От патриарха на литературата ни идват незабравимите думи за българския език: „Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни…“. Страдал е езикът ни от модни увлечения, немалко и сега. Страдал е от политически предателства и родоотстъпничество. Но не се е предавал. Обратно, българският ни е „язик за песнй и за бран“. Думите на Вазов не са пустословие.
Прелиствам фонд 274 на държавния архив в Благоевград. Фондът пази основното и оцеляло от образователната дейност на една позабравена вече педагогическа институция в града. Иде реч за съществувалия в периода 1946-1961 година институт за първоначални учители, после преобразуван в смесено педагогическо училище под същото име „Гоце Делчев“. Какво казват за българския език като предмет, изучаван в института/училището, архивните протоколи от изпитите на курсистите за 1948/49 и 1949/50 година? Обобщено, това което казват, е, че 70% от курсистите, за които в една от графите е записано „остава да полага“, трябва да полагат поправителен изпит по български език.
Е какво, бихте казали, слаби, неподготвени са били тези курсисти. Имало е какво да наваксват в онези години отрудените младежи и девойки. Показват го отчетите на ръководството на училището. И те са достатъчно самокритични. Едва ли толкова самокритика би се срещнала в училищата ни днес.
Този количествен факт сам по себе си не е интересен. Интересен е политическият му фон. Курсистите, тези от Петричко, Светиврачко, Горноджумайско, Неврокопско, Разложко в повечето случаи по народност са записани в главната книга като македонци. Те вече са пълнолетни. Брадвата на антинационалната политика на тогавашната БКП (б) за македонизация на Пиринско не ги е пощадила. Слава богу, в графата за поданство курсистите са записани българи.
Идва интересното. Курсистите като основен предмет изучават български език. (То и в екзархийското училище в Щип, където Гоце Делчев преподава през 1894-1896 год. , се изучава български език).Като основен, първи по ред в учебния план. А в отчетите на ръководството на училището е записано, че учителите трябва да полагат повече усилия: да използват повече примери, да правят повече писмени упражнения, да пишат по-подробни рецензии при оценка на писмените работи и домашните такива, да оказват индивидуална помощ. За да свързват курсистите теорията с практиката на езика. За да могат да пишат правилно и да учат на това учениците. За да могат да анализират на българскиезик литературата за деца. На български да пеят песните, изучавани по предмета пеене. Самите курсисти да говорят правилно на български език.
В онези мрачни години учителите държат на предмета български език. Не ги е страх от това, че някои курсисти няма да положат успешно. От социологическа точка оценяващото „остава да полага“ на учителите по български език е един вид проява на неосъзната, но реализирана скрита програма на съпротива срещу македонизацията. И роля на оръжие за такава съпротива за учителите (с мълчаливата подкрепа на ръководството) изпълнява предметът български език и изпитът по него. Изпит за бъдещите начални учители и детски учителки.
Език свещен, за песни и за бран за българщина! В училището!
