Очи в очи! Покровничанинът Александър Вакашински след 15 г. гурбет: Промяната в България предстои и тя ще тръгне от младите, живели в чужбина, които не търпят корупция

Те знаят как е там и ще искат този ред да го приложат и постигнат тук

Той е на 50 г. и е от благоевградското село Покровник. Преди 15 г. със съпругата му взели тежкото решение да напуснат България. Първо опитал сам в Италия, но съдбата избрала за семейството Чехия. До началото на 2025 г., когато отново трябвало да вземе тежко решение къде да живее. От месец и половина здраво работи по двора в родната си къща. Няма грандиозни планове за бъдещето, но е спокоен, че винаги може да се върне обратно в Либерец.

Той е Александър Вакашински, женен, с две дъщерии – едната наскоро омъжена за англичанин, когото довела в къщата им в Покровник. Определя себе си като патриот и не крие, че заради социалната си активност и остър език по адрес на корумпирани политици неведнъж профилът му в социалните мрежи е бил блокиран . „Пълна корупция е, навсякъде, в Европа е по високите етажи на властта, а у нас започва от най-ниските“, разочарован е Александър.

Напуснал родината през 2010 г. Първо заминал за Италия, където мизерствал година. После рискували заедно със съпругата му в Чехия, където цялото семейство изкарало 13 г .

Александър Вакашински в двора на къщата си в Покровник след сутрешния агрофитнес

Казваш, че си патриот, но си тръгнал да работиш за чужди държави, защо?
Защото тук работех на 3 места и едва изхранвах семейството си. През деня бях в строителна фирма, която бе ангажирана с ремонти по програмата „Красива България“, но като дойде ГЕРБ на власт, субсидиите за тази програма спряха и на нас започнаха да ни пращат само по 50 лв. аванс на седмица, въпреки че дневната ни заработка беше по около 40 лв . С 200 лв. на месец трябваше да издържам семейството си. В интерес на истината, като напуснах, ми изплатиха всички дължими заплати. Затова нощно време работех и като охранител – две години на Спешния център и на един хотел, близо до стадиона. Прибирах се да спя вкъщи една нощ в месеца и почти не виждах семейството си.
Съпругата ти не се ли сърдеше?
Трябваше да изхранвам семейството, тя също работеше, беше шивачка, но най-лошото е, че пак не успявахме да живеем нормално.
Колко големи бяха децата ви?
Когато тръгнах по чужбина малката беше в детската градина.
Трудно ли взехте решението да напуснете родината?
Много. Аз съм от хората, които до последно се борят, но като видях, че не става не ми остана друг избор.

За един месец, откакто се е прибрал, стопанинът вече е насадил градина

Съпругата ли те убеди?
Не. Гладът.
Защо тръгна към Италия?
Заминах в Калабрия да бера мандарини. Там бях сам, първите 6 месеца бяха ужасни, спал съм по улиците, попадах на измамници – като не знаеш езика, винаги се намира кой да те използва. Сила да продължавам напред ми даваха трудностите, казвах си, че не може да продължи дълго тая мизерия и нещата трябва да се оправят. И след 6 месеца си намерих работа в един цирк, грижех се за животните. Пътувахме по цяла Италия. Заплатата ми беше 30 евро на ден и не плащах квартира, спях в каравана, в която условията бяха мизерни, но все пак беше покрив. Започнах да си готвя с част от храната, която ми даваха за животните. В горещите дни те не искаха да ядат и аз трябваше да я изхвърля, вместо това започнах да си заделям по малко от зеленчуците и месото.
Тогава ли се научи да готвиш?
Да, в Италия се научих и да готвя, и да си меся хляб, при това го правя много вкусен.
Защо напусна цирка и Италия и тръгна към Чехия?
Прибрах се от Италия с намерение да се върнем в цирка заедно със съпругата ми, но през цялото време си мислех, че не мога да я отведа в тая мизерия. Не можех да допусна мисълта да й причиня такова нещо, и започнахме да мислим друг вариант. Бях работил в Чехия през 2004 г. за 4-5 месеца в строителството и имах представа как стоят там нещата. Тръгнахме за гр. Либерец с уговорка за работа с един човек, но се оказа измама. Строителната фирма, в която трябваше да почнем, беше на грузинец и той като ни видя двамата с жената, се развика, че за нея работа няма. Излезе обаче разбран човек, настани ни да живеем в пансиона, а аз плащах наема и за двамата. Тя 2 месеца не работи и само ние си знаем как сме изкарали. Започнах да научавам езика и да си търся работа. Смених няколко фирми на украинци, жената се върна за малко в България и след няколко месеца дойдоха с децата. Аз бях категоричен, че няма да се върна в България.

С дъщерите си Симона и Адриана и зетя по време на екскурзия в Чехия

Защо?
За мен тук беше страшно. Не умея нито да лъжа, нито да крада и не виждах как ще се оправя. През 2013 г. започнах работа в една леярна. Работехме доброволно по 16 часа без никой да ни принуждава. Взимах хубави пари, част от заплатата пращах на семейството ми в България, друга заделях, за да мога да им подсигуря квартира. Собственикът на фабриката беше украинец и се разбрахме да ми помогне да прибера семейството си. Тръгнах към България да си го взема, но постоянно нещо ме човъркаше. Оказа, че договорената квартира в Либерец вече е заета и ние четиримата оставаме на улицата. Украинецът обаче не се отметна от думата си, прибра ни за една седмица и не само ни намери квартира, а ми даде и половината пари за депозита, който трябваше да платя. Жестът за мен бе много важен и до днес поддържаме контакти с него. Малката тръгна в 1 клас, а голямата в 8 клас. И така започна животът на семейството ни в Чехия.
Съпругата ти лесно ли си намери работа?
В началото няколко месеца бе с децата, после започна на непълен работен ден, но най-важното бе, че аз се успокоих. Беше трудно, но животът е много по-спокоен в Чехия. Работил съм на много места, в началото основно в строителството, а от 2017 г. в един завод, където след време се обучих и станах оксиженист.
Какво за семейството ти бе най- трудно в чужбина?
Трудно ми беше в Италия, а в Чехия – само първите няколко месеца. Там бяхме заедно, парите ни стигаха не само да си покриваме разходите, но и да пътуваме. Благодарение на работата ни в Чехия семейството ни обиколи Европа. Там здравеопазването е напълно безплатно, както впрочем и в цяла Европа, за разлика от България. Вчера бях до поликлиниката и на всяка врата са закачени бележки за потребителската такса от 2,90лв. Там това го няма, не даваш 1 стотинка допълнително.

Със съпругата Теменужка и голямата им дъщеря

Как е организирано здравеопазването?
При проблем, отиваш при личния лекар, но не доплащаш нищо. Нито за специалист, ако те изпратят, но за преглед при него, ако не е спешно чакаш до месец.
Защо се върна в България?
Защото семейството ми се прибра преди 2 г. Съпругата ми и голямата дъщеря настояваха за България. Аз бях категорично против.
Защо?
Защото не виждам нещо да се е променило съществено в тази държава. Може би само минималната работна заплата, но спрямо инфлацията може и да сме по-зле. Корупцията по институциите е на много ниско ниво. Не ме разбирай погрешно, корупция има навсякъде и по цял свят се краде, но по високите нива на властта.
На теб държавни или общински чиновници искали ли са ти пари?
Те не искат, но те гледат в ръцете. Ако не почерпиш, те бавят умишлено и вместо за 2 дни, те мотаят месец и половина. Ако имаш познати, може да е различно, но за обикновените хора като мен е така.
Защо тогава се върна?
Защото семейството ми липсва. Надявах се като видят какво е положението тук, да се върнат при мен в Чехия. Година и половина ги чаках, а те постоянно ме викаха да се прибера. До началото на 2025 г., когато взех решение.

На български събор в гр. Микулчице, Южна Чехия, където всяка година около 24 май се събират сънародници от цяла Чехия, Австрия, Словакия, Полша

Какво ще работиш в България?
Не съм го мислил, защото в момента съм на борсата, и до есента имам време да реша.
Сигурно обмисяш разни варианти и възможности…
Може в София пак в сферата на строителството, може в Благоевград като снабдител или към куриерска фирма, а може и да започна да работя за себе си, като създам свой бизнес. Няма да ми е за пръв път, и преди съм правил опити в тая посока: гледал съм крави, продавал съм фураж, на пазара имахме сергия… Аз обичам животните, имам опит и е много вероятно да се насоча в тази сфера.
Какво ти даде чужбина?
Спокойствие и самочувствие, а това не е малко. То е основното за обикновения човек! Другото е, че видях какъв е животът навън. В България имаме страшно много русофили и американофили, но малко патриоти, които да мислят и милеят за България, за бъдещето й и за просперитета на държавата и народа. Едните ми обясняват колко е зле на запад, видях, че никак не е зле. Другите ме убеждават колко е зле в Русия, там не съм бил, но съм твърдо убеден, че държава, в която няма опозиционна партия, не е демократична, и няма как да ми хареса. Не е зле здравеопазването и образованието да са безплатни, социалната система да е развита и като останеш без работа, да получаваш пари, за да можеш да се издържаш…
В България не е по-различно.
Сигурно, но тук от Бюрото по труда ти дават по 18 лв. и 32 ст. на ден, а от Чехия аз получавам обезщетение колкото заплатата на съпругата ми като касиерка в магазин от голяма верига. Ако бях останал в Чехия, щях да получавам повече пари за по-дълъг период, но аз заявих, че ще се върна.
Съжаляваш ли, че се върна?
Не, но аз винаги мога да се върна във фирмата, в която работех в Чехия. Сега съм се концентрирал да си оправя двора: орах, посадих градина, правя кокошарник – това е работа.
Какво най не ти харесва тук, откакто си се прибрал?
Здравната система. Потребителска такса плащаш, такси за всяко изследване плащаш, ако се наложи операция, си плащаш консумативите – това го няма в Чехия, и не знам дали го има изобщо в Европа. В Чехия осигуровките ми бяха 120 евро. От тях 40-50 евро са за моя сметка, останалите ги плаща работодателят, и като отида на лекар, всичко ми е безплатно. Тук минималните осигуровки са около 30 лв., от тях половината са за сметка на работника, останалите – на работодателя, но като отида на преглед, аз доплащам от мойта заплата, работодателят не ми додава. По-добре да се увеличи здравната осигуровка, но да не плащаме допълнително за всичко. Явно сме взели здравната система на Америка – имаш пари – живееш, нямаш пари – умираш. Заради здравната система тук много приятели от чужбина не смеят да се приберат в България, защото вече са на години и се обаждат различни здравословни проблеми.
Притесняваш ли се заради въвеждане на еврото в България?
Против съм, защото в България нямаме добре развита икономика. В Благоевград колко работещи предприятия има?! Като няма производство и народът е беден, какво добро да очакваме?! Познавам чешки работодатели, опитали преди време да отворят фирми в нашата област. Разказаха ми, че парите, които са им поискали да дадат под масата за разрешителни, били колкото им струват машините, затова се отказали. Сега се спекулира с твърдения, че щяла да се увеличи инфлацията заради въвеждането на еврото, но това не е вярно! Дали ще са в лев или в евро цените си вървят нагоре! Европа не е същата след ковид кризата, в момента Европа затъва в заеми, а това не е добър знак. Нека съм ясен, не съм против ЕС, но нещата не вървят на добре. Ние, българите, сме търпеливи, но в Европа не са като нас и няма дълго да търпят стремглаво увеличаващата се корупция след ковид кризата.
Смяташ, че у нас могат да се случат драстични политически трусове, които да доведат до големи промени в статуквото, така ли?
Не знам дали следиш тенденциите, но наподследък много хора, млади хора, между 30 и 40 г., се прибират от чужбина, даже родени там избират да живеят тук. Това не е случайно и точно от тях смятам, че ще тръгне промяната. Те знаят как са живели там и ще искат тоя ред да го приложат и постигнат и тук. С българи, които живеят в различни европейски държави (около 50 човека сме), направихме сдружение „Дружина“, чиято цел е обединение на децата на България, независимо в коя страна живеят. Искаме чрез културата и интелектуален обмен да възпитаваме децата в родолюбие и патриотизъм, но и отворени към света, така ще помогнем за изграждане на общество с дълбоки ценности. Началото бе дадено от наши емигранти в Англия, членуваме българи, живеещи във Франция, Испания, Италия, от цяла Европа. От една седмица водим разговори с една надпартийна международна организация „Общност на народите” да ни подкрепи при организацията на различни инициативи за реализиране на целите си.
Защо ти е да се занимаваш и с обществена дейност, от която нищо няма да влезе в банковата ти сметка, а най-вероятно ще излезе?
Защото смятам, че така е правилно, а и защото виждам, че много хора не поглеждат по-далече от носа си и от личния си интерес. Нужно е да сме по-отворени, да мислим мащабно и да се стремим към общуване и обединение.

Като дете помня сватбите в село – опъваха се трапези на пътя и кой както мине, сяда, хапва, пийва лимонадка или възрастните една ракийка и си тръгва. Тогава бяхме сплотени, но загубихме това качество в годините на прехода и демокрацията. Никой не иска да се връща комунизмът, но тогава властимащите откраднаха парите и направиха българите бедни, това озлоби народа, раздели ни и ни пръсна по света. Сега искаме да започнем обратния процес на сплотяване, България го заслужава!

Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА