Дупката, през която в съботата преди Великден идва светлината, палеща свещения огън на гроба на Христос
С новите ни приятелки от Русия
Пред Хеопсовата пирамида
Пред гроба на Исус Христос
Да отидеш в Египет не е химера, както за българите, така и за хора от целия свят. Кореспондентът на „Струма“ Костадин Пашкулев и неговата колежка – педагожката от Гърмен и концертна продуцентка Йорданка Ралева, посетиха местата на най-старата човешка цивилизация. Ето и неговия разказ:
Пътуването е с българската авиолиния, трае около два часа до столицата на Египет – Кайро. Пристига се за един час, тъй като египтяните не въвеждат лятно часово време, както направиха наскоро и в Турция. На летището в египетската столица е пълен хаос – пристигащи и посрещачи. От аерогарата до хотела пътуваме час и половина. Кайро е 20-милионен град, най-големият в цяла Африка, а самият Египет е 100-милионен. В мегаполиса се пътува по булеварди, които всъщност са магистрали, те са по пет платна в едната посока. Въпреки това задръстванията са непрекъснати. В африканските държави няма никакви закони за движението по пътищата, пешеходците пресичат където и както си искат.
Пристигаме в хотела за нощувка, а на другия ден тръгваме към Националния исторически музей. Положението е същото – пътуваме в самата столица около час. В музея се влиза при изключителни мерки за сигурност. Вътре са разположени всички материални останки от най-старата цивилизация, египетската – статуи, саркофази, монументи…
След музея дестинацията е най-атрактивната – прословутите пирамиди на Хеопс, сина му и внука му. От пирамидите започва пустинята Сахара, която прекосява цяла Северна Африка и даже стига до Азия. Покрай античните монументи е царството на търговците и бедуините, които предлагат разходка с камили. Туристическият ни водач ни предупреди да внимаваме както при покупките, така и с камиларите. Продавачите могат да се пазарят, но камиларите може да те изнудят – да ти кажат една сума за разходката, а след това да те изнудват и ако не платиш това, което искат, те пускат надолу по пустинята и в края на краищата – плащаш.
Тръгваме от Кайро с автобус към основната ни цел – курорта Шарм ел Шейх. Повече от два часа и половина излизахме от столицата. Задръстванията бяха заради официална делегация, която дошла да поздрави новоизбрания стар президент на Египет, за когото изборите се провели в рамките на три работни дни, непосредствено преди идването ни. По пътя разглеждаме цялата столица – тотален контраст между малки великолепни сгради и пълна мизерия. Впечатлението е, сякаш се намираш в нашите ромски квартали – „Столипиново“ или във „Факултета“. Срещат се просяци, боси, бедно облечени, жените са тотално забулени.
Шарм ел Шейх се намира на Синайския полуостров, на брега на Червено море. Това е вече Азия. Минаваме през Суецкия канал, но не можем да видим нищо, тъй като пътят е през надморски тунел. За шест часа с автобус взехме над 700 километра разстояние, като почти на всеки 10 километра бяхме подложени на граничен контрол. Египет е във военно положение от 5 години и на всеки ъгъл е пълно с жандармерия, въоръжена с автомати калашници. По пътя не забелязахме никаква зеленина, всичко е пясъци и скали – пустиня.
Пристигаме в Шарм ел Шейх – огромен туристически комплекс на южната част на Синайския полуостров, на брега на Червено море. Може би площта му е по-голяма от Бургас, защото 17 българи ни разтоварваха в 5 хотела за повече от час и половина. Той също е в пустиня, но крайбрежието хотелиерите са превърнали в оазиси -. прекрасни петзвездни хотели. Почиваме няколко дни прекрасно – пясъкът и камъните са червени, откъдето идва името на морето. Но получихме предупреждение – никакво взимане в багажа на камъни, пясък или корали, глобата е 1000 долара. Комплексът е петзвезден, българи се оказахме само ние, повечето гости бяха от Русия, Украйна, Литва, Германия и Франция. Завързахме веднага контакти с рускоговорящите, а те бяха мнозинство. В целия комплекс бяхме около 3 хиляди туристи. Всеки член на персонала на комплекса говореше перфектно и английски, и руски език.
Една от най-атрактивните дестинации бе посещение на Йерусалим, където Йорданка Ралева се посвети в хаджийството. Ето какво каза тя за дългия преход до святото място.
– Дани, как премина пътуването до Йерусалим?
– Много труден преход. Тръгнахме от Шарм ел Шейх с автобус в 19.30 и след 12 часа бяхме в Израел. Трябва да отбележа, че основното време прекарахме на израелската граница, където престояхме повече от четири часа и минахме през повече от четири пункта. Много беше уморително, но си заслужава! В автобуса аз бях единствената българка, всички други бяха руснаци, украинци и литовци.
– Каква беше първата дестинация?
– Мъртво море. Това е най-ниската точка под морското равнище в света – 350 метра. Лежах на повърхността, без да потъна! Можеш спокойно да си четеш вестник там! След това се потопихме в река Йордан, вливаща се в безотточното Мъртво море, където Свети Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос. След това за половин час се изкачихме на 1000 метра надморска височина – свещения град Йерусалим.
– Какво представлява Йерусалим?
– Един изключителен град, в който 70% от жителите са юдеи, процентът на християните е едва три, останалите са мюсюлмани! Иначе това е град на пясъци и каменни скали – няма нито метър зеленина. Посетихме прословутата Стена на плача, както и Божи гроб, където преживяването е невероятно! Там е изградена църква, в центъра на която е самият гроб. Когато протегнах ръце над мястото, където е бил положен Христос, сълзите потекоха от очите ми, без да се усетя!
– Какво друго посетихте?
– Посетихме и родния град на Исус – Витлеем, там в центъра, при яслата, в която е бил роден Божият син, също е изградена църквата „Рождество Христово“. Тя е в територията на Палестина, която е автономна област, и се наложи пак да минаваме през гранични пунктове, където за пореден път бяхме подложени на щателни проверки.
– С какви емоции се завърна в България след априлската ти ваканция в Египет?
– Чувствам се прекрасно, заредена с енергия. Освен че станах хаджийка, аз за една седмица посетих два континента – Африка и Азия, потопих се в две морета – Червено и Мъртво, както и в свещената река Йордан!
КОНСТАНТИН ПАШКУЛЕВ
