Отличничката на ПМГ, лауреат на две национални олимпиади, Катерина Василева пред „Струма“: Чета книги от малка, но не смятам, че четенето определя интелигентността на хората

Катерина Василева завърши Природо-математическата гимназия в Благоевград с пълно отличие, включително и от двете матури. Тя е лауреат на националните олимпиади по български език и литература и по философия, но заради дистанционно приключилата учебна година и отложените във времето национални кръгове не можа да се възползва от отличните оценки при кандидатстването си в Софийския университет. Предложена е за национална диплома заради високите резултати в училище и в извънучебни занятия. Има по-малка сестра, която също учи в ПМГ. На въпрос дали е дъщеря на известния благоевградски съдия Росен Василев Катерина отговаря утвърдително и с усмивка разкрива. „Вкъщи дори се шегуваме по тази тема“, като обяснява: „Не че баща ми няма заслуги, напротив, той винаги във всичко ме е подкрепял, но майка ми е човекът, с когото още в началния курс решавахме задачи за състезания и конкурси и тя ми е чела книжки от деня, в който съм се родила“. Очите й се навлажняват от вълнение, защото любовта към математиката, точните науки и литературата е попила от майка си Петя Василева, физик по образование, която работи в книжарница и е първият учител, може би най- мотивиращият на дъщеря си.

– Катерина, ти си героят на ПМГ, единствената абитуриентка с две шестици на матурите и като „капак“ лауреат на националните олимпиади по матуритетните ти предмети български и литература и философия. Малко ли ти беше подготовката за зрелостните изпити, та доброволно се натовари и с олимпийската?

На олимпиада по български език и литература се явявам много отдавна, може би още от 6 клас насам и в 7 клас се класирах на ІІІ място на националния кръг, което ми позволи да не ходя на национално външно оценяване по български и автоматично използвах шестицата за вход в Математическата гимназия.
Но защо при такива резултати в хуманитарната сфера си се насочила към Природо-математическата гимназия?
В ПМГ влязох още в V клас, тъй като основно тогава се интересувах от математика. На състезания по математика ходех от 2-ри, може би до 8-9 клас, като редовно стигах до националния кръг. Спомням си едно азиатско математическо състезание, което спечелих… имаше различни варианти и в 5-6 клас се явявах основно на тях. По това време интересите ми бяха в сферата на точните и природните науки, а на олимпиадата по български с учителката ми решихме, че явно мога да правя каквото се изисква и отидох да пробвам, провокирана и от предимството, че мога да се освободя от „малката матура“. В 7 клас участвах в почти всички олимпиади, включително и по биология, химия, физика, английски… Интересите ми бяха в процес на оформяне и всичко ми беше интересно и като има състезание, ходех да видя колко ще ми хареса. Така например разбрах, че не съм много добра по биология. След 7 клас исках да продължа в ПМГ, защото вече имах приятели там и самата атмосфера ми беше по-близка. Радвам се, че останах там, въпреки че след това толкова се промениха интересите ми, че не се връзваха с профила ми в училище. Ние имахме по 7, 8, 9 часа математика на седмица и в някакъв момент изгубих интерес към нея заради други приоритети, но не съжалявам, че не смених училището си, защото ако го бях направила можеше да не ми се случат тези неща, които впоследствие ми се случиха.
Спомена, че си изгубила интерес към точните науки, но това явно не ти се е отразило на успеха в училище, имайки предвид, че оценката на дипломата ти е пълен отличен…
На оценките в училище не ми се отрази, но спрях да ходя по състезания и в Х клас почти в никакви конкурси не участвах. Тя беше като година за почивка, за да реша какво ми се прави. Имах нужда от такава пауза, след като 7-8 години бях ходила непрекъснато на състезания по математика. Имах нужда да помисля на какво ми се ходи. И в ХІ клас започнах да ходя на кръжока по философия в училище, а оттам и на олимпиадата. Продължих и с олимпиадите по български, като имаше период, в който промениха формата и го направиха под формата на тест от VІІІ до Х клас, а това я направи доста скучна за мен. Аз обичам да пиша, защото така можеш да покажеш по-пълно знанията и виждането си по определена тема и се надявам да го променят отново. Но последните 2 г. имах доста възможности да пиша, така че не се оплаквам.
