Децата от все по-малка възраст се заседяват пред екраните. Резултатът е ранни проблеми с очите и редица неблагополучия със зрението. Когато те трябва да бъдат заведени за пръв път на преглед при офталмолог, от какви заболявания страдат най-често те, за какви признаци да наблюдават родителите. За това от clinica.bg разговарят с офталмолога проф. Александър Оскар.
– Проф. Оскар, все повече родители се оплакват, че децата им имат проблеми със зрението. Така ли е, или става дума за родителско безпокойство?
– Зрението е най-важното човешко сетиво, благодарение на което получаваме над 80% от информацията от заобикалящия ни свят. За нормалното качество на живот от изключителна важност е да имаме нормално зрение. Затова е съвсем разбираемо родителското безпокойство по отношение на зрението на децата. В част от случаите родителите се притесняват, без реално да има някакъв сериозен проблем. Например родителите много често се притесняват, че децата им кривят очите към носа, но в 90% от случаите се оказва, че няма реално кривогледство. В други случаи е възможно да има неподозиран от страна на родителите проблем. Например далекогледство, което не може да се установи без консултация при очен специалист. Трябва да знаем, че децата не са умалени възрастни и много често не съобщават за проблемите, които имат, или не ги изразяват ясно. При приблизително 30% от децата се установяват отклонения в пречупвателната среда на очите, което налага носене на очила. И тъй като децата рядко споделят, провеждането на редовни профилактични прегледи е от изключителна важност.
– Наблюдение на лекари сочи, че в последните пет години расте броят на децата с късогледство, което не е наследствено обусловено. Как да си го обясним?
– Съвременният начин на живот, свързан с прекомерната употреба на дигитални устройства и намаленото време, прекарано навън, са сред основните причини за увеличаване честотата и тежестта на късогледството сред подрастващите. Научно доказана е ролята на тези два фактора в индуциране на късогледството. Също така, намалената концентрация на витамин D в кръвта, има отношение към прогресията на късогледството.
– Неведнъж сте казвал, че екраните съсипват детските очички. Колко време може да бъде детето пред екран без опасност от увреда? Обуславя ли се безопасният престой от възрастта и какъв е той в зависимост от нея?
– На този въпрос няма точен отговор. Представете си един пациент с белодробно заболяване да пита колко цигари е допустимо на ден да пуши. Така е и с мобилните дигитални устройства – употребата им повече от няколко минути на близко разстояние пред очите значително натоварва акомодацията и потенцира развитието на късогледство. Искам да подчертая, че опасност от увреда има не само при използване на дигиталните устройства за твърде дълго време, но и при неправилната употреба (от малка дистанция, без прекъсване за почивка, употреба при неподходящо осветление). При деца до 3-годишна възраст препоръката е за нулево екранно време, във възрастта 3 до 7 години безопасното време е до половин час дневно, във възрастта 7 до 12 години – максимум 1 час дневно. При тийнейджърите може да бъде допусната употреба до 1 час и половина, при спазване на правилна дистанция от екрана и оптимално осветление.
– Как повлия пандемията на детското очно здраве?
– В условията на мерките, наложени по време на пандемията, се създадоха предпоставки за влошаване на очното здраве при децата. Учейки от вкъщи, децата трудно можеха да спазват препоръките за екранно време. Много от децата прекарваха по-малко време на открито поради ограничителните мерки. Поради същата причина профилактичните и неспешните прегледите бяха отлагани. Всичко това доведе до по-голяма честота на диагностицирани с миопия деца и увеличаване тежестта на миопията при вече диагностицираните. С колегите изследвахме близо 200 деца с късогледство, като установихме, че при значителна част от тях само в рамките на 3 месеца късогледството се увеличи с от -0.50 до -2.00 диоптъра.
– Възможно ли е влошеното по време на ковид очно здраве да бъде подобрено и как?
– Освен развитието на късогледство при подрастващите това, което установихме при прекарана ковид инфекция, бе значително редуцираният потенциал за акомодация – способността да виждаме ясно както надалеч, така и наблизо. При други пациенти наблюдавахме развитието на сериозни усложнения като оклузия (запушване) на кръвоносните съдове, хранещи ретината и зрителните нерви. И ако акомодативните нарушение в голямата си част са обратими и не водят до тежки зрителни увреждания, то съдовите нарушения водят до трайна и необратима загуба на зрение.
– Какви са признаците, по които родителите да се ориентират, че е време да заведат детето на специалист?
– Много често признаци липсват, тъй като децата невинаги изразяват затрудненията си по ясен за родителите начин. Затова профилактичните прегледи са от изключителна важност. При бебета след 3-4 месечна възраст и малки деца алармиращ признак е невъзможността на бебето да се заглежда и да проследва с поглед предмети, нежелание за присягане към предмети и взаимодействие с родителите. Забавеното прохождане и цялостно нервно-психично развитие също могат да са признак на очно заболяване. Алармиращи признаци също са присвиването, търкането на очите, честото мигане, „тикове“ на очите. В училищна възраст освен за тези признаци е важно да се наблюдава за гледане отблизо, лош почерк, затруднена концентрация, лош успех в училище, раздразнителност, отказ от различни занимания, изискващи гледане на далечно разстояние. Признаци като побеляване на зеницата, изкривяване на едното или двете очи, зачервяване на очите, обилна секреция от очите налагат провеждане на очен преглед във възможно най-кратък срок.
– Кога за пръв път то трябва да бъде заведено на преглед? На какъв период следва да бъдат прегледите?
– При липса на признаци на влошено очно здраве е необходимо първият преглед да бъде проведен на 6-месечна възраст. Тогава проследяваме децата за рефракционни аномалии, за вродени очни аномалии, индиректно оценяваме зрителната функция, провеждаме оглед на очните дъна. Ако не се установи аномалия, налагаща проследяване, следващият преглед е между 3 години – 3 год. 6 мес. възраст, когато децата са във вербална възраст и е възможно да изследваме зрителната острота. Следващият профилактичен преглед е в предучилищна възраст, а след започване на училище е необходимо провеждане на ежегодни профилактични очни прегледи.
– Кои са най-честите проблеми при учениците?
– След 7-годишна възраст започва развитието на късогледство (миопия). Тя е най-честият и социално-значим проблем в ученическа възраст, след нея се нареждат нарушенията на акомодацията. Децата най-често се оплакват, че не виждат добре дъската в училище, оплакват се от главоболие в челната област в края на деня. Родителите съобщават, че децата гледат от твърде близо, имат намалена концентрация, стават раздразнителни, нямат интерес към спортни и други занимания на открито (изискващи ясно зрение на далечна дистанция).
– Недоносените бебета са рискови и по отношение на зрението заради отглеждането им в кувьоз. От какво страдат очите им, как се процедира с тях, има ли протокол, каква профилактика се прави?
– Недоносените деца се проследяват за ретинопатия на недоносеността – заболяване на ретината, дължащо се на растежа на абнормни кръвоносни съдове. Задължително е провеждане на скрининг за ретинопатия на недоносеността при всички бебета, родени преди 32 г.с. И/или с тегло под 1500 г. Скринингът започва в отделенията по неонатология, често още докато бебетата са в кувьоз и при липса на алармираща находка продължава до месец след вероятния термин на раждане. При наличие на ретинопатия на недоносеността се налага своевременно лечение, тъй като заболяването прогресира бързо и има необратими последствия.
– Как се лекува амблиопията (мързеливо око), възможна ли е неоперативна терапия?
– Амблиопията е заболяване, характеризиращо се с намалено зрение на едното или двете очи, причинено от неправилното развитие на зрителната система. Ако бъде установена навреме, е лечима, като най-често се прилага оклузивна терапия (закриване на едното око по няколко часа дневно). При късно диагностицирана амблиопия е възможно да се прояви страбизъм или изкривяване на амблиопичното око. В тези случаи би могла да се наложи и оперативна терапия.
– Като цяло, как стои въпросът с очното здраве в България? Факт е, „е в страната ни недостатъчните грижи и дори належащи нужди за нашите очи са четири пъти средно над тези в държавите с висок доход. Как да си обясним този факт – недобър обхват на здравната система или немарливост?
– При едно от нашите проучвания, обхващат отдалечени региони на България, установихме, че е огромен процентът на деца в училищна възраст, които не са посещавали нито веднъж очен лекар. В столицата процентът е по-малък, но все пак обхватът не е пълен. Този факт от една страна може да се обясни с липсата на приоритизиране на очното здраве от страна на здравната система, а от друга – от липсата на информираност сред родителите относно важността на навременните и редовни очни прегледи. В тази връзка наскоро предложихме дейности, касаещи очното здраве, за включване в Национална здравна стратегия 2030.
– Факт е, че екраните са враг на зрението. Каква профилактика във всекидневието можем да правим така, че да противодействаме на мониторите и да опазим очите си здрави? – Ежедневно е необходимо да сведем екранното време до минимум – освен върху зрението, то влияе и върху нормалната функция на нервната система. Трябва да бъде спазвана хигиена на зрителната работа, включваща оптимално разстояние от екрана, подходящо осветление, чести почивки по време на работа пред екраните. От голямо значение са също балансираното хранене и времето, прекарано на открито.
