Около 100 ниви в контактни до регулацията зони е набелязала общината за продажба
Десетки заявления за закупуване на земеделска земя постъпват в община Благоевград от началото на 2026 г., след като в последните дни на 2025 г. отпадна 10-годишният мораториум върху продажбата на земи от т.нар. „остатъчен поземлен фонд“ по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В някои заявления подателите посочват по над 10 имота за закупуване. Според секретаря на общината Десислава Витанова-Кехайова това показва нагласи, че общинските земеделски имоти ще бъдат продавани както някога са продавани т.нар. параграфски имоти на безценица. „Законодателството се промени и в момента общините са тези, които правят преценка искат ли да продават земите по чл. 19, за които отпадна мораториумът. Това са земите, включени навремето в кооперативните съюзи, за които се даде право да се възстановят на някогашните им собствениците. 30 г. бе срокът за подаване на заявления за произнасяне на общинските поземлени комисии с признавателни решения, като продължава да важи разпореждането общинските съвети да възстановят имотите на всички с признавателни решения. В този смисъл наследниците няма причина да се притесняват, че с отпадане на мораториума, може да не получат земите си. Същото се отнася и за всички земеделски земи, за които има текущи съдебни процеси – спор за собственост между наследници или между община и наследодател. Когато влезе в сила съдебното решението, общинският поземлен фонд ще трябва да предвиди имот за възстановяване или компенсация“, каза Десислава Витанова-Кехайова.
Всеки може да подаде заявление за закупуване на общинска земеделска земя, независимо дали в момента я ползва или не. Процедурата за продажба е по реда на Закона за общинската собственост с публичен търг с явно или тайно наддаване. Това означава, че никой не гарантира, че лицето, поискало да купи имот, действително ще го купи и ще стане негов собственик. „Няма регламент в тази посока и ако една нива е ползвана под наем от някого 20 години например, той няма да има предимство при закупуването й“, изрично наблегна секретарят на общината.
На въпрос ще се преценява ли кои имоти да обявят за продан и кои – не, секретарят на кметството обясни, че темата стои на дневен ред във всички общини. „Становището на ръководния екип на община Благоевград е да се направи преценка каква част от този поземлен фонд и в кои зони да се пусне за продажба, като се следва логиката това да са онези имоти, които не влизат в обхвата на ОУП и продажбата им не противоречи на дългогодишната концепцията за развитие на града и промяна на ОУП за планиране на общински мероприятия. Не говорим в никакъв случай за поголовна продажба и всяко заявление за закупуване ще се разглежда поотделно, като се прави конкретен анализ. Интересно е, че основната част от имотите, към които хората имат интерес за закупуване, са по параграф 4 от ЗСПЗЗ (т.нар. параграфски), а те не са обект на продажба и на разпореждане от общината, защото те не са част от остатъчния поземлен фонд. Тези имоти обаче хората ще могат да продължат да ползват под наем“, обясни Десислава Витанова-Кехайова.
Основният мотив за закупуване на земеделски имоти по чл. 19 са намерения за бъдещото им застрояване. На въпрос дали отпадането на мораториума за продажба на общински земеделски земи не е отлична възможност за заселване на близките села, към които има засилен интерес, но няма предлагане на частни имоти заради липса на документи за собственост, Д. Витанова отговори утвърдително: „Това е и нашата визия. Млади семейства искат да си купят имоти и къщи в близките села, запазвайки връзката с града. 26 са малките населени места в община Благоевград, до по-големите села има градски транспорт и това наистина е идеална възможност в тази посока. В момента правим анализ за разширение на ОУП. По заявленията за закупуване на земи можем да се ориентираме в каква посока е интересът на хората и да предвидим разширяване в тези зони, за да дадем възможност селата да продължат да се развиват, а не да умират“, каза Витанова.
На питане как ще се определят продажните цени на въпросните земеделски имоти, секретарят на общината отговори, че това ще става с независима лицензирана оценка. „При мен идват собственици на сгради, изградени незаконно. Когато е правено занемането за кадастрална карта, то не е правено на терен, а въз основа на стари регулационни планове, в които тези къщи не съществуват. Затова има случаи линията на имотната граница да минава през самата къща или през няколко сгради на различни собственици. В момента с падане на мораториума има възможност хората с такъв проблем да го решат като си купят имота. Естествено питат за цената и аз обяснявам, че тя ще е пазарна. По закон тя е средната от вписаните в Агенция по вписванията последни 10 сделки, сравнена с цените на брокерските къщи. За огромна моя изненада вместо да си купят земята, масово хората предпочитат да платят 3000 лв. на адвокат за обстоятелствена проверка и не ги интересува риска, че сделката ще бъде обжалвана и най-вероятно ще загубят делото, защото общината има акт за общинска собственост, отдавала е под наем имота, разпореждала се е с него и го е стопанисвала. Цената, на която общината продава, със сигурност ще е по-ниска от цената от частно лице, защото общината не прави бизнес. През последната 1,5 година имаме над 300 текущи дела, касаещи имоти, припознати чрез обстоятелствена проверка, и над 80% от тях приключват в наша полза“, подчерта специално секретарят на общината.
На въпрос дали общината има вече набелязани имоти, които да пусне за продажба, Д. Витанова поясни, че задача в този смисъл е възложена на отдел „Земеделие“ още на първата за 2026 г. оперативка. Ангажиментът им бил да огледат имотите, които са в контактната зона, близо до урбанизираната територия, и които биха представлявали интерес. Определени са около 100 ниви в контактни зони, към които се предполага, че ще има интерес за закупуване.
„Има хора, които са дългогодишни ползватели и неколкократно са подавали заявления за закупуване на земеделски имоти, в които са вложили труд и средства, направили са оранжерия, засадили са овощна градина и др. Проблемът е, че те нямат предимство на евентуален търг за закупуване“, отбеляза секретарят на общината. Тя посочи още, че не е изключено в някакъв момент законът да се измени той да даде предимство на дългогодишни ползватели, но дали това ще се случи, никой не може да прогнозира.
„Съществува и трета възможност при съставяне на редовно правителство – да се поставят на дневен ред подобни горещи въпроси и отново да се наложи мораториум на продажбите, защото съм убедена, че за общини с по-сериозни финансови проблеми това ще бъде спасение и ще се впуснат в поголовни продажби, без ясна визия и стратегия“, каза Д. Витанова и посъветва всеки сам да прецени как да постъпи.
Тя отбеляза, че общинските ръководства в страната имат изрично указание от Националното сдружение на общините към сделките с остатъчния поземлен фонд да се подходи с премереност, като е напомнено, че пасища, мери и ливади са публична общинска собственост и служат за трайно задоволяване на потребностите на животновъдите и земеделските стопани които не бива да се ощетяват.
Броят на заявленията набъбва ежедневно, а прогнозата на Д. Витанова-Кехайова е, че следващите 1-2 месеца депозираните искания ще набъбнат на стотици.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
