Парижко позорище! Джендър-поклонникът Макрон и „Олимпийската“ порнография в Париж маскират ставащото във Франция: мариноват галския петел в негро-арабския котел

Темата е тягостна и нежелана. Но провокирана от прецедент за Олимпийски игри. „Случи се“ на 26 юли (петък) в Париж при тяхното откриване. Светът стана неволен свидетел на кощунствена гавра с една от трите световни религии -християнството. Сатанински обладани актьори пародираха най-великия мистичен момент на християнството – Тайната вечеря на Исус Христос и неговите апостоли. Шедьовърът е дело на гениалния Леонардо да Винчи (1452-1519). Парижкото позорище нагло ни навря кълчещи и плезещи се травестити, лесбийки и пр. джендъри. В потвърждение мисъл на Ницше: „Патосът на етюда не принадлежи на великото; онзи, който се нуждае от етюди, е фалшив“.

„Свободна Европа“: „Малко преди края на церемонията стана факт и епизодът, предизвикал най-противоречиви реакции. Сцената наподобяваше модно ревю, в което дефилираха и трансджендъри. Те постепенно се наредиха покрай дълга маса, която много зрители оприличиха на стенописа „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Той изобразява Исус Христос и неговите апостоли в момента, когато Той обявява, че един от апостолите ще Го предаде.

И тъй: „Още същия ден официалният акаунт на Олимпиадата в мрежата Екс спомена сцената като „интерпретация на гръцкия бог [на виното и празника] Дионис“, избран да накара зрителите „да осъзнаят абсурда на насилието между човешките същества“. Режисьорът на цялата церемония Жоли отрече този момент да е бил вдъхновен от „Тайната вечеря“.

Обяснението провокира тълкувания, че въпросното изпълнение всъщност е пресъздало споменатата картина „Пирът на боговете“. Човекоподобни трансджендъри копираха „Тайната вечеря“ на Леонардо с една отлика: кълчещите се фигури бяха не 13, а 20-ина.

Иван Стамболов-Сула: „Пресъздадената на живо в Париж картина „Пирът на боговете“ е много по-показателна от пародията на „Тайната вечеря“, защото „Пирът на боговете“ е

АЛЕГОРИЯ И АПОТЕОЗ НА ДЕМОНОСЛУЖЕНИЕТО.

Апотеоз, обвит… в празни приказки за световен мир, равенство и братство. „Идеята не беше да шокираме или дразним хората. Идеята беше приобщаване, солидарност“ – се оправда авторът на спектакъла Жоли и маркира: „Париж 2024 въплъщава ценности, с които напълно се идентифицираме“. Впрочем Жоли, режисьор от еврейски произход, артистичен директор на Националния драматичен център в Анже е близък на властта и известен с пищните си спектакли.

      Показателно мнение на фемининстка. Джули Биндел, английска журналистка и писателка: „Церемонията беше катастрофално разочарование. Не само дъждът попречи на процедурата, но и объркващите артистични решения, направени от организаторите, и слабите изпълнения на мнозина от участниците… Представленията се проведоха на мост над река Сена, около маса, която изпълняваше ролята на подиум. Парижки модели, танцьори, модни инфлуенсъри и драг-кралици (травестити в женски дрехи – бел. ред.) красяха масата. В центъра на всичко беше Барбара Бъч, свръхедра лесбийка диджей, облечена в синя рокля с пайети и златна корона, наподобяваща ореол. Това, което се разиграваше пред очите ни, на пръв поглед изглеждаше като пресъздаване на библейскатата сцена с Христос и неговите 12 апостоли, които споделят последната вечеря преди разпятието му от група драг-кралици…

Наистина ми е писнало от драг-кралиците и безкрайната мания на медиите и индустрията на развлеченията по тях. До гуша ми е дошло от мъже, които дефилират като карикатури на жени и всеки да „празнува“ тяхното „изкуство“, без да осъзнава колко обидно е всичко това. Беше вбесяващо да видя това да се превръща в централна тема на събитие, което трябва да обедини народите по света и, според твърденията на организаторите, да празнува любовта и приобщаването. Католиците обвиниха организаторите и изпълнителите на церемонията по откриването на Олимпиадата в неуважение към църквата, но аз искрено смятам, че жените бяха тези, които бяха осмивани на световната сцена миналия петък. Като страна Франция с право се гордее със своята артистична свобода, но за мен тази церемония отразява и увековечава мизогинията (омраза към жените – бел. ред.) във френската култура. Не мисля, че даде добър тон за начина, по който Олимпийските игри гледат на жените“.

