Васил Методиев-Шпайдела е български футболист и треньор по футбол, една от легендите на „Локомотив” (София). Роден е на 5 януари 1935 г. в Свети Врач /Сандански/.
Играе на пост защитник за отборите на „Вихрен” (1952-1955), „Академик” (София) (1956-1958/ес.), „Локомотив” (София) (1959/пр.-1967), „Добруджа” (1967-1969) и „Тунджа” (1969-1971). Има 276 мача и 18 гола в „А” група (202 мача с 14 гола за „Локомотив”, 53 мача с 3 гола за „Добруджа” и 21 мача с 1 гол за „Тунджа”). С отбора на „Локомотив” (Сф) е шампион на България през 1964 г., вицешампион през 1965-а и бронзов медалист през 1960 г. Има 23 мача и 1 гол за „А” националния отбор (1960-1966). Участва на СП-1966 в Англия, но не влиза в игра. За „Локомотив” (Сф) е изиграл 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. Отличава се с бойкост и пожертвователност.
Шампион на България – 1964 г. Участник на Световно първенство по футбол 1966 г.
Треньор на „Локомотив” (София), с който е шампион през 1978 г., нарушавайки десетгодишната хегемония на ЦСКА и „Левски” в българското първенство. Под неговото ръководство „Локомотив” достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1980 г., но заради елиминирането в осминафиналите на „Динамо” (Киев) – 1:0 в София и 1:2 на реванша, по политически причини Методиев е уволнен. Ръководи „Левски” от 1983 до 1985 г., и през сезоните 1987/88 и 1990/91 г. Със „сините“ е шампион през 1984, 1985 и 1988 г., носител на Купата на България през 1984 и 1991 г. и на Купата на Съветската армия през 1984 и 1988 г., постигайки през 1984 г. безпрецедентен требъл, при това надделявайки над „вечния съперник“ ЦСКА в директни сблъсъци и в трите турнира – на полуфинала за Купата на Съветската армия с 3:1, на полуфинала за Купата на България с 1:0 и в станалия по стечение на обстоятелствата финал на първенството – мачът между двата отбора от последния му кръг, в който „Левски” побеждава с 3:1. Пак с Васил Методиев на кормилото, на „Левски” през 1985 г. за пръв път след 35 години се удава да защити шампионската си титла. Един от опитните специалисти, вещ стратег. Бивш помощник-треньор на националния отбор, работил още в „Чавдар” (Троян), „Пирин”, „Етър”, „Славия”, „Доростол” /Хасково/, „Янтра” и „Спартак” (Пл). От 1999 г. работи като селекционер в „Левски”. Шампион на България – 1978 (с „Локомотив” – София); 1984, 1985 и 1988 (с „Левски” – София) Носител на Купата на България – 1984 и 1991 (с „Левски”).
Носител на Купата на Съветската армия – 1984 и 1988 (с „Левски”). Шампион на Северна Б група – 1981 (с „Етър”).
Във футбола има хора, които остават в историята със статут на железни бойци. Такъв беше Васил Методиев-Шпайдела, един от представителите на онази каста от големи футболисти, които след това станаха още по-големи треньори. Орисан да носи пагоните на генерал, Шпайдела почина на 84 години в тъжния понеделник на последната седмица – 29 юли 2019 година.
Най-големите му успехи са в „Локомотив” /София/ и „Левски”, където печели не само титли и купи, но и вечната любов на запалянковците от „Надежда” и „Герена”. Наред с това обаче си навлича гнева на държавата. Суровият и непокорен Шпайдел дръзва да се опълчи на партийната директива, като елиминира в турнира за Купата на УЕФА съветския „Динамо” /Киев/ за ужас на Политбюро. Lupa.bg връща лентата назад за футболните подвизи на Шпайдела.
Васил Методиев е родом от Македонския край. Идва на бял свят на 5 януари 1935 г. в Сандански, по онова време Свети Врач. Той е от онази порода макета – упорити, храбри и вироглави. Още прохождащ футболист в местния „Червено знаме”, Методиев се отличава като безкомпромисен в защита и необичайно дързък в атака. Рядко срещана комбинация при дефанзвните играчи по онова време. В средата на 50-те отива в „Академик” /Сф/, а след още три сезона облича екипа на столичния „Локомотив”. След няколко силни години в „Надежда” идва шампионският сезон на „железничарите” през 1964 г. Бранителят, който е способен да опази тогавашния брилянтен техничар от „Левски” Сашо Костов и в същото време умее да подава отлични топки отдясно, има основна заслуга за спечелването на титлата, както и за сребърните медали в следващото първенство. Тогава битката за първото място се оказва свирепа – цели шест отбора водят в класирането в различни моменти – „Марек”, „Локомотив” (Пд), „Славия”, „Дунав”, „Левски” и „Локомотив” (Сф). „Железничарите” за първи път се качват на върха в 22-ия кръг и в крайна сметка грабват златото.
Лепват му прозвището Шпайдела. На името на германския офицер Ханс Шпайдел, участвал в двете световни войни. Навярно заради непоколебимия и суров нрав на Васил, в добавка с умната му игра на терена. По ирония на съдбата истинският Шпайдел командва южните армии на Източния фронт по време на Втората световна, докато доста години по-късно нашият Васил Методиев води битка на футболния терен със съветския „Динамо” /Киев/.
Още преди да стане шампион в „Надежда”, коравият бранител хваща окото на старши треньора на националния отбор Георги Пачеджиев. Успява да пробие в титулярния състав по време на квалификациите за световното в Чили-62. Ключови се оказват мачовете с Франция, в които на Методиев се пада тежката задача да пази нападателя Жуст Фонтен, вкарал рекордните 13 гола на предния мондиал в Швеция. Нашите падат лошо с 3:0 в Париж, но за Шпайдела казват, че е обезличил на терена прочутия си съперник и той не успява да се разпише в българската врата. В ответния мач България побеждава с 1:0 след гол на Христо Илиев- Патрата и така се налага решителен трети мач за класиране на мондиала в Чили. На стадион „Сан Сиро” в Милано българската команда изиграва страхотен мач и печели отново 1:0, този път с гол на Димитър Якимов. Така нашите се класират на световното в Чили, но за зла беда Методиев получава контузия, която го вади от участие на мондиала.
В следващите години обаче остава неизменна част от националния отбор. Вече прехвърлил 30-те, отива на световното в Англия през 1966 г., но така и не влиза в игра. На клубно ниво пък играе до 36 г., като последните му тимове са „Добруджа” и” Лъсков” (Ямбол).
След края на състезателната си кариера Методиев решава да се захване с треньорския занаят. Дебютът му на пейката в „Локомотив” /Сф/ обаче не впечатлява. Изкарва година и половина, преди да хвърли оставка след болезнено поражение 0:6 от „Етър” (Велико Търново). После броди из провинцията до 1977 г., когато получава нов шанс в „Надежда”. По това време в тима са все още лидерите, начело с великия Начко Михайлов. Методиев обаче прави възлов ход, като подсилва отбора с младока Бойчо Величков. „Локомотив” тръгва лошо сезона, но в хода на първенството влиза в правилния коловоз.
Командата на Шпайдела играе умно и прагматично спрямо уменията и слабостите на противниците, което се явява ключът към победите. „Железничарите” се оказват с най-добрата защита, като допускат само 4 загуби и само 16 попадения в своята врата. А победите над преките конкуренти ЦСКА и „Левски” изстрелват Локото на върха.
На следващия сезон „железничарите” остават с бронза, но за сметка на това следват изключителни европейски подвизи в турнира за Купата на УЕФА. През сезон 1979/80 отборът на Шпайдела елиминира последователно силните „Ференцравош” и „Монако”, преди да дойдат скандалните битки с водещия тогава отбор на СССР „Динамо” /Киев/, воден в нападение от носителя на „Златна топка” Олег Блохин. По-големият дявол се оказва директивата по партийна линия, според която нашите трябва да пуснат братушките напред в турнира. Само че въртоглавият Васил Методиев изобщо не се стряска от държавните управленци и хвърля своя отбор с всички сили към успеха. Локото бие 1:0 в София, което изправя на нокти партийните велможи.
На Шпайдела се нарежда на всяка цена да падне в Киев, така че „Динамо” да се класира. „Железничарите” не се дават без бой и въпреки че губят с 1:2, голът на Нако Дойчев праща българския тим напред. Тази дързост на Шпайдела му изяжда главата. Само няколко дни след европейския триумф треньорът е отстранен. Причините не се обявяват, но тогава в „Надежда” се разбира, че Методиев бил нарочен проформа заради някаква дреха, внос от чужбина. Нещо недопустимо за социалистически порядки.
Следва нов гастрол из футболната провинция – първо в „Етър”, а после в „Пирин”. През 1982 г. се оказва един от кандидатите за треньор на националния отбор, другият е Иван Вуцов. Футболната федерация е склонна да назначи Шпадейла за старши, а Вуцата да му бъде помощник. Шумен скандал около футболистите на „Пирин” обаче му обърква сметките. Част от играчите, сред които и бащата на Димитър Бербатов – Иван, са обвинени в изнасилване на норвежка туристка по време на лагера в Златни пясъци за мач със „Спартак” /Варна/. Шпайдела е порицан за инцидента поради липса на дисциплина в „Пирин” и така се дорежда само до помощник на Вуцов в националния.
На следващото лято „Левски” търси спешна промяна на треньорския пост, след като ЦСКА става шампион в предишните четири сезона. Сините избират именно Шпайдела – силен ход, който ще донесе най-славната епоха на „Герена” от времето на Гунди. Наследството от предшественика Добромир Жечев има изключителен талант – Наско Сираков, Божидар Искренов-Гибона, Емил Велев- Кокала, Николай Илиев, Боби Михайлов. Задачата на Методиев да направи от тях отбор никак не е лека. За Гибона, Кокала и Сирака се знае, че са бохеми и освен на терена, обичат да се изявяват по нощните заведения. Все пак подходът на треньора се оказва успешен и победите идват от раз. В епична битка в Европа е сразен „Щутгарт” след равен 1:1 в Германия и победа 1:0 в София, с гол на Михаил Вълчев. На вътрешния фронт „Левски” пък прави златен требъл – печели титлата, Купата на България и Купата на Съветската армия. По-късно самият Методиев твърди в интервюта, че това е най-доброто поколение от футболисти в историята на „Левски”.
Знаковият мач от онзи триумфален сезон е дербито с ЦСКА, което решава битката за титлата. Сините бият с 3:1 в напечения двубой, а освен головете, най-запомнящият се момент е, когато, ядосан от левашка грешка, Шпайдела хваща Гибона за ухото и го вади от игра.
През есента идва нов подвиг срещу „Щутгарт” – 1:1 и 2:2. Освен това под ръководството на Методиев „Левски” прави серия от седем поредни победи срещу кръвния враг ЦСКА. През пролетта на 1985 г. сините завоюват титлата и се точат за нова секира срещу червените във финала за купата – прословутото сбиване, след което двата столични гранда са разформировани и преименувани на „Средец” и „Витоша”. Отдавна набеденият за грешник от политбюро Шпайдела опира пешкира най-много, наред с колегата отсреща – Манол Манолов-Симолията. Внушена му е вината, че футболистите му били разпасана команда – чорлави и с ланци, изобщо в тежък разрез със социалистическия ред. Така по държавна забрана цели две години треньорът на „Левски” стои извън футбола. През лятото на 1987 г. Методиев е реабилитиран, а месец по-рано „Левски” е губил борбата за титлата с ЦСКА. По-късно той отново води сините за известно време и печели Купата на България през 1991 г., печелейки във финала с „Ботев” (2:1). Макар никога да не е носил синята фланелка като футболист, Шпайдела ще бъде винаги помнен и обичан от левскарите заради треньорските си подвизи на „Герена”.
Как изпуснатите самолети и хитростта на Шпайдела елиминираха „Щутгарт”
„По дяволите!“ – Хелмут Бентхаус затръшва телефонната слушалка, а зелено-сивите му очи присветват гневно. Треньорът на „Щутгарт” е научил тъкмо, че полетът му до София с „Луфтханза“ е отменен. Мачовете срещу „Левски” месец по-късно, през септември 1983 година, се очертава да бъдат нещо като скок в тъмното. Макар че Бентхаус е наясно какво представляват горе-долу българските отбори в Европа. Прибират се в защита и контраатакуват бързо и опасно. Няма как да е пропуснал и няколко резултата в последните години, които континентът е приел с учудване. Главно двете победи на ЦСКА срещу „Нотингам” и „Ливърпул”, действащи европейски шампиони.
Но „Левски”? Немецът все пак се успокоява с това, че има още една възможност да гледа българите няколко дни преди първия мач на „Некарщадион“. Асистентът Ентенман вече има резервация и ще наблюдава съперника в домакинството му срещу „Черно море”.
Изненадата му обаче е пълна, когато получава ново обаждане от летището седмици по-късно. „Бос, самолетът ще се забави и ще стигна в София само колкото да видя последните минути от мача. – казва Ентенман, научил, че полетът на „Луфтханза“ ще закъснее с цели три часа. – Не зная дали има смисъл…“.
„Няма, прибирай се!“ – сухо отговаря Бентхаус, а очите му отново присветват гневно. Но пък какво? Ще стреля в тъмното и това е. Какво пък толкова може да го изненадат тези българи. Няколко обаждания по-късно, треньорът на „швабите“ вече е посъбрал информация. Приятелят му Петер Шмид, журналист в „Зюддойче Рундфунк“, познава колега в София, който му разказва за отбора на „Левски”. Българинът посочва и Искренов като звездата на тима, а Бентхаус има възможност да види Гибона в кратко видео.
Именно тези два пропуснати полета до българската столица ще се окажат една от скритите причини за успеха на „Левски”, който ще се случи сензационно през „златния септември“.
Бентхаус е убеден, че не трябва да дава много шансове на българите и по възможност да реши всичко още в първия двубой. И той предприема неоправдан риск. Братята Карл-Хайнц и Бернд Фьорстер застават като стопери, а либерото Нидермайер получава задачa да играе напред, подобно на Бекенбауер срещу по-слабите съперници на Бундестима. Задачата му е главно да изнася топката. Гуидо Бухвалд ще бъде дефанзивен халф. Но голямата грешка се оказва това, че Щутгарт излиза без крайни защитници, като фатално е оставането на Шефер на пейката.
И тук капанът за домакините щраква. Отсреща Васил Методиев едва ли подозира какво е подготвил треньорът на съперника, но пък самият той прави неочакван ход. Оказва се по-късно – гениален. Шпайдела залага на 4-4-2 вместо на класическите център-нападател и две крила и оставя на пейката… Мишо Вълчев. Нападатели са двете крила – Искренов и Гочев, като идеята на българския треньор е да затвори отбора, да обезвреди двамата футболисти на „Щутгарт”, които е преценил, че са най-опасни, и да търси всяка възможност за бързите Искренов и Гочев срещу немските бранители. Като фалшив номер 9 излиза Краси Чавдаров, което тотално обърква немците.
„Сираков и Ники Илиев имаха най-важната роля – разказва Методиев след мача. – Първият не даде много шансове на Корнелиусон, а вторият се погрижи Райхерт да гледа мача отблизо“.
Домакините се хвърлят в атаки от първата минута, но виждат, че няма да им е никак лесно. Отнякъде Бентхаус е разбрал, че вратарят на „Левски” – Михайлов, е млад и вероятно несигурен, което означава повече центрирания. Но пък няма как да знае, че в онзи ден Боби, както и централният бранител Весо Балевски ще оберат буквално всички високи топки.
Когато Карл-Хайнц Фьорстер, Бухвалд и Райхерт правят няколко последователни грешки, стадионът притихва с неприятното чувство, че може всичко да се обърка. Но пък и „Левски” не прави кой знае какво, за да се възползва.
При подобен сценарий в европейските турнири или се стига до сензация, или в крайна сметка до трудна домакинска победа. Бентхаус се опитва да коригира на полувремето грешките си и пуска в атака Валтер Келш и Андреас Мюлер. Оказва се, че двамата са жокери. В 76-ата минута Мюлер изпълнява корнер и Келш от воле открива резултата. Победа? „След 1:0 – студен душ!“ – Това е централното заглавие на авторитетния „Кикер“ ден по-късно.
Две минути след попадението на домакините Левски нанася своя удар. Искренов се измъква от защитата на домакините и подава удобно на Вълчев. Той лъже един защитник и няма как да сбърка при отворилата се пролука за удар – 1:1. Но това не е всичко!
Малко след това… Но да върнем лентата още по-назад с няколко месеца на Българското Черноморие. „Няма да видиш топката“ – бъзика се вратарят на ЦСКА Георги Велинов, а неговата „жертва“ е младата звезда на вечния съперник – Божидар Искренов. Двамата си пият уискито по време на ваканцията, когато е станал ясен съперникът на „сините“.
„Тоя пък! Със сигурност на някой от двамата Фьорстер ще я прокарам между краката!“ – изпъва се Гибона. Велинов прихва да се смее, а левскарят му предлага бас: „Бутилка уиски, навит ли си?“. Следва смях и от двамата.
Какво е в главата на Искренов само той си знае, но изведнъж получава топката срещу Карл-Хайнц Фьорстер, който през целия мач е имал трудности срещу него. „Край, пътник си!“, казва си той и в следващия момент топката минава точно там, че да означава бутилка уиски, която трябва да бъде осигурена от вратаря на ЦСКА. Но Искренов няма да е Искренов, ако след това, изскочил сам срещу стража на Роледер, не стреля в… тялото му. „Не мога да си обясня как пропуснах, виждах топката във вратата!“ – разказва крилото.
„Не те, а ние трябва да съжаляваме за изпуснатата победа“ – демонстрира самочувствие Шпайдела, но и се скъсва от яд за пропуска на Гибона накрая. Двамата му нападатели са звездите на мача – особено Искренов, който обира комплиментите на немските журналисти с действията си по целия фронт на атаката. „Този играч, Искренов, принуди Карл-Хайнц Фьорстер да направи необичайно много грешки – пише „Кикер“. – Той трябваше да пази Искренов, но беше принуден да прави всичко друго, но не и това“.
Немското списание отчита и добрата тактика на Методиев. „Българският треньор изнесе урок по мъдри тактически хрумвания – пише изданието в репортажа си за мача. – Той направи офанзивния халф Сираков персонален пазач на Корнелиусон и това беше само един от многото му отлични ходове. Играчите на „Щутгарт” не знаеха кой от съперниците какъв е в различните моменти“.
„Реми с висока стойност“ е прагматичното заглавие на вестник „Народен Спорт“. Седмичникът „Старт“ пък отчита безупречното представяне при центриранията на Веселин Балевски.
Наставникът на немския тим Хелмут Бентхаус е осъзнал случилото се и веднага след мача казва пред журналистите: „Предупреждавах, че „Левски” не е никак случаен отбор. Българите бяха организирани, докато ние действахме еднообразно“.
Бентхаус знае и какво да коригира в състава си за втория мач и смята, че дори и само един детайл може да направи тима му фаворит. „Ако не вкараме гол – отпадаме – категоричен е той на тръгване за София. – Задачата ни е напълно ясна“.
Той се страхува от Искренов, който според „Кикер“ сам е разцепил защитата на „Щутгарт” в първия двубой. И знае, че няма как да си позволи лукса да играе без типични бекове.
Футболистите на „Щутгарт” също тръгват за българската столица с оптимизъм. „Левски” не игра чак толкова добре, че да не сме без шансове“ – опитва се да вдигне духа Карл Алгьовер. А вратарят Роледер не приема отпадането като вариант. „На нашия съперник ще бъде значително по-трудно“ – казва той пред „Кикер“.
Притесненията на немците са свързани с контузията, която Карл-Хайнц Фьорстер получава срещу
„Леверкузен“ в последния мач от Бундеслигата преди реванша в София. „Мускулните травми не са нещо, с което трябва да се шегуваме“ – заявява Фьорстер, но на тренировката преди мача е решено, че той ще играе.
В състава на Васил Методиев няма нито една промяна спрямо първия мач. „Което е проработило веднъж, ще донесе успех още един път“. Към този принцип се придържат „сините“, като отново на пейката остава Мишо Вълчев, а в атака са двете крила – Гочев и Искренов, които трябва да сменят местата си.
„Преди гостуването в Германия жена ми ме заведе при една гледачка на карти – спомня си Вълчев. – Тя ме постави в шах, като каза, че ще съм резерва, но ще вкарам гол, което се и случи. По-странното е, че отидохме пак при нея преди реванша и тя повтори същото: ще бъдеш резерва, но ще вкараш! Направо не можех да повярвам“.
Бентхаус този път е взел специални мерки за Гочев и Искренов, които трябва да бъдат зорко пазени от Бернд Фьорстер и Гюнтер Шефер.
Мачът започва с твърда игра на двата тима, а белгийският съдия Шутерс се опитва да предотврати грубостите от самото начало. Краси Чавдаров получава жълт картон още 4-ата минута, а малко по-късно същото се случва и с Карл-Хайнц Фьорстер, който препъва отзад Искренов. Сигурвинсон има ключова роля, като се опитва да разцепва защитата на „Левски” с пасове и нашите са натикани в полето си, а опасностите пред Михайлов се редят една след друга. След мача Васил Методиев отчита, че контрите не са се получавали чак до влизането на терена на Мишо Вълчев.
Звездата Искренов е изолиран, което позволява на Шефер да се включва непрекъснато в атака.
За немците положение след положение пропуска Келш, който изкарва на терена 70 минути, а за представянето си е определен като „нещастник“ от „Кикер“. Особено фрапантен е един от пропуските му през второто полувреме, когато Михайлов по чудо спасява негов удар с глава.
„Три бяха стопроцентовите положения пред Келш“ – преброяват немските журналисти.
Големият герой обаче е Боби Михайлов, а най-важната му намеса идва в края на мача, когато прави двойно спасяване. Първо отразява удар на Алгьовер, а отбилата се топка отива при Корнелиусон, който я вижда как ще попадне в мрежата при добавката от малък ъгъл. Но изведнъж отнякъде изниква отново Михайлов, който парира удара му.
„В този момент играчите на „Щутгарт” разбраха, че това не е техният ден, и голът на Вълчев в следващите минути имаше само статистическа стойност за победата на „Левски” – пише „Кикер“.
Григоров извежда влезлия като резерва нападател на „Левски” само срещу Роледер в последната минута и една от най-славните победи на „сините“ в историята става факт след премерен удар – 1:0.
„В подобни ситуации винаги съм запазвал спокойствие“ – спомня си голмайсторът.
Играчите на „Щутгарт” са нервни, а за да бъде пълно крушението, 10 секунди преди последния съдийски сигнал Сигурвинсон е изгонен за неособено груб фал срещу Пламен Цветков. „Можехме да решим мача още в първите 10 минути, но нямахме никакъв късмет“ – вайка се Хелмут Бентхаус. Но по-големият проблем е за президента на клуба Майер-Форфелдер. Той е развързал кесията при класирането за Купата на УЕФА и е платил премии по 15 000 марки на човек, очаквайки солидни приходи от Европа.
„Вече имаме голям проблем, който можем да решим само с шампионска титла“ – казва шефът и за негов късмет това се случва. Още никой обаче не подозира, че само след година предстои ново крушение срещу „Левски”, този път за Купата на европейските шампиони.
В българския лагер настроението е приповдигнато. Шпайдела определя двубоя като „най-щастливата вечер в кариерата“, а най-добрите оценки са за Боби Михайлов, Сираков и Илиев. Те идват от „Старт“, който е необичайно критичен въпреки победата. „За „Левски” потупване по рамото не е необходимо“ – пише в репортажа за двубоя.
Колко голяма е тази победа? Може би най-точната оценка идва от „Кикер“. Немското издание изчислява, че „Левски”, както и следващият съперник на „сините“ – „Уотфорд”, са причината за най-слабото представяне на тамошните тимове от 1969 година насам. За първи път в това време цели два тима („Щутгарт” и „Кайзерслаутерн”) са елиминирани още в първия кръг!
