*Решават да секат „по 6 франка на всяка душа“, обясняват на народа какво е стотинка * Ст. Стамболов: Най-хубавите названия са франкове и сантими *
„Най-хубавите названия са франк и сантим, защото парите на всичкия свят трябва да бъдат еднакви. Какви са тези побългарявания на монетите? Аз желая да бъдат названията като във Франция” – такова изказване прави преди 145 г. Стефан Стамболов, тогава заместник-председател на парламента. И се обосновава, че
ИДЕЯТА НА ПРОЕКТА Е ДА ВКАРА БЪЛГАРИЯ В ЛАТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ
(споразумение от 60-те години на XIX век за координиране на валутната политика на няколко европейски страни и обединяване в обща валута), пише „168 часа”.
„Побългаряванията”, за които говори насеченият до смърт по-късно политик, се състоят в названието „стотинки”. Думата вече е влязла в употреба, но е трябвало на българите от 1880 г. да им се каже какво означава. В закона в скоби след това понятие е написано „сантим” – по-разбираемо за народа в онзи момент. Това става ясно от дебатите, които са протекли в Народното събрание. Законът постановява, че „българските пари ще имат същата стойност и тежест като френските“ и че „всичкий свят се стреми да влезе в тази конвенция” (Латинската).
В приети по-рано от парламента закони са определяли данъците в сантими, но година след Учредителното събрание вече решават да включат и думата „стотинка”. Веднага са се намерили депутати, които не са били съгласни. Например писателят Стоян Михайловски, който възразява, че „стотинка” има друго значение. Той се разпростира в дълги филологически обяснения, но не повлиява на крайното решение. Има идея и да се казват „бодки”, но не се приема.
Бюджетната комисия също предлага да не се използва думата „стотинка”, защото най-малката единица е 5 пари, а една стотинка е била 2 пари. „Такива дребни пари са излишни”, казва депутатът А. Цанов. Според него, ако приемат сантим и франк, златните трябва да са „Наполеон”.
Тук се впускат в забавни обяснения как парите се свързват с царските имена. Мнозинството предпочита скъпите монети да се наричат „Александър”, като действащия български княз, изобразен на едната им страна. Но и по тази тема има голям дебат – дали пък да не са „Асен” заради историческото му значение. Докладчикът е категоричен, че двете са едно и също, защото Асен е умалително от Александър. Но е против „Александрини”, за да не се бърка с женското име. Така монетите от 20 лв. стават „Александър”, тези от 10 лв. – „Полалександър”. Сребърните са по 5, 2, 1 лев и 50 ст., а медните – по 10, 5 и 2 ст.
НАЙ-СКЪПИТЕ ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖАТ 900 ЧАСТИ ЧИСТО ЗЛАТО НА 1000.
Тежат 6 г и диаметърът им е 21 мм. Полалександрите съответно са 3 г и 19 мм. Сребърните от 5 лв. са с тегло 25 г, от 2 лв. – 10 г.
Интересно е и в какво количество решават да изсекат парите. Според Латинския валутен съюз, към който се е стремяла България преди 145 години, е предвидено да се падат по 6 франка „на всяка душа”.
„Следователно в България, като има 1,6 млн. души, трябва да има 10 млн. франка”, казва министър-председателят Петко Каравелов, когато Народното събрание обсъжда Закона за сеченето на монети през 1880 г.
Правителството е упълномощено в най-кратко време да отсече 10 000 сребърни и 2,1 милиона медни монети като най-необходими. Златните остават на по-късен етап – те са общо 2,9 милиона.
Разискванията за лева и стотинките се случват в момент, в който все още Княжество България и Източна Румелия са отделни държави и
ЖЕЛАНИЕТО ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ВСИЧКИ ОБЛАСТИ НА СТРАНАТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БОЛЕЗНЕНО.
В дебата се включва и македонската тема, въпреки че когато избират депутати, отказват да има представители на териториите, които не са в границите на Княжеството.
Решават върху монетите да бъдат изобразени жито, роза и лаврови листа. Житото е символ на Княжество България, розата – Източна Румелия, а лавровите листа – Македония. Йосиф Ковачев от Либералната партия предлага да се включат и лавровите листа:
„Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С тях се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се намира в южната част на нашето общо отечество в Македония. И така ще бъдат предоставени заедно и трите части”.
Идеята се приема. По-късно стигат до въпроса за контрола върху монетосеченето, за да няма грешки и измами.
„Желателно е да се надзирава добре кога се правят парите, защото аз зная с каква радост се очакваха новите пари в Сърбия – казва Цеко Петков. – А когато ги добиха, видяха, че на едната страна е короната, а на другата стои надолу образът на княза”.
Стамболов допълва, че трябва да има двама души, които да изпрати правителството и да следят да не се изсекат нито повече, нито по-малко от приетото в закона. Той иска да се възложи поръчка и на частни монеторезници, но мнозинството не е съгласно.
Депутатите обсъждат също и обменната политика. Решават, че правителствените каси могат да приемат златни и сребърни монети на държавите, които са част от Латинската конвенция. Ограничението е до количествата, до каквито те приемат и български монети. България има намерение да влезе в Латинската конвенция и затова не разрешават да се вземат монети от останалите държави, защото това е “във вреда на интереса на страната”.
Цеко Петков от Либералната партия се сеща да попита
НА КАКВА ЦЕНА ЩЕ СА РУСКИТЕ РУБЛИ, КОИТО СА В ОБРАЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ?
Председателят Петко Славейков обаче отсича: „Този въпрос сега не е на дневен ред”.
Произнасят се за курса на парите от държавите от Латинския съюз, като касите трябва да се съобразят с курса на престижния съюз.
„Щом те приемат за 90 сантима 1 лв., и ние техните ще ги приемаме по толкова”, казва премиерът Каравелов.
В онзи момент обаче България, макар и да иска да стане част от престижния европейски пакт, не може, защото все още не е изсякла златни пари. По-късно така и не влиза, но днес има шанса да стане част от еврозоната.
