Тази зима се навършват 10 г. от сензационния трансфер на вратаря хотелиер от Сапарева баня Марио Кирев в италианския гранд „Ювентус“. Стражът върна лентата към онази зима на 2009-а, когато се озова в Торино, както и към някои от кошмарните моменти в кариерата си. От два дни юношата на „Германея“ има нов отбор – косовския шампион „Дрита“, където премина като свободен агент от албанския „Камза“.
„Бях на 18 години, когато един ден дойде шефът ми в „Славия“ Венцеслав Стефанов и ми каза, че на 4 декември пътувам за „Ювентус“. Помислих, че се шегува. Малко по-късно обаче – на 15 декември, наистина заминах. Изкарах незабравима седмица. Треньор тогава беше Клаудио Раниери, който ме хареса и на 21 януари подписах договор с тях. Веднага започнах да тренирам с първия отбор. Още в първия ден с легендата Буфон и другите двама на моя пост Кименти и Манингер се шегувахме и забавлявахме. После отидоха на съседния терен, където бяха звезди от калибъра на Дел Пиеро, Трезеге, Недвед… Всички се държаха много добре с мен. Впоследствие тръгнаха преотстъпванията в други отбори. Може би имаше по-добри варианти, но ако това време може да се върне, винаги бих приел офертата от „Юве“. Това е неповторимо изживяване да бъдеш там и да познаваш тези футболисти”, спомня си Кирев, който все още не може да преглътне факта, че се раздели със „Славия“ в сезона, в който белите триумфираха с купата на България през месец май 2018 г.
„Съжалявам, че не бях част от този успех. Взехме решение да напусна Овча купел през лятото на 2017-а, защото имах спад във формата и така се разминах с незабравимия финал с „Левски“ – 0:0 в редовното време и продълженията и 4:2 при дузпите. Радвам се за отбора. С всички в „Славия“ и с президента Стефанов съм в много добри отношения и до днес”, уверява сапаревобанчанинът, който през цялата отминала есен трайно се заседя на пейката в албанския си тим.
„Преди време претърпях операция и трябваше да следвам строга индивидуална програма до пълно възстановяване. Затова потърсих отбор от по-слабо първенство, където да получавам шансове да играя. След хирургическата интервенция не можех да ритна топката на повече от пет метра, защото всичко ме болеше. В Албания обаче имаше правило за ограничен брой чужденци и треньорът използваше полеви футболисти, а на вратата пазеше местно момче. Така записах само два мача и на полусезона си тръгнах. В „Дрита“ съм единственият чужденец и се надявам да се наложа. На лагер сме в Анталия. Чух добри неща за клуба и приех предложението”, поясни М. Кирев.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
