Астрономическата пролет в Северното полукълбо тази година настъпва на 20 март в 12:28 часа българско време. Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта. Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропическа година и се равнява на 365, 24219 денонощия, пише блиц. Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие – около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното, и завършва с лятното слънцестоене – около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември – в Южното полукълбо. Пролетните месеци в Северното полукълбо са март, април и май, а в Южното – септември, октомври и ноември. По света е възприетата календарна система, основаваща се на т. нар. „Григориански календар“. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна. Само няколко дни след посрещането на пролетта, в последната събота срещу неделя на март, на 26-ти, в 3 часа през нощта ще преместим и часовниците си с един час напред.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, а природата се връща към активен живот. Тепърва ще започват да напъпват цветовете на дръвчетата и цветята, прелетните птички ще се върнат от топлите страни и цялата природа ще се радва на нов живот. Нека официално да изпратим зимата, а с нея и всички лоши неща, лошото настроение, сивото време и черните мисли. Доста интересна тема е как древните астрономи са се опитвали да регистрират моментите на равноденствията, с цел определяне на продължителността на слънчевата (тропичната) година. Счита се например, че Хипарх, живял около 150 г. пр. н. е., е ползвал елементарен, но практичен уред за тази цел – т. нар. екваториален пръстен. Този пръстен (или по-скоро обръч) е можел да се накланя и фиксира на определен ъгъл, чрез подходящо окачване към държаща го стойка. Хипарх фиксирал така наклона на пръстена, че той да лежи в равнината на небесния екватор. Тази настройка той вероятно е правил нощем, ориентирайки се по звездите на екваториалните съзвездия. С наближаването на датата, около която се е очаквало да настъпи пролетното или есенното равноденствие, Хипарх е следял дали през деня настъпва момент, когато Слънцето осветява пръстена точно отстрани, така че едната му половина изцяло да засенчва вътрешността на другата му половина. Ако настъпвал такъв момент, то значи, че Слънцето тогава е пресичало небесния екватоор, т.е. точно тогава то било в точката на пролетното или на есенното равноденствие. Счита се, че по него време и по-късно са конструирани още по-сложни инструменти – армилярни сфери и др., макар познатите ни запазени образци на такива да са от доста по-късно време. Предполага се, че това е ставало не без приноса на Ератостен, известен най-вече с това, че е изчислил правилно меридианната обиколка на Земята.
