Софийският митрополит и български патриарх Даниил отслужи патриаршеска света литургия в Дупница по повод 180 години от постояването на храм „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец“ в настоящия му вид. Софийският митрополит и български патриарх откликна на поканата на църковното настоятелство и възглави светата празнична литургия в църквата, която се оказа тясна, за да събере всички желаещи да присъстват.
Богослужението в най-стария местен храм започна още в 8 часа с празнична утреня, а Негово Светейшество дойде час по-късно, когато църквата вече беше пълна с миряни. Дупничани и гостите на града през целия ден посещаваха най-старата местна църква и палеха свещички, молейки се за здраве и благополучие. В 9:30 часа започна светата литургия, водена от патриарха. На нея присъстваха областният управител на Кюстендилска област инж. Александър Пандурски, кметът на Дупница Първан Дангов, заместникът му Валентина Караганска и основният ктитор и благодетел за реставрацията на храма Юлиан Манов. След службата Даниил отслужи и празничен водосвет пред самия храм и благослови всички присъстващи.
Припомняме, че след близо половинвековно занемаряване, енорийският живот на най-старата църква бе възстановен на 20-и април 2023 година, точно на Светли четвъртък. С основен принос за реставрацията бяха именно усилията на протойерей Иван Айдаров и дарителят Юлиан Манов, който предостави над половин милион лева за ремонтните дейности.
Храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Главен строител на църквата е прочутият възрожденски архитект и строител майстор Миленко, архитект на южното крило на Рилския манастир, а стенописите и запазените стари икони са дело на най-добрите майстори от Самоковската и Дебърската школи.
Първоначалната постройка на черквата е изградена през 1609 година от ктитора й йеромонах Георги. След по-малко от две десетилетия е разрушена от турците и през 1623 година е възстановена от същия йеромонах. Той е и първият свещенослужител в храма, гробът му е открит в църквата. В нея е погребан и един от последните български архиереи на Самоковска епархия – Ефрем, митрополит Самоковски. Над вратата на черквата е имало надпис с датата на първоначалното й съзиждане, но при обновяване и разширяване през 1843 – 1844 година е бил зазидан в стените й. Тогава е направена една от най-големите реконструкции на храма. Ремонтът бил разрешен със специален султански ферман, който строго забранявал разширяването й, но българите не го спазили.
Черквата „Св. Никола” представлява трикорабна базилика с дължина 13 м и широчина 7 м. Корабите са разделени с по два реда от по 5 цилиндрични каменни колони, дебели 0,50 м. Красиви арки свързват колоните както помежду им, така и с отсрещните стени. В тях са зазидани гърнета за подсилване на резонанса, на което се дължи и невероятната акустика в храма. Иконостасът е направен от тухли. Представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони.
Димитър Икономов
