Лекарските Оскари раздаде шефът на колегията д-р Георги Георгиев, сред отличените 89-годишната д-р Ружка Левунлиева, която още преглежда деца
Благоевградските педиатри д-р Илонка Седлоева и д-р Илонка Давкова бяха удостоени с наградата „Лекар на годината“ за 2025 г. Те бяха номинирани за отличието както от колегите си от Благоевград, така и от областта. Наградите – плакет, грамоти и разкошен букет, им връчи председателят на УС на Районната колегия на Български лекарски съюз – Благоевград д-р Георги Георгиев. Традиционно церемонията по връчване на лекарските Оскари се състоя в офиса на колегията в Благоевград по случай професионалния празник на лекарите, който е на 19 октомври.
Както всяка година, награди бяха раздадени в две категории – за цялостен принос и за млади надежди. За дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността бяха номинирани 8 лекари. Това са д-р Елена Беличинова, д-р Анна Сиракова-Тасева и д-р Ружка Левунлиева от Благоевград , д-р Иван Тумбалев, д-р Велизар Георгиев и д-р Георги Карамитев от Гоце Делчев, д-р Наташа Велева от Петрич и д-р Георги Папочиев от Сандански. На награждаването присъства 89-годишната д-р Ружка Левунлиева, която на тази достолепна възраст продължава да работи като педиатър неонатолог. Тя има 61-г. практика, която започва през 1964 г. в кв. „Грамада”, където 7 години e участъков педиатър. След завършен курс по неонатология се премества на работа в родилно отделение на благоевградската болница като лекар на новородените бебета, където работи в продължение на 24 г. Д-р Левунлиева има частен кабинет в дома си, където и към момента продължава да приема малки пациенти.
„Щастлива съм, че съм работила с много разбрани колеги и толково много години съм детски лекар. Основното е човек да бъде на мястото си. Връзката между лекар и пациент е много специална и трябва да сме отговорни към всеки“, сподели за „Струма“ д-р Левунлиева, която е пример за подражание. Горда е, че е предала любовта към лекарската професия в семейството си. Нейната дъщеря доц. д-р Елисавета Левунлиева е началник на детското отделение по кардиология в МБАЛ „Национална кардиологична болница” – София,
бившата Трета градска болница. Внучката й Ася е неврохирург, специализирала е в Япония, но работи в Ирландия, където живее със семейството си.
Седем млади лекари бяха отличени в категорията „Ти си нашето бъдеще“. Сред тях са началниците на урологично отделение и неврологично отделение в МБАЛ – Благоевград д-р Атанас Цветков и д-р Спаска Георгиева-Жостова, благоевградските кардиолози в болница „Пулс” д-р Йордан Джумеан и д-р Дима Въсенска, д-р Драгомир Геров и д-р Радка Гергизова от Гоце Делчев, и д-р София Бен Саид от Петрич. Само благоевградските лекари д-р Цветков и д-р Жостова получиха лично наградите си, след което се върнаха на работа в отделенията. Кардиолозите д-р Джумеан и д-р Въсенска не присъстваха на церемонията, тъй като имаха двама пациенти с тежки инфаркти.
„Дори и сега нашите колеги полагат усилия да спасят живота и здравето на своите пациенти. Голямо благодаря и огромна признателност към всички лекари!”, обърна се към колегите си председателят на РК на БЛС – Благоевград д-р Георги Георгиев, който е патоанатом в МБАЛ „Пулс”. От ръководството на колегията бяха още зам. председателят на колегията – педиатърът д-р Дафина Тачова, и хирургът д-р Съби Хаджиев от СБАЛО „Св. Мина“. След официалната церемония имаше празничен коктейл, а д-р Дафина Тачова специално почерпи, че е станала баба за трети път, но за първи път на внучка, която се е родила преди две седмици и се казва Дарина.
Шефът на УС на РК на БЛС – Благовград д-р Георги Георгиев: Подкрепям протеста на младите лекари, решението ще се намери с разум и любов, а не с противопоставяне
– Д-р Георгиев, каква е равносметката Ви в навечерието на професионалния празник на българските лекари?
– Това е ден, в който зачитаме всичко, което правим в ежедневието си, и се радваме на постиженията, които имаме. Все по-трудно е в днешно време да се направят екипи заради дефицита на кадрите и необходимата апаратура, за да вършим по-добре своята работа. Но в навечерието на празника искам да кажа, че колкото и бавно да се случват нещата, ние вървим напред, за да бъдем полезни на пациентите. Не може да си лекар, ако не ти идва отвътре. Всички, които сме завършили медицина и спецализирали след това, сме го направили с ясното съзнание, че искаме да бъдеме лекари. Не е най-лесната професия, но получаваме огромно удовлетворение, когато успеем да се справим с предизвикателствата, пред които ежедневно сме изправени. Да си лекар е начин на живот, паралелно с който винаги върви отговорността към пациентите.
– Каква е диагнозата на днешното здравеопазване в България?
– Тя не е по-различна от това, което се случва в целия ни обществено-политически живот. Няма как да бъдем встрани от всички тези събития. На мен специално ми се иска да живеем в една по- подредена държава и система, в която правилата са ясни и ангажиментите на всеки са делегирани. Да се стремим много повече да мислим в ежедневието си за това, което вършим в професионален аспект, отколкото дали ще можем да се справим, притиснати от липсата на средства и медицинска апаратура, което създава един дисонанс.
– На фона на системния проблем с кадрите как резонира протестът на младите лекари върху здравната система?
– Аз мога само да подкрепя действията на младите колеги. Това е една от основните задачи за решаване, което не става с противопоставяне и с радикални изказвания от когото и да било. Това е процес, който трябва да намери своето решение, и то трябва да стане с разум, с любов и с ангажираност към цялото общество. Защото непрекъснато се тиражира единствено въпросът за финансовите възможности, който е важен, но не е първостепенен. Има много други неща, които биха могли да задържат младите колеги.
– Какви са те?
– Например начинът на специализация и всичко свързано с тяхната реализация. Има адекватни решения, може би в частните лечебни заведения, където се намират механизми младите лекари да бъдат интегрирани по-пълноценно в работата на болницата и да бъдат по-добре заплатени. Аспектите на една специализация, усъвършенстването и непрекъснатото обучение на лекарите е един от елементите, който трябва да се съблюдава. Просто трябва да бъдем наясно какво искаме да направим и как да го направим. То е свързано с инвестиции, със средства, и при общо желание бихме могли да постигнем по-добри резултати. А не само да говорим как младите лекари отиват на работа в Германия, Франция, Англия, заради по-добри условия. Въпреки че не винаги е така и не винаги е толкова леко да специализираш в едни уредени системи.
– Успява ли браншовата организация да защити правата на лекарите?
– Като съсловна организация винаги сме се стремили към подобряване на ситуацията, но не винаги има чуваемост от отсрещната страна. Може би и ние не винаги сме прави в исканията си и начина на тяхното реализиране. Но това е процес и колкото и бавно да се случват нещата, по някакъв начин те се случват. Има и положителни неща, които сме постигнали, ако сравняваме днешното здравеопазване с това през 1989 г., когато аз започнах като лекар. Има с какво да се гордеем, но има и още много неща, които трябва да се променят.
– Кой според Вас е най-добрият период в българското здравеопазване след промените?
– Може би приемането на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Това беше една правилна стъпка, която ни даде възможност да се чувстваме като организирано съсловие, а не като някакъв профсъюз. Всеки един период има положителни страни. Винаги съм казвал, че не е важна политическата конюнктура, а това, което ние искаме да придобие своя законов вид. От една страна, е възможността да работим и прилагаме знанията си с добра апаратура в полза на пациентите, и от друга страна е желанието на всички отговорни фактори да бъдат ангажирани с този процес. Това ще ни даде възможност да стигнем в бъдеще до едни по-добри параметри и младите лекари да специализират спокойно тук и да се чувстват уютно в тази система. За да се стигне по естествен път до подмладяване на съсловието.
– Откога датира историята на Българския лекарски съюз?
– Историята е интересна. Още след освобождението от турско робство започват да се прокрадват идеи за създаване на лекарска съсловна организация. В България първото сдружение на лекари се появява през 1880 г. в София под името „Физико-медицинско общество“, което е създадено от д-р Димитър Моллов за обсъждане на медицински и професионални въпроси, профилактика, превенция и лечение на различни заболявания. През 1895 г. е създадено Русенското научно лекарско дружество, а две години по-късно такава организация възниква и в Пловдив. Инициативата обхваща и градовете Враца, Ловеч, Плевен, Шумен, София и др. През 1900 г. по инициатива на Пловдивското медицинско дружество започва обединение на 14-е подобни организации в страната в Съюз на лекарите в България. Идеята е подкрепена от дружеството във Варна и през 1901 г. се провежда I лекарски събор, на който практически е учреден БЛС. Така съсловната организация на лекарите в България става второто в световен мащаб професионално сдружение на медици. През 1947 г. комунистическата власт решава да закрие лекарския съюз и създава профсъюз на здравните работници. След промените през 1990 г. е проведен възстановителен събор и БЛС е възстановен, а през 1999 г. е приет Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, с който се създават правила за упражняване на нашата дейност. Важното е оттук насетне да бъдем обединени и разумни за постигане целите, свързани с издигане качеството на медицинските услуги.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
