Когато говорим за участието на българските партизани в гръцката антифашистка съпротива, не можем да пропуснем името на дипломата Борис Цветков. Роден е в село Хотово, община Сандански, на 23 март 1918 г. Завършва Горноджумайската гимназия (1936). Като студент по специалност „Право“ на Софийския университет е активен член на БОНСС. Завършва висшето си образоване и започва работа като стажант адвокат в София (1942). След полицейски арест и последващо освобождаване преминава в нелегалност. Партизанин и политически комисар на отряд „Яне Сандански“, взаимодействащ с партизаните на ЕЛАС. След 9 септември 1944 г. е на партийна работа в Благоевград. След обучение преминава на дипломатическото поприще. Работи като секретар на посолството в Швейцария (1948), инструктор на ЦК на БКП по външната политика (1956), първия посланик в Алжир (1962-1966), заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни отношения“ на ЦК на БКП, посланик в Италия и Малта (1970-1976). Заместник-министър е на външните работи (1976 – 1988) и постоянен представител на страната в ООН (1980-1987). Представлява държавата в Съвета за сигурност на ООН (1985-1986).
Пенсионира се през 1988 г. Борис Цветков е награден с орден „Стара планина“, I степен, „за големите му заслуги към Република България и българската дипломатическа служба” и по повод 90 години от рождението му. Умира на 18 ноември 2018 г. (на 100-годишна възраст) в София. Погребан е в гробищния парк „Св. Архангел Михаил“ в кв. „Бояна”.
Ето и част от житието на Цветков от младите му години, публикувано от nabore.bg.
През Втората световна война бъдещият дипломат и негови приятели за известно време укриват нелегалния ремсист Цоньо Иванов. Това тяхно действие бива разкрито от агент провокатор и води през 1943 г. до ареста на Борис Цветков. Той и неговият приятел Теньо Петров са отведени в старозагорския полицейски участък, където са подложени на жестоки инквизиции. Цветков обаче не се пречупва и не признава нищо въпреки опитите да го накарат да проговори. След като се вижда, че няма да успеят да го накарат да говори, той е прехвърлен от полицията във Военната болница в Стара Загора заради раните от нанесените му побои, а след месец е освободен.
Цветков усилено работи за възстановяване на партийните и ремсовите организации и изграждане на ОФ комитети в тогавашната Санданска околия. След създаването на отряд „Яне Сандански“, който действа в селата южно от Пирин, Цветков става политкомисар на отряда. По-късно се организира и отделна чета към отряда, която да действа в областта „Али ботуш“ и която успява да се свърже с гръцки партизани за общи действия.
След победата Цветков е първият посланик на България в Алжир през 1962 г. Наложило му да работи с двама президенти на Алжир – Ахмед Бен Бела и Хуари Бумедиен. „И с двамата работихме отлично и установихме добри отношения между двете държави“, казва по-късно Цветков.
Особено отговорна е работата му като постоянен представител на България в ООН. През 1985 г. все още продължава войната между Иран и Ирак. Българската делегация взима присърце този конфликт и участва активно в опитите за неговото прекратяване. Благодарение и на българските усилия се приема резолюция на ООН за спиране на огъня и това е само част от дейността на Цветков в ООН.
През 1988 г. Борис Цветков се пенсионира от Външно министерство след 42-годишен стаж като дипломат. До края на дните си Цветков смяташе, че страната ни е избързала много като е признала независимостта на Косово.
Ден преди да навърши 100 години бившият партизанин и доайен на дипломацията в България Борис Цветков даде интервю за БНТ, в което със сълзи на очи разказа за една своя грешка. Докато бил посланик в ООН чужд дипломат – негов приятел от мандата му в Рим, го предупредил, че има план страната ни да бъде обвинена за атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. и предстои да излезе статия за това. Цветков не предава информацията в София. „Направих го от деликатност, да не кажат колегите от разузнаването, че се бъркам в техните дела“, разказа Цветков.
През 1982 г. в сп. „Ридърс дайджест“ наистина излиза статия на Клеър Стерлинг. След нея тръгва версията за „българската следа“ в покушението на площад „Свети Петър“. „Хванаха абсолютно невинен човек, мъчиха го, караха го да признае нещо, което не е извършил. После го пуснаха, той се прибра и почина. Мисля си, че ако тогава бих предал информацията, може би нямаше да се случи така… Мисля за това и не мога да спя“, сподели в това интервю бившият партизанин Борис Цветков.
Вероятно историята не би претърпяла особена промяна, но терзанията на доайена на българската дипломация тогава бяха съвсем истински. Както сам той обясняваше познавал е президенти, премиери, бил е десетилетия в голямата геополитическа игра, а в края на живота си е останал сам със себе си (повечето му другари и съвременници вече бяха мъртви) и имаше достатъчно време да мисли и премисли всеки момент от 100-годишния си живот.
Родна сестра на партизанина и дипломат Борис Цветков е народната певица Роза Цветкова от Пиринския край. Тя е родена на 21 юни 1931 г. Като ученичка през 1951 г. се явява на прослушване при Светослав Обретенов и композитора и фолклорист Филип Кутев, и е поканена за хористка в Държавен ансамбъл за народни песни и танци. В продължение на 35 години Цветкова обикаля сцените на Европа, Азия, Африка и Америка с най-престижния фолклорен състав в България. С великолепните си изпълнения на „Сестра кани брата на вечеря“, „Лозо, Лозано“, „Панаир ми се сбираше“, „Кажи, кажи, Ангьо“, „Айде ле, пушка пукна“, жетварската „Айде, слънце зайде“ и др. Роза Цветкова обогатява репертоара на ансамбъла. Част от песните си певицата е издирила от селища като Огражден, Беласица, Голешово. Заедно с Янка Младенова и Стояна Лалова Роза се изявява и като камерна певица в по-малки състави. С тях тя печели златен медал на Московския младежки фестивал през 1957 г. Цветкова е направила над 50 солови записа за БНР и има 3 грамофонни плочи от „Балкантон“. Умира на 26 август 2016 г. в София.
Отделът „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП, в който работил отначало юристът и партизанин Борис Цветков след 9 септември 1944 г., често давал кадри и за външното министерство. Служители от родната дипломация идвали от този отдел и попълвали състава на българските легации, посолства и консулства чак 60-те години на миналия век. Структурно отделът е създаден с решение на Политбюро през 1946 г. – първоначално като сектор „Външна политика и международна информация“ при секретариата на ЦК на БКП. С решение от 1948 г. секторът се превръща в отдел „Международни връзки“, който от 1954 г. носи наименованието „Външна политика и международни връзки“. През годините завеждащи отдела са били Екатерина Аврамова (1949-1952), Димо Дичев (1957-1967), Константин Теллалов (1967-1972), Раденко Григоров (1973-1976) и Димитър Станишев – бащата на Сергей Станишев (1976-1989).
