Парламентът прие окончателно промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, чийто вносител е Министерският съвет. С измененията се въвеждат допълнителни мерки като част от ангажиментите на България след присъединяването към Валутния механизъм (ERM II). Предвижда се създаване на публичен електронен регистър към министъра на правосъдието, в който задължително ще се вписват лицата, които по занятие извършват дружествено управление – например адвокати, счетоводители, данъчни съветници.
Отхвърлени бяха предложенията на ПП-ДБ да отпадне възможността за писмено подаване на заявление за вписване или за промяна при вписани обстоятелства в регистъра, както и да не се дължи такса.
Резерви към тези идеи изрази и заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Според него „липсата на възможността за писмено подаване ще ограничи достъпа до електронния регистър на всички лица, които не разполагат с електронен подпис, или нямат възможност да подават по електронен път“.
„Ограничаването на достъпа винаги води до ограничаване на права. Дейностите по реализирането и функционирането на предвидения регистър изискват обезпечаването на човешки и финансови ресурси“, каза Дечев.
От „Възраждане“ се опасяват от разширяването на кръга на задължените субекти по този закон и към възможността адвокатите да не могат да опазят тайната на своя клиент. Цвета Рангелова коментира „Това, уважаеми колеги, е огромен проблем, особено когато става дума за гарантиране права на клиента на адвоката в хода на един висящ процес, тогава, когато доверителят доверява поверителната информация на своя повереник и той ще бъде изправен пред хипотезата да защити неговите права и основни интереси, така, както го задължава смисъла на професията, която той упражнява, или да доносничи на съответните държавни служби“. БНР
