Шефът на общинския пазар Юлиян Иванов: Как ще й искаш документ за качество, като е дошла с една кошница домати?! Това са малки производители, а не фермери с декари земя.
Ще изчезнат ли бабите и малките зеленчукопроизводители от пазара, ако бъдат приети новите законодателни промени? Според предложенията за изменение в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, пуснати за обществено обсъждане от Министерство на земеделието, се предвижда на фермерските пазари да продават само регистрирани зеленчукопроизводители, и то продукти, които имат документи за съответствие, произход и качество. Стоката не може да се предлага върху малки масички или импровизирани маси от кашони и щайги. С предлаганите от служебното правителство промени всичко това ще бъде забранено, а хора от общината ще може да налагат глоби на нарушителите между 500 и 1500 лв.
Запознати ли са с новите промени търговците на благоевградския пазар и как ги приемат? Това провери във вчерашния пазарен ден, сряда, репортер на „Струма“. Повечето от продавачите на сергиите са възрастни хора, които продават зеленчуци от собствените градинки.
„Всичко друго оправиха, стигнаха до бабите на пазарите. Една баба, ако не работи, трябва да легне да умре. По селата вече остана по една крава и градини с домати. Но скоро и това няма да го има”, казва с огорчение Милка Игнатова, която е наредила сергията със сливи /сн.1/. Споделя, че със земеделие се занимава откакто се е родила, а през последните години продава череши и сливи от Кюстендил. Нейна приятелка пенсионерка й помага в търговията, като допреди два месеца двете възрастни жени излагаха щайгите пред стария мол, но вече са на пазара след кметската забрана да се продава извън пазара.
„Задължително трябва да има документи за произход на зеленчуците и плодовете на тържищата. Защото има много препарати с неизвестен произход, което е много вредно. Два пъти се дават проби, които се изследват в лаборатории в София и Пловдив. Не трябва да се излиза на пазара с неизследвани продукти и да се тровят хората“, категорична е пенсионерката Виолета Новоселска, която гледа зеленчукова градина в с. Зелен дол от над четвърт век /сн. 2/.
Чушки собствено производство е изкарала на сергията и Тодорка Стоянова /сн. 3/. Признава, че не е запозната с обсъжданите промени за продажба на пазарите, но счита, че трябва да се изследват зеленчуците. „Моята чушка не се скапва две седмици. А от магазина за 3 дни се е развалила”, казва тя. И под сурдинка добавя, че прекупвачите пак ще бъдат по-облагодетелствани от производителите.
„Трябва да имаш декари, за да си производител. Ние гледаме зеленчуци за нас, а което остане, изкарваме на пазара. Защо са тези изисквания? За малки като нас няма нужда. А тази година е суша и нищо не се ражда“, добавя от съседната сергия Янка Шоргова от с. Железница.
„Регистриран съм като земеделски производител, но каква е ползата? Не получавам нищо от държавата. Нито подкрепа, нито субсидии. И затова към приключил с фонд „Земеделие“. Нека да дойдат на нивата да видят как е! Ама не идват”, казва Иван Цветански, който гледа зеленчуци в с. Зелен дол /сн. 4/.
За коментар относно новите промени питам бившата директорка на Националната хуманитарна гимназия в Благоевград Севда Марковска /сн. 5/, която като автентична джумалийка в сряда е на пазара. „Исканията за документи за произход на зеленчуците и плодовете вероятно са продиктувани от грижа за здравето на потребителите. Редно е да има една лаборатория на пазара, която да извършва проверки при съмнения. Но, от друга страна, да се създават пречки пред производителите, било възрастни и млади безработни хора, да произвеждат зеленчуци и плодове, е абсолютно погрешно. Правителството трябва да има грижа за българското земеделие, защото то загива. Дават се субсидии, но за едрия, а не за дребния производител. Ние от времето на социализма се „самозадоволяваме“ с една малка градинка, в която отглеждаме зеленчуци, и знам какво означава този труд и какво коства на възрастния човек, каквато съм и аз”, заяви пенсионираната учителка по немски.
Попитахме управителя на общинския пазар Юлиян Иванов /сн. 6/ дали очаква отлив от пазара, ако се приемат законодателни промени на МЗХ. „Днес са наети 100 двойни маси. Производителите и прекупвачите на пазара са 50: 50. Със сигурност ще има отлив, тъй като производителите продават максимум два месеца и половина. Това не са големи производители, а хора, които отглеждат плодове и зеленчуци за собствени нужди, и това, което остане, го продават. Как можеш да определиш клас „А“ или първи клас при техните домати, като са им останали 3 едри и 5 по-дребни, които е дошъл да продаде в сряда?! Периодично през пазара минават представители на контролни органи, които проверяват за цените и класовете на зеленчуците, но основно при търговците, а не при производителите. Той не е фермер, за да има голямо стопанство или оранжерия. Това са хора от общината с малки земи, я имат на едно място цял декар, я нямат. Аз не виждам как като дойде една баба с кошница домати, ще изискваш от нея документ за качество? Който е тръгнал да си купува някаква стока, рискува дали да вземе прави или криви краставици, големи или малки домати. Това е пазар! Какво като има клас „А“ за качество, а на мен не ми харесва, защото е от търговец прекупвач или внос. Аз ще си взема дребната ябълка с точки по нея, без да имаме претенциите еко или био е”, заяви управителят на общинско дружество „Пазари“.
С промените в закона ще бъде забранено извършването на търговска дейност извън предоставените за ползване части от имоти и съоръжения за търговия; ще бъде забранено поставянето от ползвателите на допълнителни собствени съоръжения, които не са съгласувани с организатора на пазара, или са извън предоставените за ползване части от имоти; ще бъде забранено извършването на търговия от моторни превозни средства, импровизирани поставки, куфари, колички, кашони, поставени на земята или от ръка. Тези изисквания вече са въведени на обновения кооперативен пазар в Благоевград, на който се продава само на сергии /сн. 7/.
„Извън територията на пазара обаче има улични търговци. Може да ги видите покрай градската градина. Кметът се опита да ги махне и издаде заповед. Един път ги изгониха, но после пак се появиха. Контролът трябва да е системен и това е работа на служителите от Инспектората, а не да стоят по кафенетата. Ние като общинско предприятие изпращаме финансови отчети на всяко тримесечие. Когато станах управител през декември 2021 г., предприятието беше на минус със 78 000 лв. Сега за първи път през 2023 г. излизаме с 4000 лв. на печалба и нямаме загуба. Вдигнаха се заплатите и на служителите, които преди взимаха по 1100 лв., а сега са на 1400 лв. брутно. В събота, когато целият град почива, те са на работа. Пазарът работи целогодишно, с изключение на 1 януари. Нашите приходи са от отдаване на маси под наем. Реши се това да става не само в пазарните сряда и събота, но и през делнични дни. Интересът обаче е изключително слаб – само две маси”, добави шефът на пазара Юлиян Иванов.
С позиция по повод законовите промени излязоха от Асоциацията за защита на потребителите, в която настояват бабите, които продават собствената си земеделска продукция, да останат на фермерските пазари.
„Бабите трябва да бъдат допускани безплатно на пазарите, а не да бъдат около тях или по тротоарите и улиците. Реално са много дребни производители и продават от собствените си градини, като това има социални функции, заради ниските им пенсии“, заяви председателят на АЗП Пейо Майорски.
Бабите излизат в определени дни, а не стоят по цял месец да предлагат продукцията си, като основно продават пресни сезонни зеленчуци, плодове, подправки, билки и цветя.
„Ужасно е, ако накараме възрастните хора да просят по улиците, вместо да ги оставим да си реализират продукцията от градините. Техните количества са малки и не застрашават по никакъв начин конкуренцията на големите земеделски производители и търговци“, коментира Пейо Майорски.
Ще чуят ли гласа на народа, което е целта на пуснатите за обществено обсъждани законодателни промени, и ще се съобразят ли управниците с това, което им казват „бабите“, предстои да разберем.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Напълно подкрепям гореизложената теза,нашите политици са за разпоредби на ЕС,но в повечето случаи такива,които са в ущърб за българския народ(бел.ред като казуса с бабите),а когато е за нашето благо – като да защитим правата на гласовоподавателя и да регулиранме обирджийте от банките,няма да се трогнат!
Аз не съм производител, а клиент. Пазарувам редовно от пазара в Благоевград. Мога да кажа, че краставиците на Новоселски са най-добрите на благоевградския пазар, но доматите предлагани от тях не ми харесват. Може би всичко е въпрос на вкус. Но има баби ,/ както ги наричате в публикацията/ които предлагат домати, магданоз, чесън, чушки и т.н. , които са много вкусни и нямат нищо общо с предлаганите …. неща .. от същите видове в големите търговски вериги! /Някои от плодовете и зеленчуците , закупени от тези вериги дори съм изхвърляла веднага след като ги опитам, тъй като не стават за ядене! Само се събират парите на бедния народ с разни промоции за стоки, които са за боклука!!! Замислете се! Каква е целта на ЕС? Дали да се храним с качествени храни или да затрием родното производство / и то най- традиционното/ и да купуваме и се храним с вносни боклуци! / Доколкото съм запозната в големите търговски вериги, качеството на стоки предлагани у нас е много по- ниско от това, на същите стоки в същите вериги , но в някои западноевропейски страни!!!. Аз съм против забраната за продажба на плодове и зеленчуци от малки БЪЛГАРСКИ производители! ….