Пряк свидетел на ужасяваща случка край езеро “Загорка” разказва за потресваща ситуация, разиграла се пред очите му:
Някъде към 18,30 ч. вървяхме по алеята от южната страна на езерото и подминавайки заведението се заслушахме в думите на малко момченце, яхнало велосипедче без помощни колела.
“Сега отиваме на барчето да пием кафе” – изфъфли отговорно малчуганът на видима възраст около 3 г. и ние само се усмихнахме на неговата увереност за дейно участие в заниманието на възрастните, които се бяха спрели край него.
Дали направихме и 5-6 крачки и току зад гърба ни се изтърколи колелото с детето, стремително насочено към водата по бетонирания стръмен бряг на езерото, което ги погълна веднага, а отгоре където потънаха, не останаха дори кръгове. Секунди, насечени на мигове ужас, ступор и гонещи се мисли за реакция и решителност.
В този момент млад мъж изтича покрай нас, влезе във водата, докато тя му беше до бедрата той стъпваше на твърдо и в следващия миг и той потъна изведнъж. Страшно! От двамата нямаше следа. И за радост на всички нас, мъжът се показа, стискайки малкия. Излязоха и двамата, детето се разплака, майката – бременна жена, видяхме едва сега, заедно с още една жена.
Спасителят клекна край момченцето, хвана го за рамото и се опита да го успокои: “Не плачи, я виж, и аз съм мокър целия като теб.” Майката извади телефон и се опитваше да звънне на бащата на детето, но беше в тотален шок.
Разказвам случката, защото ако не беше мъжът, който се хвърли да спаси детето без да се замисли, не знам какво щеше да се случи. Искам да спомена и за още един човек, който също се притече на помощ и подхвана момченцето от спасителя му. После двамата извадиха от езерото и злополучното колело.
Аз съм жена. Плувам по малко, но само в басейн и в морето, докъдето усещам твърдо под краката си. В такова изпитание попадам за пръв път. Вероятно, въпреки неувереността си от разни стъбла и коренища по дъното на езерото, щях да вляза във водата. А и как иначе, детето потъна пред очите ми. Не знам. За радост нямах време да мисля, мъжът скочи веднага след детето. Всичко се разигра за не повече от 10 секунди – от падането на колелото, до изваждането на малкия.
Браво на младия мъж за себеотрицанието! А мястото край езерото си е опасно. Алеята е тясна, отстрани към водата няма никаква преграда. Там деца и възрастни карат велосипеди, ролери, кънки – колко е да се отклониш леко или да изтървеш управлението на колелото, а наклонът на бетонния бряг само ще увеличи скоростта на падането. Ето, майката беше до рожбата си и въпреки това не можа да предотврати инцидента.”
Мъжът е от Стара Загора и се казва Петко (самият той не пожела да се пише повече за него), който за инцидента каза само:
“Не се поколебах и за секунда да спася детето. Все пак и аз съм баща, дъщеря ми е може би на възрастта на този малчуган.”
Както стана ясно, момченцето, което падна с колелото в езерото, е на 4 г. и половина. Казва се Христо и скоро очаква сестричка, по думите на майка му Таня. Родителите на Христо са изключително благодарни на Петко. За тях той е истински герой!
Оказа се, че самият Петко не е добър плувец, но както споделя самият той пред zarata.eu : “Не мисля, че съм извършил нещо особено. Всеки баща би реагирал по начина, по който го направих аз. Прибрах се вкъщи целият мокър, дъщеря ми ме прегърна с малките се ръчички и чак тогава освободих натрупаната емоция и сълзите ми потекоха. Разказах на съпругата ми какво се случи и се прегърнахме тримата.”
