Най-високата оценка „Отличен” за добив на мед си писаха пчеларите в Сандански, Струмяни и Кресна, които членуват в „Пчеларско цвете“ в курортната община. Някои от колегите в Сандански са извадили от кошер по 25 килограма, други по 15-17 килограма, сподели топ пчеларят Йордан Филипов-Даката. Той заяви, че и в община Струмяни ситуацията е подобна, там от кошер са добили между 14 и 15 килограма. Един от дългогодишните пчелари в Кресна – Ангел Шатев, тази година е с добив средно 15-20 кг от кошер.
Й. Филипов коментира, че годината е отлична в сравнение с изминалите 2021 и 2022 г., когато някои от пчеларите са открили кошерите си без килограм мед, а други по 2-3 килограма. „Ние, пчеларите от този район, сме свикнали да не добиваме големи количества мед в сравнение с другите райони – Северна България и Тракия. Не сме свикнали да правим сравнение с другите райони в страната, където пчеларството е поминък на населението. Ние в нашия район нямаме интензивните култури слънчоглед, лавандула, разчитаме на полската и горска поляна и дърветата от акация и драча /чалия/. Но разликата е в качеството. Нашият мед няма база за сравнение с този в Северна България”, каза Й. Филипов. И се върна в годините назад, като припомни, че през 1993-94 година, когато също е имало проблем с количеството на добив на мед и смъртност на пчелите. Тогава лично той е питал за съвет баба Ванга и дали не е дошло времето да оставим пчелите. Тя била категорична, че не трябва да зарязваме занаята, а да се грижим за кошерите и да ги умножаваме. „Сега оставаме с надежда за идната пролет, да се повтори като тази година – медоносна”, заключи Й. Филипов-Даката.
Кестеновият мед пък е характерен за Петричкия район, защото в подножието на Беласица е най-големият кестенов естествен масив, разказват за БТА Велик и Гергана Джобкови, които се грижат за 180 кошера с пчели край петричкото село Коларово.
Преди шест години започват с пчеларството като хоби, за да могат да ядат чист мед. „Тъй като ние консумираме много мед и искаме той да бъде чист, все още внимаваме с какво третираме пчелите, как отглеждаме пчелите, защото държим медът да бъде възможно най-чист”, разказа Гергана Джобкова.
„В началото произвеждахме мед само за нас, нашите приятели започнаха да искат, започнахме да отделяме и за тях, и всеки път хората, които искаха, ставаха повече”, каза Гергана.
Започнали са с четири кошера, след това те станали осем и така всяка година растат. Към момента имат два пчелина с общо 180 кошера.
Пчеларите разказаха, че медът от Петричкия район не е като този от другите краища на страната. „При нас няма конвенционална паша, няма масови насаждения. При нас самият мед е от това, което расте в гората, и билки”, каза Гергана. Тя обясни, че в района няма еднотипни масивни насаждения, за да може пчелите да събират от него. „При нас една от основните паши е кестеновата паша, защото в подножието на планина Беласица е най-големият кестенов естествен масив, затова и само тук се добива кестенов мед с такова съдържание на кестен”, разказа още тя.
Джобкова посочи, че кестенови насаждения има и в Берковица и Брежани, но са по-малко, затова и процентното съдържание на кестена в меда е по-малко.
„Другата паша, която успяваме да хванем при добри години, е акациевата паша, но по-рядко. Периодът на цъфтене на акацията тук е такъв, че в повечето случаи е дъждовно и рядко се хваща. Медът ни е по-скоро горски и е чист, защото ние нямаме третиране на посевите”, разказаха пчеларите.
„В района на Петрич има и Сдружение на пчеларите с около 120 души в него. Сдружението се казва „Южна пчела“, разказаха семейството.
„Кестеновият мед е много специфичен, той е с карамелен цвят и леко горчив. Няма нищо общо с меда в другите части на страната. Може да се определи като бутиков мед, защото количествата са му малко. Ние нямаме възможността да извадим голямо количество, защото пашата е кратка. Кестенът цъфти максимум две седмици. Средно от кошер се вади между 10-15 килограма и самият мед точно заради това, че като вкус е по-различен и е малко като количество, е бутиков”, разказа Гергана Джобкова.
„Има много желаещи да отглеждат пчели в района заради по-високата цена на този мед, създават се нови пчелини, но районът е тежък за пчеларство заради сухите и горещи лета, през които голяма част от растенията изсъхват и повечето нови пчелари се отказват”, допълни Гергана Джобкова.
ЛИДИЯ МАНЕВА