      Кристиян Шкварек: „Виждал съм с очите си два гей парада – първия такъв в София през 2008-ма, когато ни изпоарестуваха в 4-то РПУ за възпрепятстването му, и един в Рим през 2018-та, когато с жена ми бяхме на екскурзия и ни засече близо до Колизеума… Ама такъв гей парад, като откриването на Олимпийските игри в Париж не съм виждал. „София Прайд“ е като монашеско литийно шествие в сравнение с това. Абсолютно нищо учудващо от града, в който почти всички гласуват за буквални гей-ислямо-комунисти на изборите. Над хиляда години Франция беше „най-голямата дъщеря на църквата“ и като такава създаде изумителна и прекрасна култура, която обогатява света и до ден днешен. Сега създава гей-ислямо-комунизъм, както самата тя се опита по възможно най-директен начин да ви го каже и покаже вчера. Ако вас ви дразни или отвращава това, то аз съм католик и ме боли десет пъти повече от факта в каква ЕЗИЧЕСКА КОЧИНА превръщат това, което считам и в кръвта си за моя цивилизация, исторически и духовен ареал“.

На Парижкото позорище президентът-домакин Макрон реагира като джендър. След 7-дневно мълчание свали маската: „Французите се гордеят с церемонията по откриването на Олимпийските игри, ние сме много горди с нея. Вярвам, че Франция показа истинското си лице. Тя показа своята смелост и го направи с присъщата си артистична свобода. Изразявам подкрепа; нищо не оправдава заплахите срещу артисти. Смелостта на Жюли бе от полза на много хора“.

Два дена след подкрепата от Елисейския дворец Ватикана жално декларира: „Светият престол беше натъжен от някои сцени по време на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж и не може да не се присъедини към гласовете, издигнати през последните дни, за да изрази съжаление за обидата, нанесена на много християни и вярващи от други религии“.

Прави чест на Светия синод на Българската православна църва, че бързо реагира, остро и компетентно осъди сатанинския ритуал:  „Преди броени дни целият християнски свят беше смутен, съблазнен и оскърбен от представлението при откриването на XXXIII летни олимпийски игри във Франция. Представените художествени образи – независимо от декларираните от организаторите мотиви – противоречат и са напълно несъвместими с християнската евангелска нравственост, с християнския духовен живот, но също така и със здравия човешки разум, с естественото човешко право, с вековните европейски естетически критерии, както и с класическия идеал за красиво – здрав дух в здраво тяло, заложен в идеята на Олимпийските игри. Пошлостта и идейната безвкусица са само част от проблема. Много по-важният въпрос обаче остава за предизвикателното, дискриминационно и оскърбяващо религиозните чувства на вярващите християни отношение, което ние не можем да приемем и да премълчим… Множеството критични гласове, които се чуват от няколко дни насам, свидетелстват за това, че християнска Европа е жива, а опитите за нейното дехристиянизиране и дехуманизиране няма да успеят… Пътят на нашия народ е европейският път, но ние сме за християнска Европа; за Европа, която уважава и почита своята история и корени. Убедени сме, че без реална, жива вяра в Христа и в непреходните християнски ценности Европа няма и не може да има бъдеще“.

Грандиозният гаф, компрометирал МОК, бе вулгарна провокация и реклама на перфидно пришпорвания в последните години процес на перверизация на социалните отношения. Доказа го пресен факт. Социологическо проучване: 86% от французите определят шоуто при откриването на Олимпийските игри като успех! Какво по-голямо доказателство за темпа на деградация на френската нация, дала на света втората по значимост в Европа (след английската) култура.

Случилото се в Париж бе кощунствен апотеоз на извратеността, безцеремонно опря до наглите

ДЖЕНДЪР-ИНСТРУМЕНТИ И ТЕХНИТЕ ЖЕРТВИ,

жените-спортистки, между които италианка и българка, загубили от мъже, представящи се за жени.

Имаше нещо изначално сбъркано, в крещящо противоречие с духа и принципите на олимпизма. Конкретно за бокса, като силова дисциплина, където в нарушение правилото за равни позиции, жени буквално бяха млатени от мъже. Една от тях, италианката Анжела Карини, прекрати участието си в олимпийския турнир по бокс, след като понесе два много тежки удара. Щото джендър-инструментът от Алжир Келиф получи разрешение да се състезава на Олимпийските игри, въпреки че миналата година не бе допусната на Световното първенство по бокс за жени, след като не успя да премине успешно тестовете за идентификация на пола.

Станалото компрометира девиза на Олимпийското движение: „Citius, Altius, Fortius, Communiter (По-бързо, по-високо, по-силно, заедно). Чиято крайна цел е честно съревнование, постигане единение за един природосъобразен свят. Вместо това разделение и противопоставяне по нравствена и спортна линии. Светът видя фрапираща картина: маскирани като жени биологически мъже – бият жени!

Жак Бо, полковник от швейцарското стратегическо разузнаване: „Олимпийските игри са празник на спортистите по света, не на една малка парижка интелигенция, която живее в квартал Мари, а на спортистите по света, които идват от Африка, от Китай, от Югоизточна Азия, от Северна Америка и т.н. Вместо да има спектакъл, който обединява света, имаше церемония, чиято цел бе да шокира и да разделя. Нейният създател Тома Жоли смеси мизансцена на гей парада в Париж с церемонията по откриването на Олимпийските игри. Той направи церемония, прославяща дребната интелигенция и миниатюрни малцинства, които съществуват във Франция по въпроси, които не искам да разглеждам тук, и идеята да обедини населението на света зад спортен идеал, заличавайки всичко, което е религия, политика и т.н. В тази церемония имаше точно обратното – фокусиране върху религията, фокусиране върху практиките на един малък интелектуален елит… който се хвали с интелектуализъм във Франция и който знае, че не това е веруюто на населението на света като цяло. Тоест, той умишлено е искал да провокира света. И хората, които направиха това, показаха разликата между идеята на тази малка парижка интелигенция и останалия свят и казаха на останалия свят, на осемте милиарда жители на планетата: „Майната ви! Ние ще ви спретнем едно малко парти днес. Ние ще направим нашето парти, гледайте го, а ако не ви харесва, се разкарайте!“. Това е идеята за висшата раса на онези, които се мислят за по-висши от другите. Вижте профила на тези хора – винаги има една и съща идея: идеята, че ние решаваме за вас, а не вие решавате за вас самите“.

Полковникът не пожали МОК и Брюксел: „Когато говорите за Международния олимпийски комитет, трябва да знаете, че става дума за малък, изключително затворен, изключително непроницаем клуб, чиите решения съвсем не са прозрачни, който е изключително корумпиран, чиито корупционни афери са почти еквивалентни на тези на ФИФА, ако не и по-зле. Тоест, това не са морално честни хора. Що се отнася до европейските лидери, нито един европейски лидер – и тук имам предвид Европа като цяло, не само Европейския съюз, нито един европейски лидер не е честен, вероятно с изключение на Виктор Орбан и Фицо, които имат смелостта да изкажат мнението си, дори и след това да ги скастрят. Те имат смелостта да изразят мнението си, останалите нямат нито смелостта, нито честността да го направят“.

      Днес по линията на глобалното движение ЛГБТ (LGBT – от първите букви на Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender) се води целенасочена дейност от Брюксел и Европарламента за узаконяване и на инцестните (кръвосмесителни) отношения. Акцентът перфидно е прехвърлен от биологичното в социалното, което може да се (и се) моделира и управлява. С цел създаване на нов тип „пластелиново“ поколение, удобно за манипулации. Документален израз на тази философия е Истанбулската конвенция, чиито автори са анонимни, а базовият вариант се ражда в Централно-Европейския университет в Будапеща, спонсориран от банкстър Сорос.

Става дума за спорния член 3, ал. в: „Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Чрез законова елиминация на биологичното се цели декриминализация на интра-сексуалните (инцестни) отношения, осъждани от църква и национални институции. Допуск в детските градини и училища на соросоидни НПО плюс отнемане на родителски права. Скрита цел: на анормална плоскост формиране на НОВ ТИП ПОКОЛЕНИЯ, откъснати и враждебни към народностните традиции. Най-напреднал е процесът в САЩ, демонично пришпорван от управляващата левичарска (неотроцкистка) Демократическа партия.

