Благоевградчани не уважават паметниците и символите си. Това личи още при влизането в града откъм Гърция, където пътуващите по Е-79 би трябвало да видят първо легендарния метален кон – най-популярния символ на Благоевград, и по него да се ориентират, че влизат в административния център на Благоевградска област.
Трябва, ама не го разбират, защото на няколко метра преди него има огромен билборд, който го закрива. В момента той е празен и през него кончето прозира, но когато някоя фирма или политик решат, че е подходящ да го ползват, видимостта към паметника става нулева и ако шофьорът не гледа специално вдясно, рискува така и да не разбере, че е подминал символа на Благоевград.
Това, което билбордът не успява да свърши, ще го направи един инвеститор, който смята да вдигне точно зад задните крака на коня 10-метров шоурум. Така бъдещите гости на града със сигурност ще остават с впечатлението, че металният кон всъщност е емблема на бизнеса му.
А конят действително е забележителна скулптурна композиция. Паметникът има особена конструкция, целият е конзолен, издигнат е върху метална траверса, забита в голяма бетонна основа, и стърчи във въздуха, не се подпира никъде на друго място. Въздействащ е дори в сегашния му осакатен вид – преди години някой откърти колесницата зад него, но едва ли за да си я закачи в хола, а по-вероятно да я продаде за скрап.
„Идеята беше да се направи скулптура, която да е еманация на духа на един млад, жив и бързо развиващ се град, да е единство на Движение, Устрем, Живот, Бъдеще“, спомня си бившият кмет на града Лазар Причкапов. Скулптурата, наричана в различни справочници Летящия Пегас, Летящата колесница, Металния конник и т.н., бе поставена преди идването на корпуса в града през 1987 г.
„Сложихме го не за корпуса, а за благоевградчани, които вече имаха едно конче в герба на града” – бърза да уточни Причкапов. – След като решихме какво иска да символизира, питахме в СБХ кой скулптор ще ни препоръчат и те ни посочиха Иван Нешев. Когато конникът стана готов, първата ни идея бе да се сложи на Антените, за да се вижда от идващите от столицата. Обсъждахме и вариант да е на входа на града откъм Станке Лисичково. Накрая се прецени, че от юг ще има най-много влизащи в един град, пълен с живот. Мястото бе подбрано много внимателно, да е на фона на Рила планина, и самият скулптор го одобри. Творбата беше много въздействаща и нашето конче дори леко засенчи кончето от герба на града, който бе направен от Христо Бараковски. После пред него набучиха билборда, сега разбирам, че и зад него ще се издигне сграда, която ще го погълне…“, коментира Причкапов.
Всъщност малцина знаят, че летящият кон в началото на кв. „Струмско“ е последната творба на талантливия Иван Нешев, който приживе е преподавател, професор и един от основателите на специалността „Дизайн“ в НХА. Авторът на десетки мемориали и декоративни пластики, сред които е и мемориалът на Никола Парапунов в Разлог, умира само 2 дни след като участва в официалното откриване на скулптурата си в Благоевград.
Че е бил много горд с творбата си, свидетелства и колегата му Светлин Русев, когото Нешев довел в Благоевград, след като конят пристигнал на части от леярната в София и го монтирал на място. „Той съзнаваше, че е направил нещо по-различно – не само за себе си, но и за българската скулптура. Случайно или не, но през последните години идеята за полета беше обсебила скулптора. „Летящата колесница“ бе като някакво негово предчувствие за полет и нови пространства…“, спомня си Русев.
За „Летящия Пегас“ година след смъртта му скулпторът е награден посмъртно от СБХ. Така единственият неосакатен символ на града днес е само този от герба, направен през далечната 1969 г. от художника Христо Бараковски. А конят е избран за тотем на Благоевград заради легендите.
Според фолклориста проф. Костадин Динчев преди много години в района на днешната област Благоевград вилнеела тежка болест, от която масово умирали хора. Тогава населението решило, че трябва да се премести, като за целта трябвало да си намери по-хубаво място за живеене. Започнали да търсят по-благоприятна територия. За целта пуснали един кон, който дълго се скитал, но накрая спрял на едни зелени поляни край река Бистрица, в близост до минералните извори. Именно около тях започнало да се изгражда бъдещото селище – Горна Джумая.
Според друга, по-съвременна легенда един стопанин от село Градево си загубил коня. След дълго търсене той го открил през зимата. Конят пасял трева, а до него излизала пара. Толкова бил хубав конят, че стопанинът му едва го познал. Не след дълго време той се преселил с цялото си семейство да живее на това прекрасно място – Благоевград.
И двете легенди всъщност връзват в едно цяло благородното животно и изворите на Благоевград и неслучайно на герба Бараковски е изобразил краката на коня върху бликащ минерален извор.
Освен че откраднаха колесницата на Пегаса, тотално неуважение благоевградчани демонстрираха и спрямо скулпторната композиция на Павел Койчев от 4 тромави човешки фигури. Койчев ги прави по задание на СБХ за гарата на Благоевград, като идеята е те да са тематичмно свързани с мястото и да са готови да посрещнат дипломатите от Корпуса през 1987 г. Композицията, незнайно защо наречена „Движение“, се води от една-единствена крачеща фигура, има обаче и две седящи и една полегнала. Общото между тях е, че са нетрадиционно скъсени, липсва им реалистична точност и затова си заслужиха прозвището „Тулупите“. Според Койчев позите им не били случайни – това били обичайните стойки на хора, чакащи влака. С визията си обаче тежките фигури си навлякоха по-скоро негативно, отколкото възвисено-естетско отношение на джумалии, и ведната след като дипломатите минаха през Благоевград през 1987 г., композицията мистериозно изчезна. След няколко години по складовете на Историческия музей те бяха преместени в София, пред Галерията за чуждестранно изкуство, явно обаче и софиянци не успяха да се влюбят безпаметно в тях, защото пак бяха върнати в Благоевград и в момента са закътани до фасадата на театъра. Естествено, и те са осакатени – липсва тежката бронзова метална тояжка на ходещата фигура, вероятно отмъкната за вторични суровини, и в момента от ръката стърчи само горната й част, която хората с по-развинтено въображение оприличават на факел.
През 2013 г. бившият кмет на Благоевград Атанас Камбитов откри в градинката пред банята Мемориал на свободата, който е в памет на жертвите на Холокоста. Разяснено бе, че идеята за откриване на такъв мемориален паметник е той да бъде символ на човешкото помирение, на общочовешките ценности за мир и разбирателство между хората и народите, и в частност на братското съжителство на Балканите. Върху плочата има еврейска звезда, християнски кръст и мюсюлмански полумесец, а върху нея е кацнал орел.
Малцина обаче помнят, че преди орела на същия постамент беше бюстът на Владимир Поптомов – един от най-значимите български политици и върл противник след 1944 г. на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата „културна автономия“ в областта. Заради огромния му принос към този край на Поптомов е кръстена и регионалната библиотека. Табелата на библиотеката обаче е свалена по нареждане на бившия кмет Костадин Паскалев заедно с директора й, изчезва и бюстът на Поптомов. И изчезва буквално, защото преди години в Благоевград пристигат представители на гр. Белица, откъдето е родом Поптомов, но не успяват да го открият. Ако не е пратен някъде за претопяване, много вероятно е да е в базата на Регионалния исторически музей на Благоевград в с. Покровник, където преди години имаше нахвърляни на открито десетки бюстове, скулптури, части от художествени пана и др. Вероятно са там и днес, но това е само обосновано предположение. „Мисля, че има паметници“, призна с половин уста новият директор на музея Кирил Алексиев, но категорично отказа да пусне там екип на „Струма“.
„Базата в Покровник е със специален режим на достъп и външен човек няма право на такъв. Особено за снимки. Съжалявам, но не мога да дам разрешение“, отсече Алексиев.
Не е ясно и къде е композицията на ослепените Самуилови войници, които през социализма стояха до Младежкия дом, а благоевградските зевзеци ги бяха прекръстили на „Бистричани чакат рейса за селото“, защото там спираше междуселският автобус.
За паметната плоча при Ловния дом се сещат веднъж годишно само членовете на БСП, а жителите на града така и не си дадоха зор да научат, че самотната женска фигура до нея не е на Веса Бараковска, а обобщен образ на всички жени, загинали за свободата на този изстрадал край.
И последният изграден паметник в Благоевград – Кръстът на Заюва поляна над града, още в първите дни след откриването му бе на два пъти поругаван – обраха му осветителните тела. Стратегическото място на местността, от която се вижда целият град, години наред предизвиква творческите напъни на местните и за поляната се обсъждат какви ли не идеи. Единият е да се издигне паметник на Майка България, представляващ жена с трите й деца – Мизия, Тракия и Македония, като едното e в ръцете й, а другите две – в краката й. Друг проект предвижда тук да се извиси огромен метален лъв, в чиято опашка да има ескалатор, а в търбуха му – музейна експозиция.
В крайна сметка бе прието предложението на покойната вече поетеса Надка Васева, която през последните години от живота си бе инвалид, живееше на висок етаж в един от блоковете на градската градина и по цял ден гледаше през прозореца към Заюва поляна, представяйки си как там ще се извиси висок кръст, който ще пази целия град от беди. Леля Надка така и не успя да види как се сбъдва мечтата й, но и идеята за Майка България има реализация сред паметниците на Благоевград – става въпрос за паметника на Македоно-одринското опълчение до Младежкия дом, където, явно с много дълбок умисъл, има полегнала върху колона пищна жена с протегната ръка, сочеща към Старите грабища. Гранитният монумент носи загадъчното име „Зовящата победа“, дадено му от скулптора Борис Гондов през 1979 г.
Окепазена е дори фигурката на момченцето с рибката пред банята, макар че едва ли има дете в Благоевград, което да няма снимка с нея.
Естествено, оцапан бе и паметникът на Димитър Благоев до общината. Преди няколко години Дядото, чието име носи градът, бе оцапан с червена боя от общинския съветник Калоян Ханджийски и се обзаведе с надпис върху постамента „Дядо Мраз“ и чувал с „Оставка“ вместо подаръци в него.
И на фона на цялото това пренебрежително отношение на благоевградчани към паметниците им, настоящата кметска управа е замислила да обзаведе с нови и моста към Младежкия дом, като го прекръсти „Мост на генералите”. Срещу идеята скочиха огромна част от архитектите на града, които изобщо не одобриха да се наруши композиционният замисъл на моста, който е част от груповия паметник „Централно градско ядро“, но кметът Румен Томов направи свой прочит на протестите им, като обяви, че проектът се подкрепя от повечето благоевградчани „поради родолюбивата идея да се отдаде почит на множеството свидни жертви, дали живота си за Освобождението от турско робство на нашия град, както и за националното ни обединение като народ и държава“. Така че проектът вече е в ход и вероятно много скоро благоевградските политици ще имат още една възможност за избор, когато дойде време да се поднесат служебно закупените букети…
ВАНЯ СИМЕОНОВА