Винаги по всичко ли си имала шестици? И никакви ли проблеми нямаше в училище в последните години?!
О, не. Осми клас завърших с 4 по физическо, но за радост тези оценки не влизат в дипломата (смее се). Като се замисля, физическото май ми бе най-проблематично, но не защото съм мързелива или не обичам да се движа. Мнозина си мислят, че хората като мен, които обичат да учат, не обичат да се движат, а то не е така. Осем години съм ходила на народни танци. Странното е, че самата аз дълго време си мислех, че спортът не е за мен, имайки предвид че съм индивидуалист и стандартните отборни спортове, включени в учебната програма в училище никога не са ми харесвали. То е същото като списъка със задължителната литература за четене през лятото – не че не обичаш да четеш по принцип, но като те задължават, не искаш да го правиш. Напоследък обаче започнах да се интересувам от йога и пилатес и се чудя защо в часовете по физкултура не се предлагат като алтернатива за хората като мен, които не се увличат от състезателни спортове. Но това е друга тема.
От толкова ангажименти, свързани с учене, оставаше ли ти време за приятели и странични занимания?|
Винаги има, ако си разпределяш правилно времето, ти стига за всичко. Например за олимпиадите последните 2 г. се подготвях системно и това основно ми е позволило да имам време за други занимания. Например по философия постепенно напредвах с всяко от седмичните ни занимания.
Кое те отведе към философията?
Не знам, беше някаква интуиция, че е подходящо за мен. Впоследствие открих точно това, че когато си се „хванал“ за правилното нещо, не можеш да обясниш кое те е привлякло натам. И защото ме питаше за ангажиментите, не го възприемам като тежест, която ми взима от времето и ми пречи да имам друг живот. Това е нещо, което ме обогатява и ме кара да се чувствам добре, включително и подготовката и ходенето по олимпиади.
Сега, когато завърши и си предложена за национална диплома, има ли го пак колебанието от 10 клас „Какво да правя?!“.
Имаше го известно време преди да завърша и мисля, че при почти всеки зрелостник го има. При мен се случи, когато се чудех с какво да продължа, и виждам, че мои приятели, познати продължават да се чудят. И това е нещо съвсем естествено заради наложения модел като завършим гимназия веднага да отидем в университет или да започнем работа, който ни притиска веднага да направим избора. А много хора на моята възраст, включително и аз, не мисля, че съм достигнала дотам напълно да се познавам, да знам какви са ми интересите и какво ще ми е интересно след 5 г., след 10, след 15 г.
Отбеляза, че този модел е наложен, което означава, че той може да се промени…
Да, разбира се. Имам познати и приятели, които са си „взели“ т. нар. празна година. Започна да навлиза тази идея и в България, но хората като цяло още не я приемат много добре. Аз нямам нищо против „празната“ година, но за себе си имах нуждата веднага да продължа с образованието си.
Успя ли да откриеш с какво искаш да се занимаваш?
Миналата година освен с олимпиадите ходих и на много различни събития, като семинари и лагери. Участвах в събитие, организирано от една младежка организация, наричаше се „Модел Република България“ и бе като симулация на държавна власт. Дотогава нямах особен интерес към политиката, но се записах да видя какво е и доста ми хареса. Оттогава започнах да чета новини, да се интересувам и да следя политическите събития. Промяната при мен започна във втория срок на ХІ клас, а в ХІІ клас взех окончателно решение в коя сфера искам да продължа да се развивам.
Да разбирам ли, че си се насочила към политическите науки?
Да. „Политология“ в Софийския университет.
Не особено практически насочена специалност… Как си се представяш при дипломирането?
Зависи как го възприема човек. Да, битува убеждение, че е най-добре да запишеш специалност, която веднага ще ти осигури работа, която се търси на пазара на труда, като информатика и компютърни науки например, но според мен в основата на избора трябва да е какво търсиш ти. Аз например търся не само онова, което ще ми даде сигурна работа след определено време, но и онова образование, което ще ми даде общата култура, кръгозор и контакти с хора, които ще са ми полезни.
С обща култура обаче не може да се храни човек…
Пак зависи…Според мен, ако човек има възможностите и моженето, няма значение дали това, което си завършил, се приема за приложимо по стандарта.
Не смяташ ли, че един ден можеш да се окажеш с отлична диплома на политолог в джоба без работа на борсата?
Винаги го има това притеснение и то важи за почти всички специалности, с изключение на няколко силно търсени. Но поражда въпроса „На какво разчиташ?“ и аз нямам намерение да разчитам на дипломата, нито на предишни успехи и връзки. Имам някакви възможности и знания, знам, че мога да ги показвам, и искам да го правя постоянно, като се надявам да се оцени това, което мога.
Виждаш ли се с научна или преподавателска кариера?
В края на 11 клас исках да уча „Връзки с обществеността“ заради перспективите и доста широката реализация, която се отваря във всякакви компании и структури. Тогава исках да е нещо сигурно, защото интересите ми в сферите на философията и литературата нямат много реализация в чистия им вид. Тогава в Благоевград чух за един лагер по журналистика, организиран от национална медия само за ученици. Беше в края на 11 клас, отидох на този лагер и той отново промени гледната ми точка, като породи сериозен интерес към журналистиката. Тази година преминах и подготвителен курс за кандидатстване в тази специалност, научих много неща и писах много неща. До последно си мислех да кандидатствам журналистика, ходих и на отворените врати във факултета в СУ, мое приятели, които следват тази специалност, ме насърчиха с много хубави отзиви. Но като анализирах интересите си, установих, че се интересувам по-скоро от политическата журналистика като ресор и бих искала да уча нещо, което ще ми даде по-богата обща култура в тази сфера, отколкото по обща журналистика. Не че това са неща, които не са важни, но вярвам, че мога да получа този опит и като започна работа. Според мен дипломата не е единственото нещо, което ти трябва, за да станеш журналист, а какво си чел, как се информираш и каква е гледната ти точка и всичко е въпрос на амбиция и желание.
Не мога да не задам въпроса как реагираха родителите ти на всичките ти колебания и смени на избори?
Продължавам да твърдя, че съм избрала много практична специалност (смее се). Обичам да уча и ако имам възможност да усвоявам повече неща, които са ми интересни, ще се възползвам. Родителите ми през цялото време бяха доста подкрепящи. Има я тази фикс идея, че отличниците отиват в чужбина и мен също не ме подмина, когато записах математическа паралелка с профил немски език в ПМГ. Тогава си мислех, че като завърша, може би ще замина в чужбина, защото тук няма какво да правя. Това, което аз първа казах на родителите си след време, бе, че не искам да ходя в чужбина. И ако съм имала някакви притеснения, свързани с образованието си, това са били тези.
Защо я зачеркна като възможност?
Не го усещам като правилното за мен. Да се запознаеш с чужди култури може да стане и чрез пътувания, обмени, има много начини да получиш културен опит и не е нужно непременно да живееш и да учиш в чужбина. Бях на първия си обмен по програма „Еразъм+“ тази година във Франция, много ми хареса и бих искала да продължа да ходя, не че не харесвам чужбина, просто не го усещам като правилното нещо за мен да уча на друго място и в друга среда. След като това е средата, в която искам да се развивам, мисля, че тя е същата, в която трябва да прекарам и студентските години, да се ориентирам, да създам контакти с хора, с които може би ще работя в бъдеще, с мои връстници, които имат подобни на моите интереси. Мисля, че тук има достатъчно възможности и достатъчно ценни неща, които да намеря.
Значи родителите ти не се опитаха да те пренасочат от избраната специалност?
Още като се бях спряла на „Връзки с обществеността“ и двамата бяха много подкрепящи, правиха проверки в какво се състои учебният план, какви са отзивите за нея… По същия начин реагираха за всички специалности, към които се насочвах. Това е въпрос доколко вярваш на детето си, че то ще направи правилния избор за себе си, защото то има възможност да се докаже, дори да учи много „непрактична“ специалност. Това е и по-предизвикателно да учиш нещо, за което не си съвсем сигурен че ще го работиш след това, предизвикателство да се докажеш в областта, в която искаш да се развиваш впоследствие. Съжалявам, че в моето училище нямаше клуб по журналистика (макар че преди време е имало), защото може би по-рано съм щяла да се насоча към него. Много хора нямат добро отношение към медиите, не гледат новини, не четат вестници, защото според тях преобладава негативизмът. Преди няколко години аз казвах същото, но вече намирам тази професия за изключително важна и полезна за обществото, просто трябва да се научим да разпознаваме добрата журналистика. Когато следиш какво се случва, можеш да имаш и гражданска позиция, което е изключително важно за всяко общество и всеки човек.
Кое беше най-трудното за теб през изминалите гимназиални години?
Може би този процес, в който си изграждах интересите и в който си промених светогледа като цяло и приоритетите от точните науки към хуманитарните. Имам приятели, при които такова нещо не се е случвало, те винаги са били целенасочени в една посока, от малки са знаели с какво искат да се занимават и си го преследват, докато при мен не беше така. Не бих казала трудно, по-скоро предизвикателно първо да се справя в себе си, че сменям посоката, а и как го възприеха околните, което принципно за мен не е голям проблем. И всичко, което последва – дали съм добра, доколко съм добра, мога ли да се конкурирам с другите, какво да правя с тези интереси в перспектива. Беше процес на съзряване, който все още не е завършен.
Човек цял живот търси и намира неща, които са му интересни и това е в основата на усъвършенстването ни…
И аз мисля, че този процес няма да спре със завършването на университета.
Баща ти има афинитет към книгите, паралелно с кариерата си на магистрат той има няколко издадени книги…
Той има афинитет не само към писането, но и към четенето, също както и майка ми. Любовта си към четенето основно съм взела от майка ми и от дядо ми доц. Златко Василев. Той всеки ден след детска градина ме водеше да ми купува книжки, а майка ми е чела откакто съм се родила. Това оказва влияние и създава отношение към книгите, което бих искала и аз да активирам у другите, защото съществува теза, че моето поколение не чете.
А така ли е наистина?
Има много четящи млади хора. В началото в гимназията имах блог, в който пишех и споделях ревюта на книги и имахме една общност от хора с общи интереси в тази посока, сред тях дори и пишещи. Сега с интернет виждам, че много връстници четат, и то хубави неща. За мен е важно човек да има отношение към книгите и смятам, че никога не е късно да започнеш. Защото книгите дават основата. Да, има хора, които не обичат да четат и въпреки това са много интелигентни и се справят много добре в сферите, в които се развиват, и в този смисъл четенето за мен не е определящо за преценката ми за другите, но четенето дава много.
Електронна или класическата книга предпочиташ?
Чела съм електронна, когато не мога да си намеря някоя книга на хартия, предпочитам класическия вариант. Усещането ми е по-различно, но със сигурност електронното устройство е по-удобно с това, че можеш да носиш много книги в джоба си.
Какво очакваш да намериш в журналистиката?
В тази област за мен е по-важно какво правиш, не толкова какво очакваш. Очаквам аз да се стремя да променям, да чувствам, че има полза от мен. Дори само един човек да се замисли и да погледне на един проблем от различна гледна точка, за мен ще е успех. Не искам да манипулирам, а да давам различни гледни точки и по начина, по който аз съм критична, да предам подобно отношение и на останалите. Очаквам да променя към по- добро обществото колкото мога.
А ако не успееш?
Надявам се да успея. Ако не ми се получи, ще потърся тогава други възможности.