Най-пресен факт. Агенция „Фокус“(7.07. 2024): „Милиардерът Илон Мъск планира да премести централата на своите компании SpaceX и X (по-рано Twitter) от Калифорния в Тексас, съобщаваВВС, като пояснява, че причината е нов джендър закон, забраняващ на училищния персонал да съобщава на никого, включително на родителите, информация за полова идентичност на детето. Според говорител на губернатора на Калифорния, демократът Гавин Нюсъм, законът гарантира „безопасността на децата, като същевременно защитава важната роля на родителите“. Въпросът какво училищата трябва да казват на родителите за полова идентичност на децата им се превърна в основна тема на дебат в САЩ. Защитниците на ЛГБТК общността твърдят, че учениците имат право на личен живот, но според други родителите имат право да знаят какво се случва с децата им.

В темата за скандалното откриване на Олимпийските игри се намеси и бившият дипломат №1 в кабинета „Сакскобургготски“,

ВИДНИЯТ ИНФЛУЕНСЪР СОЛОМОН  ПАСИ.

      На 10-ия ден (5 август) след Парижката „олимпорнография“, си каза „тежката дума“. Сравни „уникалния“ (според него) френски цивилизационен принос, като даде два паралела: 1) между противоречивото тогава (1889 г.) издигане на Айфеловата кула в Париж и скандално нашумялото откриване на Олимпийските игри; 2) между приноса на Древна Гърция за Европейската цивилизация, от една страна, и на Третата Френска република (1870-1940),  от друга.

С. Паси: „Всеки от тези френски актове на откривателство – и на Айфеловата кула, и на Олимпиадата (и двата в Париж, и двата на брега на Сена), създава собствено културно летоброение в Европа със свой собствен първи век. И французите пак дават УТРОБАТА НА ИСТОРИЯТА, изпреварваща бъдещето. Откриването на Олимпийските игри в Париж, менажирано от 42-годишния Тома Жоли като едно същинско откривателство – ни напомни, че Франция и до днес е велика държава, сравнима с Гърция от древността“.

Паси визира легендарни сведения: Олимпийските игри се раждат в Древна Гърция 776 г. пр. Хр. Да напомним обаче: през древността на олимпиадите са се състезавали само мъже. „Церемонията по откриването и реакциите около и срещу нея – казва Паси – ме върнаха 135 години назад, в 1889 година. Тогава Париж е домакин на световното изложение, известно днес като ЕКСПО, с което отбелязва 100-годишнината от Великата френска революция. Това изложение е вододел във френската и в световната история, демаркиращ два интелектуални периода: до и след изграждането на Айфеловата кула („Желязната дама“ на Франция), издигната именно за случая.

Изложението е бойкотирано от преобладаващите в Европа монархии, които не са вдъхновени да честват републиканската революция, обезглавила френската монархия и монарси. Но днес, през 21 век, напук на политическите сантименти от 19 век, цяла Европа е републиката Европейски съюз.

През 1889 г. Айфеловата кула е най-високата в цялата човешка история постройка и съперничи с библейския замисъл на Вавилонската кула – да достигне Бог. Айфел сътворява нечувано техническо чудо, което надхвърля и най-смелите въображения, но, както често в историята, то предизвиква дори най-образованите маси към посредствен “хейт” [омраза – бел. ред.], който под разни имена е стар като света и не е роден от Фейсбук“.

Сравнението Айфелова – Вавилонска кула обаче е нелепо. Демонстрира поразително историко-културно невежество. Изразът „Вавилонска кула“ е алегория, има не материален, а духовен смисъл. Според Библията, човешка раса след Ноевия потоп (5,500 г. пр. Хр.) говорещи един език и мигриращи на изток, идва в земята Шинар. Там построяват град и кула, достатъчно висока, за да стигне небето.  Бог, наблюдавайки техния град и кула, обърква речта им, така че да не могат да се разбират, и ги разпръсква по света“.

Езотерикът Жан Приор: „Вавилонската кула се е превърнала в юдейско-християнски еквивалент на мита за Прометей, наказан затова, че си е присвоил противно на волята на боговете едно небесно могъщество. Вавилонската кула представлява опит да се достигне небето без неговото съгласие. Това е желанието да се познае Бога, без да се изпитва любов към него, желанието да се издигнем до него по пътя на разума – възходящо движение, а не по пътя на молитвата – възходящо и низходящо движение. Вавилонската кула представлява желанието да се овладее силата там горе, без нейното съгласие. От друга страна, Вавилонската кула е идентична с Вавилон, който символизира  именно света в неговото желаниеда живее без Бога. Тя също така символизира и края на този свят… Краят на Вавилон винаги е в желязо, огън и кръв“. [Случайно ли Александър ІІІ Македонски намира смъртта си именно във Вавилон!].

С. Паси: „Френски интелектуалци със самочувството на енциклопедисти не пестят критиките си по адрес на „Желязната дама“. Има дори открито писмо срещу строежа, подписано от съзвездие от културтрегери, сред които Александър Дюма-син, Ги Дьо Мопасан, Шарл Гуно. Критикувани са естетическата стойност, инженерната устойчивост (и безопасност!!!) и икономическата изгода от колосалния градеж. Очевидно, че общата култура на критикарите не е била на нивото на задаващия се 20-и век. И затова историята отреди победата в състезанието на идеи на инж. Густав Айфел (който, впрочем, преди това участва в изграждането и на Статуята на свободата в Ню Йорк).

Инфлуенсър Паси споменава, че с Айфеловата кула и Олимпиадата французите пак дават утробата за историята, изпреварваща бъдещето“.

Мътният израз „Утроба за историята“си заслужава разсъждения. Какво, аджеба, има предвид математикът?

Щото, колкото до

ПРИНОСА НА ФРАНЦИЯВ „УТРОБАТА ЗА ИСТОРИЯТА,

изпреварила бъдещето“, както твърди г-н Паси, той (приносът) е под „Дамоклевия меч“ на ултрасериозен проблем. Към 2050 година Франция по  тревожни демографски прогнози, при ниската раждаемост на бели французойки ще стане близо 60% ислямска страна. Още сега 60% от децата, раждани в Марсилия, са негро-араби. Какво означава! Онова от което (в цивилизационно-културен план) искрено се възхищава г-н Паси (а и ние), ще бъде разрушено. Ще се почне с многовековните катедрали (да припомним съмнителния пожар в Нотр Дам дьо Пари) и се приключи с библиотеките и разграбване на музеи. Както стана в Багдад 2003 година. Защото тогава кметове и префекти, министри и генерали ще бъдат не бели френски аборигени, а негро-арабски мюсюлмани, избрани по демократичен начин, чрез избори.

Франция ще заприлича на Втората Империя (1852-1870) при Луи Бонапарт. Тогава се ражда изразът „Законността ни убива“. Мюсюлманите ще наложат шериата (ислямското обичайно право) на християнските „полезни идиоти“ и ще приключат с изхабената Католическа църква. Ще се повтори 1789-1792 г., когато бяха изгорени стотици църкви и манастири, избити хиляди свещенници по време на уж Великата Френска революция. Същото ще се случи на Русия след 1917 година. За втори път ще се сбъдне пророчество на Дени Дидро (1713-1784), сатаноидният корифей на Просвещението: „Човек няма да бъде свободен, докато последният френски крал не бъде обесен на червата на последния свещеник“.

 Виждаме днес какво става не само в Северозападна Великобритания, където горнилото на утрешна гражданска война е предпоставено от сблъсъци след жестоко убийство. Неслучайно милиардерът-републиканец Илон Мъск укори британския премиер Киър Стармър, че британските власти ще спират единствено атаките срещу мюсюлмански общности по време на продължаващите протести в страната. „Не трябва ли да се тревожите за атаките срещу всички останали общности?“ – написа Мъск в отговор на публикация на британския политик в социалната мрежа. На 5 август Стармър каза, че британското правителство няма да толерира атаки срещу джамии и мюсюлмански общности. Той също така определи протестите като „чисто насилие“. Коментирайки безредиците, които продължават вече няколко дни в десетки градове във Великобритания, Мъск предрече, че „ако продължава така, гражданската война в Европа е неизбежна“. Повод за размириците стана трагедията в град Саутпорт, където на 29 юли 17-годишният Аксел Рудакубана нападна с нож и уби три невръстни деца (на 6, 7 и 9 години), а други осем бяха ранени. Убиецът според британските медии е етнически руандиец, чието семейство е пристигнало във Великобритания, за да избяга от геноцида в африканската си родина.

