
Лиляна Славова е на 25 години. Родена е и е израснала в Дупница. Висшето си образование завършва във Великобритания. Говори няколко езика, което дължи на нейния баща Ивайло Славов, учител по английски и руски. Младата дупничанка гради професионалната си кариера в Лондон, работи за международна правозащитна организация. Обича да пише стихове и като ученичка печели многократно награди в конкурси. Последната награда взе миналия месец в конкурса за есе и стихотворение на община Дупница на тема „Семейството – най-ценното богатство“.
С нея разговаряме за това как вижда бъдещето си една успешна млада българка.
– Как една млада българка стигна от Дупница до Манчестър?
– В Манчестър ме доведе настоящата ми работа, която започнах по време на пандемичната обстановка във Великобритания, преди почти година. Тогава се преместих от Лондон, където завършвах магистърската си степен на образование, и се установих в тази много нова за мен част на Англия. Така се случи, че в деня, в който разбрах за конкурса „Семейството – най-ценното богатство” на община Дупница, бях на поредния влак Манчестър – Лондон, тъй като пътувах по работа. По пътя ми на връщане към Манчестър, отново във влака, имах два часа на разположение, в които написах по-голямата част от стихотворението.
– Къде сте учили? Кои бяха любимите Ви предмети като ученичка, от какво се увличахте ?
– Завърших магистърската си програма по международни отношения в Кралския колеж в Лондон, като за успешното ми представяне там със сигурност допринесе отличната подготовка от СОУ „Св. П. Хилендарски” в гр. Дупница. Още като ученичка в Дупница се увличах по писането и обожавах часовете по български език и литература, както и тези по чужди езици.
– Имахте ли колебания къде да продължите обучението си? Защо избрахте да следвате в чужбина?
– Почти не съм имала колебания за избора си на университети и държава за обучение. Спрях се на Великобритания, защото изучавах интензивно именно английски език в училище. Университетите тук доскоро предлагаха и студентски заеми, които правеха образованието на Острова достъпно за европейските студенти. Самата ми идея да уча в чужбина дойде в резултат от засиления ми интерес към различните държави и култури, а учебните заведения във Великобритания са добре известни с културното многообразие на студентите в тях. Това ми се стори като отлична възможност да уча за международните отношения не само от учебниците, но и от съжителството и общуването ми с хора от цял свят.
– Разкажете за обучението си във Великобритания, кои са най-трудните и най-хубавите моменти, които ще запомните?
– Въпреки че таксите ми за обучение бяха покрити от студентския заем, осезаемата разлика между стандарта на живот в България и Великобритания ме сблъска с немалко трудности. Налагаше ми се да работя редом с ученето и активното ми участие в студентски проекти и доброволчество. Въпреки изключително заетото и на моменти напрегнато ежедневие, успях да взема най-положителното от този труден период, а именно дициплината и умението ми да бъда максимално ефективна дори в кратки срокове. Най-хубавите ми моменти са тези, споделени с приятелите ми от цял свят. Покрай тези приятелства разбрах, че хората си приличаме изключително много, без значение кое кътче на планетата наричаме роден край.
– Завършили сте международни отношения и политология. В тази сфера ли е ориентирана професионалната Ви кариера?
– Изцяло в нея, въпреки че сама по себе си тя е доста обширна. Преди да започна магистратура, работих в отдела по комуникации на Европейския парламент в България. Настоящата ми работа е за международна неправителствена организация за правата на човека. Фокусът й – елиминиране на трудовата експлоатация и т.нар. съвременно робство.
– Какво работите в момента?
– Ежедневната ми работа включва разработване на доклади, изследващи нивата на съвременното робство в Северозападна Англия, типовете експлоатация и социалните групи, които са най-засегнати. Сътруднича си с представители от местната власт, полицията, правораздавните органи и други неправителствени организации. Основната ни задача е да редуцираме този тип престъпления и да окажем помощ на тези, които са станали жертви на подобни злоупотреби. Мерило за това колко добре изпълнявам задълженията си е и броят хора, на които сме успели да помогнем директно с нашите проекти. Сред тези хора има немалко източноевропейци, включително и българи, затова съм благодарна, че имам възможността да бъда полезна и на своите сънародници на Острова.
– Как се отрази Брекзит на българите във Великобритания?
– След като се въведоха схемите за уседналост, значителна част от българите, които познавам, подадоха документи и получиха статут, който им позволява да учат, работят и живеят тук. Покрай работата ми, а и иначе наблюдавам, че броят на българските граждани, които искат да се установят на Острова, е намалял стремглаво, но това е напълно обяснимо, предвид новите имиграционни правила.
– Какви са Вашите краткосрочни и дългосрочни професионални и житейски планове?
– Покрай пандемията се научих да не правя твърде дългосрочни планове и дори краткосрочните ми планове остават гъвкави и с опция за промяна във всеки един момент. На първо време ще се заема с допълнителни квалификационни курсове, които работодателят ми насърчава и финансира, а именно по руски език и по политика на трудовата миграция към Оксфордския университет. Надявам се, че в заетото ми ежедневие ще остане време и за писане.
– Интересувате ли се от икономическата и политическата ситуация в България? Бихте ли се върнали в родината си и при какви условия?
– Интересувам се от динамиките в България и се старая да участвам максимално в тях, дори и предимно от дистанция. Гласувам на всички избори, насърчавам връстниците си тук да правят същото и с облекчение въздъхнах при новината за сформирано редовно правителство. Аз никога не съм си тръгвала изцяло от България – прибирам се често, участвам в културния живот там, обикалям красивите й кътчета. Бих се завърнала и по-дългосрочно, стига да изскочи работна възможност, която да се вписва в кариерния ми път до момента.
– Имате подчертан афинитет към поезията, дори наскоро спечелихте конкурс на община Дупница. Лириката ли Ви помага в моменти на носталгия?
– Лириката ми помага в моментите на носталгия, но и катализира моментите на щастие. Винаги съм имала афинитет към креативното, небуквалното, красивото. Занимавам се и с фотография. Отдавна не съм снимиала, но наскоро сътворих няколко кратки филмчета за подарък към приятели. Може би това има потенциал да се превърне в новото ми хоби.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА