От Германея до Константинопол: Васил Коритаров – краеведът, на когото Сапарева баня дължи измъкването от мрака на миналото името на великия пълководец Флавий Велизарий, белязал 6 век с едни от значимите събития в историята на Източната римска империя

Балканите и най-вече земите на българското етническо землище са дали едни от най-великите личности, повлияли върху промяната на Европа и света. Сред тях са Александър Велики, роден в Пела, град, известен в Османската империя като Енидже Вардар в Егейска Македония, населен до 1913 г. с преобладаващо българско население и по-малко турско. От Наисус, днешния Ниш, в миналото населяван предимно от българи, но останал след 1878 г. в Сърбия, е император Константин Велики, узаконил християнството като държавна религия в Римската империя. От Таурезий в древната Дардания, област между София, Ниш и Щип, произхожда император Юстиниан  Първи, който през 6 век издига Византия до мощта и славата на императорския Рим. Великият Велизарий, станал най-висшият военноначалник на Юстиниан Първи, произхожда от Германея – днешната Сапарева баня. Историците поставят Флавий Велизарий наравно до пълководци като Александър Македонски и Гай Юлий Цезар.

Преди години краеведът Васил Коритаров, изследвайки миналото на Сапарева баня, научава, че Флавий Велизарий  е роден в древното селище Германея, известно с най-горещия си минерален извор в Европа. За да събере сведения за знаменития пълководец от 6 век, Васил  Коритаров се обръща към д-р Аспарух Льондев, уважаван лекар в Сапарева баня и района, чиято майка е от Бари, Италия. Семейство Льондеви притежава стара италианска енциклопедия, в която е дадена кратка бележка за Флавий Велизарий и се посочва родното му място Германия /дн. Сапарева баня /. Васил Коритаров ползва данните в историческите си изследвания  и прави достояние личността на Велизарий на България и света. В книгата си „От древна Германея до родовите корени на сапаревобанци“ изследователят препредава сведение от енциклопедията като цитат от труда „История на войните“ на  Прокопий Кесарийски – секретар и приближен на Велизарий, но по-късно станал негов отявлен противник. Прокопий Кесарийски, който съпровождал началника си във военните му походи отбелязва:  „Неоспорима е неговата стойност като пълководец, но той не избягва обвинението в прекомерната злоба на Юстиниан и Теодора /императора и императрицата – б. а. /, която мразеше коменданта /Велизарий /, понеже беше отхвърлил нейната любов и направи всичко възможно да накара да го убият. Неуспявайки в своя криминален план, Теодора с клевета го поставя в лоша светлина пред очите на Юстиниян, който го прати на смърт“. По-нататък ще стане дума за тази тежка интрига.

Покойният Васил Коритаров бе всеотдаен и начетен родолюбец. Завършил е икономика на селското стопанство, но работи като учител по география В Сапарева баня. Преди време имахме среща в гостоприемния му дом. Разказа ми как един ден се качил до тавана на училището и попаднал на купища документи, които пазели сведения за историята на Сапарева баня и околността. От тогава зопочва и неговото увлечение по миналото на родния му град. Кръстник, посветил го в краеведческото поприще, бил писателят Николай Хайтов, който през петдесетте години на миналия век работил като лесничей в Горското стопанство на Сапарева баня.

Естествено е младият изследовател Васил Коритаров да отдели в писанията си особено внимание на световноизвестната личност, какъвто останал в паметта на поколенията Флавий Велизарий. Роден е около 500 година и се предполага, че е тракиец по произход. Младият мъж добре знаел, че най-надеждният път да направи значима кариера в Източната римска империя, била военната служба. Още повече император Юстиниа Първи имал амбициозни планове да включи към Византия някогашните владения на някогашната Римска империя. Най-голямата заслуга, за да се изпълни тази задача, се паднала на Велизарий, който направил бърза воинска кариера и 25-годишен заел най-висшия военен пост в империята. Благодарение на успешните походи на Велизарий към Константинопол отново били присъединени Северна Африка, Италия и част от Испания. През 527 г. Велизарий се отправил на изток, за да воюва с персите. За свой правен съветник и секретар взел със себе си Прокопий Кесарийски, известен като един от най-образованите и летописци на Източната римска империя от 6 век. Описвайки живота на своя началник, Прокопий посочил родното му място: „Велизарий произхожда от Германея, която лежи между Тракия и Илирик“. Селището освен с красивата природа и минералните води била важен стратегически център, при крепостта минавал пътят от Константипопол през Филипопол /дн. Пловдив/ и при Бобошево поемал на запад за Пауталия

/дн. Кюстендил /, пресичал земите на сегашната Северна Македония и стигал до Адриатическо море.

Под командването на Велизарий били освободени от владичеството на остготите Сицилия, Неапол и Рим. Прокопий Кесарийскси описва  и влизането през 540 г. на Велизарий в  Равена, която остготите били превърнали в своя столица. Известна и до днес е черквицата „Свети Виталий“ в Равена, където са изобразени мозаечни портрети на видни личностни от епохата на Юстиниан Първи, сред тях са  Велизарий, жена му Антонина и дъщеря му.

