аз няма да съм жив да видя това, но дано поне да се случи”, заяви Георги Сотиров.
По главната улица на селото има доста изоставени къщи, на една от тях все още виси ръждясала табела с надпис „Клуб на БЗНС „Никола Петков“. Съседната къща, в която преди години е имало магазин и кръчма, сега също е необитаема.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
