Строен специално за целта шивашки цех в местността Динко на петричкото с. Самуилово ще бъде предложен за продан в Районен съд – Петрич при начална цена за наддаване 112 500 лв. Сградата е със застроена площ от 520 кв.м и се продава от съдебен изпълнител в полза на банка заради непогасен кредит, теглен за построяването на цеха през 2007 г. Неизрядният кредитополучател е фирма „Атила-текс“ ЕООД на Димитрина Стамчева.
Самата Стамчева още в началото на миналата година предрече финансовия си колапс. По време на поредната блокада на ГКПП от страна на вечно недоволстващите гръцки фермери бизнес дамата натрупа сериозни загуби, тъй като не успя да изнесе навреме в Гърция готовата си продукция.
Същото се случи и с колегата й в съседното с. Михнево Коста Кондов, чийто цех работеше на ишлеме за гръцкия пазар. Заради блокадата на ГКПП – Промахон бусът му остана няколко дни на гръцка територия и се върна обратно в Солун, без да може да му докара елементите от дрехите, които 60-те жени в цеха трябваше да превърнат в елегантни блузи и манта. Няколко дни в двора на цеха остана и камион, пълен с готова продукция, за забавянето на който също трябваше да плаща неустойки.
Блокадата на границата обаче е само една от многото причини, които наляха вода в мелницата на фалитите на шивашките цехове. Цехът на Стамчева далеч не е първият, който ще напусне бизнеса заради финансови проблеми. Закономерно по-голямата част от фалиралите вече шивашки предприятия работеха в Петрич и Сандански – районът, от който тръгна бумът на шивашката гръцка индустрия у нас. Предпоставка точно в Петрич преди години да се нароят десетки гръцки шивални бе както близостта на границата с Гърция, така и техникумът по облекло, който всяка година подготвя кадри, и не на последно място – някогашното трикотажно предприятие „Биляна“, в което навремето работеха 2000 шивачки, а след продажбата му по линия на масовата приватизация бе раздробено на отделни частни дружества.
По всичките тези причини преди десетина години в района масово нахлуха гръцки предприемачи, които максимално се възползваха от значително по-малките фирмени разходи у нас, ниския плосък данък и евтината работна ръка. За кратко време предприятията в този сектор в Пиринско станаха 750, като от тях около 130 бяха с гръцко участие. Тогава в цеховете на гърците работеха между 10 000 и 12 000 души, което е близо една десета от работещото население в Пиринския край.
С постепенното, макар и с нищожни маржове увеличение на минималната работна заплата в България, което направи шивачките по-придирчиви, и със зачестилите санкции, които държавните институции започнаха да налагат на гръцките шивални заради драстични нарушения на българското законодателство, шивашките предприятия обаче започнаха едно след друго да затварят и сега в Югозапада има не повече от 200. Гърците изнесоха своето производство в страни извън Европейския съюз – Албания, Македония, Турция и дори в Египет, където работната ръка е още по-слабо платена, а властите – не чак толкова усърдни. При напускането на страната ни много от тях – като гръцката шивашка фирма „Сиси“ със седалище в Петрич, извъртяха по един прощален номер на шивачките, подлъгвайки ги да подадат молби за напускане, уж за да могат веднага след това да бъдат назначени в новата фирма на работодателя им Йоанис Сотиракис, и накрая жените останаха хем без работа, хем без възможност да се регистрират на борсата.
Шивашкия бизнес зарязват и българите. Само преди 2 г. известният в миналото петрички бизнесмен, собственик на складове и шивашки цехове на територията на Петрич и Сандански, Валентин Илиев напусна родния град, изостави имотите си на банките, на които са ипотекирани, и се изнесе в София.
Разбира се, има и изключения с обратен знак. Наскоро модната дизайнерка Мария Пападополу откри мълък шивашки цех в Петрич. Германските й клиенти започнали да произвеждат в Китай, в резултат от което обаче поръчките намалели, затова Мария се видяла принудена да премести производството си в България.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