Успехите на Флавий Велизарий предизвикали завистта на много сановници и военачалници сред най-близкото обкръжение на Юстиниан Първи. В немилост към своя велик пълководец изпаднал и императорът, а причина станали сплетните на императрица Теодора. Д-р Аспарух Льондев, бивш главен лекар на поликлиниката в Сапарева баня, пояснява: „Какво се случва? Велизарий бил много близък със семейството на Юстиниан и тази близост довежда до интимна връзка на първия пълководец с Теодора. Императорът заповядал да  арестуват Велизарий и го вкарал в затвора. Не знам колко време е прекарал там, но върховният самодържец си дал сметка, че без талантливия воин  сигурността на Византия ще е силно застрашена и го освободил“.  Д-р Льондев допълва: „Това намерих в енциклопедията, която е донесена в България от баща ми д-р Илия Льондев, който е следвал медицина в Италия“.

Семейство Льондеви освен че помогнало на Васил Коритаров да почерпи сведения за Велизарий, и днес дава принос в опитите да се съхрани паметта за великия съгражданин от античността. Този път се ангажира художникът Константино Льондев – син на д-р Аспарух Льондев. Творецът извайва от глина бюст на Флавий Велизарий по рисувания портрет от италианската енциклопедия. Предлага на кметството в Сапарева баня макетът да се отлее в бронз и се постави на подходящо място в града. Отговорът се бави, а глината съхне и се напуква. Константино Льондев счупва бюста, за съжаление не може да ни предостави негови снимки, защото са останали в предишен повреден телефон. Но за Константино това не означава край на начинанието му. Художникът има добро общуване с кмета Калин Гелев. Нещо повече, Константино съдейства Сапарева баня да се побратими с градчето Полиняно Амаре от областта Пулия. С кмета Гелев заминават за Италия, Константино се възползва от свой влиятелен чичо, който е бил главен съдия на Бари, и съдейства двете градчета да установят сътрудничество. Наред с разнообразните инициативи от Полиняно Амаре идват и италиански археолози, проучват останките на античната Германея и заявяват: „Сапарева баня е българският Помпей“. И правят карта на руините, останали под земята  върху пространството до известния Гейзер. Питам художника от Сапарева баня защо досега не са предприети разкопки и той пояснява:

„Много частници са закупили имоти там и нито се строи, нито се правят археологически проучвания“. Колко ли потрупани тайни за Германея спят под въпросното място, ако иманярите не са унищожили някои от тях? Които освен сведения за древното селище, може би, ще се разкрият и знаци за Флавий Велизарий.

 Питам кмета на Сапарева баня Калин Гелев има ли общината виждания за увековечаване и популяризиране на Велизарий. Той е категоричен: „Да, да. Идеята е с обособяването на пешеходната алея в център, до Гейзера, където се пресичат главните улици „Паничище“ и „Германея“ да се постави бюстът на Велизарий, изваян от Константино Льондев. Това ще бъде една от големите културни атракции на Сапарева баня. Ще популяризира античната Германея и Велизарий, ще подпомогне развитието на туризма и изобщо – на Сапарева баня“. Калин Гелев предостови и проекта на пешеходната алея с бюста на Велизарий.

В книгата си „От древна Германея до корените на сапаревобанци“ Васил Коритаров пише с гордост: „Славата на Веризарий не угасва и до днес. В една антична хроника, съставена между 741 – 829 г., авторът на която вероятно е черпил сведения от по-стар извор, предава някои легенди за стари паметници в Цариград /Константинопол/, между които и тази за Велизарий. В хрониката се казва:

„Там /в портиката Халки /Медни / се виждаше и статуята на самия Велизарий, позлатена и със слънчев ореол…“. Краеведът от Сапарева баня споменава и това: „Последните години от живота на Велизарий, който владеел до съвършенство военното изкуство, били обект на легенди… които вдъхновявали художници и артисти в своите картини като Ван Дайк, Давид и др.“.

Преди години имах удоволствието да гостувам в дома на Васил Коритаров. Посрещна ме с жена му в двора, където на маса и с приказки за миналото на Сапарева баня, изсипаха топлото си гостоприемство. В късния следобед казах, че трябва да си тръгвам, защото става късно и живея на село. Бай Васил ме попита: „В кое село живееш?“. „В Лешко“ – отвърнах му нехайно, защото не допусках, че е чувал за Лешко. А той въодушевено извика: „От там е дядо ми“. И се наложи да остана още известно време, за да чуя и този занимателен разказ на щедрия крааевед: „На младини в Лешко дядо ми си е харесвал една от най-личните моми. Един ден някакъв бей извикал девойката и я пратил да му донесе вода от чешмата в центъра на селото. Дядо ми я пресрещнал и казал да не изпълнява волята на турския първенец. Момата не го послушала и поставила две стомни под чучура, за да ги напълни с вода. Тогава младият мъж пръснал с тояга съдовете, момата изпищяла и побягнала да се оплаче на бея. След малко годсподарят дошъл с насочена пушка срещу дядо ми, но той се бил подготвил – наметнал си ямурлук, а под него стискал късоцефка. Беят вдигнал оръжието да го застреля, но дядо ми бил по-бърз и повалил турчина. После взел храна и най-нужното, напуснал селото, преминал Струма и хванал Рила. Скитал няколко дни из планината, докато се озовал над Сапарева баня, слязъл и там пуснал корени.

Как да не си спомня човек за сладкодумния краевед Васил Коритаров, на когото Сапарева баня дължи измъкването от мрака на миналото името на великия пълководец Флавий Велизарий, белязал 6 век с едни от значимите събития в историята на Източната римска империя, известна като Византия.

                                     ВЛАДО КАПЕРСКИ



Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *