Част от потребителите на Дневния център за стари хора
Преди седмица ръководителката на Центъра за стари хора в Благоевград Росица Терзийска бе освободена от работа. Причините за прекратяване на договорните отношения, посочени от зам. кмета по хуманитарните дейности Христина Шопова, са две поредни дисциплинарни наказания и нарушения на трудовата и финансова дисциплина. Потребители на услугите в Центъра за стари хора и отстранената Р. Терзийска поискаха думата от вестник “Струма” да изложат своята позиция по темата.
„Не съм уволнена. Два пъти ми предлагаха освобождаване по взаимно съгласие, втория път с бонус обезщетение 4 брутни заплати накуп, но не приех и затова съкратиха щата ми“. Това заяви за вестник „Струма“ освободената на 7-и март ръководителка на Дневен център за стари хора към община Благоевград Росица Терзийска и поиска думата:
„От 10 месеца съм подложена на огромен натиск и стрес на работното си място. Проблемът ми дойде от гл. счетоводител на бюджетното звено за социални услуги Елена Стойчева. Около година бяхме колеги, тя бе към „Домашен социален патро-наж“ и провеждахме съвместно мероприятията на двете социални заведения. Като домакини ние в Дневния център винаги приемахме двата съвета на потребителите и се решаваха индивидуалните планове, които да се заложат за следващия месец. При една еднодневна екскурзия до Банско обаче преди около година се бяха събрали повече желаещи от възможните за пътуване места. 15 минути преди тръгването сутринта тя настоя по телефона да върна от моите хора, за да отидат от нейните. Отказах и се почнаха проблемите. Де факто се знаеше и преди това, че три колежки сме набелязани за уволнение, защото сме назначени навремето от основателя на социалните услуги в Благоевград г-н Богдански, чула съм го от Елена Стойчева. Не ми е ясно кой й даде правомощия тя да управлява социалните услуги. Откакто е гл. счетоводител, услугите тръгнаха назад. След нейно разпореждане Милена Донева трябваше да свърши поръчката да ме опетнят и уволнят. Донева уволни колежката ми от социален патронаж Соня Ангелова, за да назначат на мястото й счетоводителката Елена Стойчева. И двете сме от 1990-а и 91-а година в социалните услуги в общината, започнали сме от дъното, от най-ниските позиции – разносвачи, хигиенисти, готвачи, и с времето и придобиване на по-висока специализация и образование се издигнахме на по-високи длъжности. Соня извади късмет, имаше свободно място и я преназначиха за социален работник в психо-социалния център. Заради обединяване на социалните заведения след отстраняването на единия от тримата ръководители, „шапката“ г-жа Донева бе заменена от мелачката на г-жа Маргарита Бербатова. Тя ме изхвърли от канцеларията в деня, в който баща ми почина. Не съм от хората, които имат потребност да имат кабинет, но солидната документация трябва някъде да се съхранява. Казах й да ми пусне заповед къде да съхранявам личните досиета и документи на потребителите, а реакцията й беше: „Ти ли ще ми се отваряш, простачка такава, това да не са секретни документи!“. Многократно влизаше в конфликт не само с мен, но и с потребителите, крещеше всеки ден. От 2001 до 2016 г. центърът винаги е работил на пълен капацитет и отгоре дори, но в резултат на грубото отношение на Бербатова много от възрастните хора се отказаха от услугата и престанаха да посещават центъра заради нарушен психоклимат. Така от 40 души броят им падна на 31 при освобождаването ми. В договорите с нашите потребители е записано, че трябва да се правят домашни посещения, дори когато са в болница. Ние обгрижваме самотни възрастни хора, 90% от тях нямат близки. През годините при такива посещения, провокирани от отсъствието на хората в Дневния център, неведнъж съм откривала наши потребители починали у дома и се е налагало да организирам и погребенията им. Това обаче беше отменено от г-жа Бербатова и на мен ми бе забранено да излизам, като трябваше да стоя 8 часа в една стая с потребителите и така не можех нито да си върша социалната работа, затруднена ми бе и административната. Все пак услугата не е само да се нахранят старите хора, а и да общуват, да получат медицински грижи, да имат социален живот, да се обучават например на работа с компютър. Имат нужда някой да им помогне при комуникациите с други институции – с НОИ например за преизчисляване на пенсия и при издаване на експертно решение. И всичко това съм го вършила през годините, лишавайки често семейството и детето си от внимание заради работата.
Изрично искам да отбележа причините за двете наказания, които получих. Първото бе, че не съм уведомила прекия си ръководител Бербатова, че излизам в болнични. То е от края на юли м.г. Баща ми бе много зле, отиваше си и при изписването му от болница лекарката ми даде 10 дни да го обгрижвам у дома. Отнесох веднага документа в счетоводството в общината, но се върнах до центъра буквално за 5 минути, тъй като потребителите ме чакаха да ги поздравя – имаха традиция да празнуват заедно рождените си дни. Извиних се на хората, че не мога да остана, баща ми ме чакаше в колата отвън и тръгнах. В резултат получих дисциплинарно наказание „забележка“, че не съм се обадила на пряката си шефка Бербатова и потребителите са останали без надзор. Второто ми наказание е от 6 януари т.г. Предния ден съветът на потребителите приехме плана за януари, утвърден от г-жа Бербатова. В него залегнаха традиционно посещение на хвърлянето на кръста на Йордановден и поднасянето на венци на паметника на Хр. Ботев. Времето беше много студено и се разбрахме хората да не се разкарват излишно до центъра, а да се чакаме в 10.45 ч. на спирката при Младежкия дом. Отидох, но нямаше никой, заради студа потребителите бяха предпочели да не идват. Малко след мен на същото място дойде и новата колежка от патронажа. Двете отидохме до черквата, седнахме за половин час на кафе по време на обедната си почивка и като се върнах в центъра, вече беше страшно. Викане, обиди и последва второто ми наказание – предупреждение за уволнение, че съм се била разхождала през работно време. Ако не бях отишла, щеше да е нарушение на утвърдения план и пак щях да съм наказана. За 27 г. нямам нито една жалба от потребител. А що се отнася до нападките, че съм подстригвала хора в центъра – да, така е, но не за пари и за бизнес, а като жест към хората, една стотинка не съм взела на никого. На всеки 6 месеца изготвяме и актуализираме актуален план за нуждите на потребителите. Мнозина от тях имат нужда от поддържане на лична хигиена и добър външен вид. Налагало се е да ги подстригвам и бръсна и не само потребителите в Дневния център, но и в защитеното жилище за лица с психични разстройства и в центъра за настаняване по молба на колегите. Правила съм го на доброволни начала, без пари”.
Потребителите на Дневния център в писмо до вестник “Струма”: Дълбоко сме разстроени, Роси е изключителен професионалист и човек с голямо сърце
Уважаема редакция,
Пишат ви потребителите /общо 31 човека /на Дневния център за стари хора на ул. „Илинден” в Благоевград. Обръщаме се към вестник „Струма“, за да изразим възмущението си от Маргарита Бербатова, ръководител комплекс социални услуги на възрастни хора с увреждания, и главния счетоводител Елена Стойчева. Разочаровани сме от качеството на предлаганата услуга в Дневния център, както и от „наказателната акция“ срещу нашия социален работник Росица Терзийска – човек с 26-годишен професионален стаж. След 17 години работа в Дневния център на 7 март тя бе отстранена от работа. Дълбоко сме разстроени от остраняването на Роси, която е изключителен професионалист и човек с голямо сърце. През тези 17 години ние бяхме като едно семейство. Споделяхме всичките си радости и проблеми, Роси порасна с нас, а ние остаряхме с нея. Нямате представа какъв активен живот, уют, спокойствие цареше в Дневния център, докато тя го ръководеше. Ако опишем всичките изживени положителни емоции, радостните моменти, грижите и отдадеността на Роси, бихме могли да ги съберем в книга. Многобройни екскурзии, тържества с гости, празнуване на рождени дни, програми с деца от детски градини и училища, лекции на специалисти по важни за нас теми са само малка част от това, което Роси правеше за нас. Много пъти сме я питали: „Роси защо се натоварваш толкова, още си млада, не е лесно да носиш отговорност за стари хора?”, а тя отвръщаше: „Нали и тези възрастни хора, които няма кой да ги види, заслужават някой да им направи деня щастлив”.
По необясними за нас причини от 1 година Роси се превърна в обект на непрестанно преследване от страна на М. Бербатова. Бе подложена на непрекъснат стрес и тормоз и накрая влезе в болница. Постоянно я дебнеха кога влиза и излиза от центъра и й забраниха през работно време да посещава потребители на услугата по къщите им. А тя просто се притесняваше за нас. Като видеше, че някой от нас не е дошъл в центъра сутринта или на обяд, започваше да звъни по телефона и отиваше до дома му. Така спаси човешки живот. Забеляза, че един от възрастните мъже не е дошъл, не отговяряше и на телефона. Изтича до тях и го намери паднал на земята, в безсъзнание. Веднага се обади на тел 112 и човека бе спасен. Забраниха й обаче да ходи по домовете на потребителите. Това било работа на дирекцията. Питаме се при положение, че служителите от общината не са в центъра при нас, как изобщо от дирекцията ще разберат, ако някой потребител не дойде и има нужда от помощ?
За тази 1 година М. Бербатова наложи две абсурдни наказания на Роси.
Виждахме, че тя страда и се тормози от всички тези несправедливости. На 27 февруари повдигнаме въпроса за напрежението в дома пред зам. кмета Хр. Шопова. Тя ни каза, че има оплаквания от Роси в съвета.
На 7 март сутринта в центъра пристигна М. Бербатова. Държа се изключително грубо и арогантно. Каза на Роси: „Събирай си боклуците и до 15 минути да те няма”. Нека хората сами си отговорят нормално ли е подобно поведение и отношение?
Зад написаната по-горе жалба с подписите си заставаме ние, потребителите на социалната услуга в ДЦСХ.