При очертаващата се към средата на века ислямска доминация, „нечуваното техническо чудо“, както мосю Паси нарича Айфеловата кула, ще бъде съборено и превърнато в скрап. По проста религиозна причина: франко-ислямските фундаменталисти, които притежават властта, няма да позволят Айфеловата кула да се извисява над джамиите. Над небето на Франция ще властва не християнският Бог, а Аллах. Съдбата на Франция ни тревожи, защото е единствената ядрена сила в Евросъюза.

Освен това математикът Паси сънува някакво „собствено културно летоброене в Европа“, дето предно място заемала Франция.

Няма как да знае: Световната  история се развива не линейно-перманентно нагоре, както твърдеше марксистката философия. Впрочем тезата мълчаливо е споделяна (разбира се, в неолиберален ракурс) от евро-атлантическите глобалисти. Световната история се развива спираловидно. Като математик Паси знае: всеки кръг от движещата се (нагоре или надолу) спирала повтаря плюсовете и минусите на амбивалентния процес развитие-деградация.

Двойната спирала е геометричен

АЛЕГОРИЧЕН ОБРАЗ НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ.

Първата й половина се разгъва в посока движението на часовниковата стрелка. Затуй на Изток наричат слънчева (еволюционна) спирала. Втората половина пък се движи отдясно наляво (обратно на часовниковата стрелка) и е подчинена на Луната. Нощното светило символизира женското начало (Ин), символизира „времето, което изтича“ и е „символ на преход от живот към смърт“, „за маите е символ на мързел и полова разпуснатост)“, следвайки направление Изток-Запад. А Западът е символ на разрушението, на смъртта и ада.

Френският езотерик Ален Геербрант: „Двойната спирала символизира едновременно двете посоки на това движение: раждането и смъртта, или инициационната смърт и прераждане в преобразено същество… Двойната спирала с противоположна завивка (в S) е символ на лунните промени и на гръмотевицата, бурята [в социално-политически план – алегория на революции и войни, вкл. граждански], бидейки често свързана с фазите на Луната“.

Днешният свят се намира във втората (инволюционна, негативна) половина на двойната спирала. Днес се повтаря онова, което е станало с Римската империя в последното й столетие. Когато от Изток нахлуват варварски племена с естествени сексуални практики. Срещу им се изправят женоподобни римляни. Женоподобни, щото в нравствено гниещ Рим толерират кръвосмешението между бащи и дъщери, майки и синове и пр. Истинските мъже в Рим стават все по-кът. Престават да се раждат исторически личности. Чудно ли е, че последните римски императори не са коренни римляни, а траки, илири, гали, германци, сирийци. Тогава в Рим (както днес в Брюксел), задкулисно управляват жени. В политиката толерират не мъже-държавници, а трансджендъри. В Брюксел, едва ли случайно, за втори път управлява жена (Урсула фон дер Лайен), чиято кариера  почва като техническа секретарка на канцлера Ангела Меркел, всяка сутрин й поднася кафе. Тоз факт е махнат от официалното й CV.

Че в Брюксел днес няма държавнически мислещи мъже говори показателен факт. На 7 април 2021 г. при посещение в Турция, на прием при президента Ердоган (на тур. ердоган се превежа мъжки сокол) Урсула фон дер Лайен бе дваж пъти публично унизена. Целта на посещението й бе разговор с Ердоган по повод оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция и въпроса за правата на жените.

Докато Урсула стои права, като наказана, в двете кресла удобно се разполагат турският президент и Шарл Мишел, шеф на Европейския съвет. Нищо че г-н Мишел по власт стои по-долу от Урсула. Гафът е „поправен“ с нов гаф: на Урсула посочват да седне на дивана, а срещу нея, на друг диван, сяда външният министър Мевлют Чавушоглу  Г-н Мишел се доказва отрицание на джентълменство. И доказва: в Брюксел няма истински мъж-държавник от типа на Шарл дьо Гол, нито пък жена-държавничка от ранга на Маргарет Тачър.

Ето истинският исторически паралел (не онзи, който внушава г-н Паси) между Древна Гърция и днешна Франция. Тогава срещу Рим в последните векове започва серия нашествия на варварски племена – от Изток, от Азия. През август 410 година Рим е превзет и разграбен от Аларих. През 476 година пада Западната Римска империя. Настъпва варварското Средновековие.

Днес на няколко вълни се повтаря същото. Само че без оръжие, а с метода на бежанското преселение и демографската бомба. От 2011-2012, 2015-2016 и днес по два маршрута: 1) от Азия през Турция и Балканите към Западна Европа нелегално проникват хиляди мигранти от Азия, Средния и Близък изток. Вторият маршрут е презморски. От Юг (Африка) пристигат корабчета, лодки и салове, препълнени с негри и араби, наводняващи Западна Европа.

Нострадамус преди векове пророкува онова, което днес става в Европа: „Голямата Камила пие вода от  Рейн и няма да съжалява”. Сякаш през вековете е „виждал“: онези, живеещи в долините на френските реки Рона и Лоара „ще затреперят”, а на североизток от Рейн е богата Германия. Днешен  рай за имигрантите. А Франция е ахилесовата пета на Европа.    

      Тук опираме до начина на живот на многохилядни мюсюлмански маси, в пророчеството шифровани с алегорията „Голямата Камила”. Някой бе казал, че ислямското нашествие е „зараза”. Примитивно, обидно, неточно. Това е начин на мислене и живот, фундаментално отличаващ се от този на европейските граждани, не само християни, но и будисти, юдеисти и пр. Живот, който не само затруднява интеграцията на мюсюлманите, но я прави невъзможна. Става дума за обособени

ГЕТА-КИСТИ ИЛИ ГЕТА-ЕТНОБОМБИ.

Проблемът е в Шериата, неписаното мюсюлманско право. Той не просто пречи, а осъжда като грях интеграцията на мюсюлманите в светското общество. Ж.-К. Баро за скритата война имами-светски институции: „Ако републиката отстъпи, рискуваме най-архаичният ислямизъм да образува „киста”  във френското общество и да предизвика в ответ ксенофобски настроения. Нека го кажем съвсем ясно: Републиката вече достатъчно търпя халала (ограничения на храни, свинско) и рамазана. Републиката трябва да обясни на всички свои граждани, като започне от мюсюлманите, и на чужденците, които приема, че религията е нещо добро, но само в рамките, наложени на всички от републиканските закони”.

Само че тези закони не се спазват или има пробойни в тях. От самата държава! Но хората, за разлика от властите, са наясно. Специалистът по исляма и тероризма, покойният Алекс Алексиев (син на големия журналист Райко Алексиев) приведе преди години данни на социологическата агенция „Галъп интернешънъл”: едва 30% от европейците считат имигрантите мюсюлмани в техните страни за лоялни. За повечето западняци чужденците от ислямските държави бавно, но сигурно превземат техните страни. Затова вече наричат Европейския съюз Eurabia (Еврабия). Понятие, въведено не от християни, а от мюсюлмани. Така кръщават и ислямистко списание. Терминът Еврабия придоби гражданственост от книгата на италианската журналистка Ориана Фалачи (1929-2006) La Forza dellaRagione („Силата на разума”). Според нея Европа се е превърнала в арабска колония.   

Интересно и показателно е, че не само европейски анализатори, но и мюсюлмани подчертават невъзможността да се интегрират бежанците. Мохамед Халаф, сирийски анализатор, живеещ в България, както и д-р Мохд Абуаси. Първият твърди, че европейската статистика премълчава точния брой на мюсюлманите в Европа. Според него са 40-50 милиона. „Този процес на интеграция – смята той – няма да бъде успешен”. Д-р Мохд Абуаси, визирайки гетата във Франция, където от години полицаи не смеят да стъпват, цитира мисъл на ген. Дьо Гол: „Французите и арабите са като олиото и оцета; като ги смесиш, нищо не се получава“. Европейският съюз от три десетилетия безшумно и планомерно се колонизира, оварварява от хора, смятащи, че трябва всичко да получат наготово. Докато мюсюлманките раждат, мъжете изнасилват, убиват. Властите прикриват истинската цифра на престъпленията на чужденци (мигранти и уседнали). А т. нар. социалистически партии, отхвърлили марксизма, днес защитават не физическия и умствен работник, а мигрантите. Лъжесоциалистите търсят в тях електорална подкрепа. С надежда да компенсират отвращението на европейските бели аборигени от предалите ги партии – ЕНП, либерали,