
Драгомир Кацаров е помощник-треньор по кикбокс в СК „Патриот“ – Дупница. Започва да тренира кикбокс през 2008 г., а през 2009 г. печели първо място в републиканското първенство във Велико Търново. Завършил е семестриално специалност „Треньор по кикбокс“ в НСА – София, а съвсем наскоро ще се дипломира.
– Г-н Кацаров, Вашият баща Васил Мишинков е бивш спортист. Той ли Ви насочи към кикбокса?
– Баща ми е бивш спортист. Бил е самбист, занимавал се е с бокс, борба. Той ме насочи към спорта, защото друго си е момче да тренира силов спорт. Майка ми Емилия работи в детска градина. Имам по-малка сестра – Станислава, която също тренира усилено кикбокс. Аз завърших средно образование в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“ в Дупница, семестриално съм завършил специалност „Треньор по кикбокс“ в НСА – София, остава да си взема държавните изпити.
– Разкажете за Вашите победи като състезател и какъв треньор е председателят на клуба Кирил Чакъров?
– Тренирам кикбокс от 2008 г., първото ми републиканско първенство беше във Велико Търново през 2009 г. Там за първи път станах шампион в категория до 60 кг. Това беше един много добър старт за моята състезателна кариера. Имам участия в още много републикански първенства, на които съм спечелил първи места. Участвал съм в две галавечери срещу заплащане. Имам една победа и една загуба. Моят треньор Кирил Чакъров е много всеотдаен, старателен. Той ме възпита на самодисциплина и отговорност.
– Налагало ли Ви се е да спазвате някакъв режим на хранене и използвали ли сте стимуланти преди състезание?
– Когато бях състезател, се налагаше да спазвам режим на хранене, и не само. Когато другите излизат да се забавляват, на мен ми се е налагало да си стоя вкъщи и да отпочивам от състезанието или да ходя на тренировка. Не, никога не съм взимал стимуланти, пия само витамини и минерали.
– Вие сте помощник-треньор по кикбокс, на какво възпитавате Вашите ученици?
– В клуба работя с най-новите спортисти, които сега започват да тренират кикбокс. Уча ги на основните техники и похвати в кикбокса, на бойна стъпка, на удари на движение, защита… В кикбокса децата се учат на самодисциплина, отговорност, на уважение помежду си. Когато в една група от 10-12 участници 2-3-ма са по-напреднали и стават състезатели, другите им помагат. Ние сме един отбор, едно семейство. Помагаме си в трудните моменти. Освен като помощник-треньор работя и като охрана в едно казино, а също така съм спасител на плажа в Дупница.
– Имали ли сте желание да имигрирате в чужбина?
– Не, защото тук, в България, също има много възможности за развитие, а и чужбина никога няма да стане моя родина.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да тренират кикбокс?
– Да следват мечтите си.
– За Вас какво е кикбоксът?
– За мен кикбоксът е начин на живот. Той ме научи, че всичко хубаво в този живот се постига с труд.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА