Амбицията ми е да направим селото туристическа забележителност, тук е един от трите манастира, от които се е развила писмеността в нашия край
Васил Митрев е кмет на най-отдалеченото село в община Струмяни – Добри лаки. Завършил е средното си образование в Механотехникума в Благоевград. Работил е в София, Благоевград, в Гърция и в община Струмяни. От три години живее в родното Добри лаки, избран бе за кмет на местните избори през октомври 2023 г.
В интервю за в. „Струма“ В. Митрев разказва за проблемите на местното население, за какво го търсят хората, какви са амбициите му за бъдещото развитие на селото и проблемите през последните години.
– Г-н Митрев, защо млад човек като Вас се върна в родното си село след дълги години гурбет в съседна Гърция?
– Преди три години се върнах в селото, защото трябваше да се грижа за майка ми, която се разболя и за съжаление почина. Тогава реших да остана в селото и да помагам с каквото мога на хората, които са предимно възрастни. През есента на миналата година именно те ме помолиха да се кандидатирам за кмет, доверих им се, бях избран и вече осем месеца съм управник на Добри лаки.
– Откъде идва името на селото?
– Според местните идва от турско време. Хора, които са бягали от по-ниски села в полето, са се преселили да живеят тук. Идвайки на това място, засаждат жито, жънат го веднъж, но след време се връщат и виждат, че е покарало пак. Оттам идва името Добри лаки, защото давало добра продукция. Селото е разположено в полите на Малешевска планина, има красива природа. Черквата е стара, строена след 1800 г. Преди десет години чествахме 100-годишнината й.
– Имате ли съмишленици, които Ви помагат да изпълните целите, които сте си поставили, когато встъпихте в длъжност?
– Амбицията ми е да запазим каквото можем и да надграждаме. През годините е правено по нещо, но на парче, което не е достатъчно. Много неща трябва да се направят и за поддръжка. Има 10-ина млади семейства, които се върнаха в селото и ме подкрепят. И те милеят за родното си място и искат да го развием. Общинският кмет Емил Илиев също обеща да съдейства. От мен каза, че иска само инициатива.
Тук има едно място, което носи името Градището. Това е бил стар манастир, за който се предполага, че е един от трите, от които започва да се развива писмеността в този край. Едно от местните момчета се свърза с екипа на покойния проф. Божидар Димитров и той им е казал, че дълги години е търсил третия манастир, предполагал, че е в Македония. Изпрати и човек да направи изследване, но след смъртта на проф. Б. Димитров бе прекратено проучването. Наскоро говорих с приятел на Николай Овчаров, той обеща да съдейства да пратят археолози и да изучим историята.
Самото място е много интересно. Има ров, имало е мост, водопроводна система с калени тръби. То е като античен театър, в средата е манастирът, отстрани има сгради. И всичко е било заселено. Намирени са делви, статуетки, малки монети… Тук /б.а. високо в гората/ е имало кула, нещо като пост, когато е имало опасност, известявали с пушек и са затваряли моста. Имало е и две вятърни мелници.
Искаме да проучим историята на манастира и един ден да се превърне в културна забележителност. Има легенда, че под манастира има помещение, което ще помогне много да се научи откога датира и какви хора са населявали нашите земи. Там, където е кръстът, когато поставиш компас, той спира да работи. Сигурно е силно енергийно място. Казват, че преди 1944 г. е разкопано и е намерена кръгла топка, взета е от някакъв военен, казал, че ще я изследва, но не се върнал.
Освен това имаме и прекрасна природа. Селото се посещава от много туристи през лятото и есента.
– Каква е средната възраст на населението и колко хора са живели тук?
– В момента сме 120 човека, от тях около 35 са на възраст до 45 години. Това са хора, които се препитават с дърводобив, имаме няколко семейства животновъди, които получават субсидии. Има парници за отглеждане на зеленчуци по поречието на реката. За жалост много хора се изселиха, изоставиха къщите и не ги поддържат. Имам запитвания за купуване на къщи в селото, но след като не са поддържани, те са непродаваеми.
Масово хората са напуснали селото преди 1980 г., когато се построиха заводите, въпреки че тогава е било трудно да получиш жителство, но хората са намирали начини. Като пример ще посоча, че тогава учителската професия е била сред търсените в планинските села. Един учител е получавал по-висока заплата от този, който е преподавал в градовете и в близките села. Това е било начин да задържат учителите.
След демокрацията хептен се развалиха нещата. По поречието на реката е било планувано да се изгради цех за мебели, но всичко останало само на хартия. В посока с. Никудин е било планувано да се изгради язовир и ако всичко е било запазено още 10-ина години, е могло да се запази районът и да не се обезлюдява. Но доброто е, че младите наследници се връщат и поддържат селото.
– Преди промените какъв е бил основният поминък на хората?
– Основният поминък на хората е бил земеделие и животновъдство. Засаждаха се нивите с картофи, тютюн имахмеq много животни. Продаваха се по 1000 агнета за Гергьовден. Сега има около 400 овце.
– Виждам табела „Народно училище”, но не е поддържано. Колко деца са учили тук преди години?
– Училищната сграда е на два етажа, но пустее от години. През 1985 г., когато аз бях осми клас, бяхме 25 човека в паралелка. Преди 1990 година са били по 24 деца в паралелка от първи до осми клас. Училището бе от най-оборудваните в общината – микроскопи, карти, атласи… Събирахме шипки, предавахме ги и с парите се купуваше оборудване. Затвориха училището през 1995 г., няма вече деца и все едно е минала чума през селото.
– Новодомци има ли в селото, които да не са местни?
– Не, няма такива, връщат се хора, чиито корени са от тук.
Кметът Емил Илиев сподели, че има намерение да асфалтира пътя от КПП – Клепало през Раздол и Добри лаки до с. Никудин, за да се свържат селата. Ако това нещо се направи, нещата ще се подобрят и селата ще станат по-привлекателни за посещение, а защо не и хората да живеят тук?
– За какво Ви търсят хората и какви са проблемите, които Ви поставят?
– Основният проблем е инфраструктурата. Но сега от общината обещаха, след като приключат с пътя в с. Гореме, да се прехвърлят при нас. Ако е хубав пътят, ще има повече туристи.
Другият проблем е с питейната вода. Но знам откъде идва той – сега е летен сезон и някои хора си поливат градините, но това нещо ще го контролирам. Макар че нивите им са до реката, не пускат помпи, по-лесно е от водопровода!
– Как се справяте с доставка на лекарства, хляб и хранителни продукти?
– За лекарствата се грижат близките, сега сме мобилни. Също така, когато има нужда, всеки, който слиза в общинския център, взима поръчките от хората. Когато се обадим, винаги идва Спешна помощ. Имаме нужда от фелдшер, който да обгрижва местните хора, това също е проблем в района. Не само за възрастните, но и по-младите имат нужда от лекар.
Имаме три магазина и хората спокойно си пазаруват хранителни стоки. По-сериозен е проблемът с превоза. Имаме автобус в понеделник и събота. Трябва да се увеличат линиите, за да може хората да пътуват поне два пъти в делнични дни.
– Скоро беше съборът на селото, с какво изненадахте жителите?
– Имаше музика, сергии, детски атракциони… На площада бе прожектиран филм за баба Митра – феноменът на селото. Тя лекува шипове, счупвания и изкълчвания с една ръка, тъй като другата е пострадала при пожар. При нея са идвали професори, лекари, политици, на които е помогнала.
ЛИДИЯ МАНЕВА
