Д-р Даниела Панайотова е завеждащ детско отделение на Многопрофилна болница за активно лечение – Кюстендил. Тя е педиатър от 37 години. Работила е в ромския кв. „Изток“, както и в детски градини и ясли в Кюстендил. Най-голямата й радост е, че в отделението, което ръководи от шест години, има две нови млади лекарки, които са дошли при тях след студентската скамейка, именно за да станат педиатри.
– Д-р Панайотова, отговаряте за едно от най-тежките отделения в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. Най-често с какви заболявания идват при Вас пациентите?
– Най-честите заболявания в детска възраст са на дихателната система, след това на отделителната система. Това са ни най-честите патологии. След тях идват, за съжаление – отравянията, дали суицидни, или случайни…
– Кои са повече?
– При по-големите – от 12 до 18 г. – са суицидните, а при малките са случайните.
– На какво се дължи тревожната тенденция младежи в разцвета си да посягат на живота си?
– Много е тежко, защото всичко опира до психика, до семейство, до среда, до училище. Там започват нещата – от семейството, през училището. При нас пристигат вече променени деца, в лошо състояние. След десетата година започват суицидните опити.
– Това означава ли, че много рано съзряват младежите, или причината е друга?
– Напротив, младежите съзряват все по-късно. Над тях стои чадър, предимно родителите, после учителите, който ги предпазва. Я попитайте децата около вас колко пъти се е случвало учител да им направи строга забележка. Според мен това има голямо значение.
ОТТАМ НАСЕТНЕ
СЕГАШНИТЕ МЛАДЕЖИ СА МНОГО
ИНФАНТИЛНИ.
Мисля, че това води до едно разрешаване на проблемите, без да се говори, без да се разисква у дома, без да се разисква с учителя или с по-възрастен. Ей така, решаваш, че сам ще разрешиш проблема… Това за мен е бягство, а не решение.
Изключително чести са вече алкохолните натравяния. Като разпитвам приетите пациенти, а и в сравнение с годините назад, за сегашните младежи да се напиеш сякаш е нещо обикновено. Как да приемем за нормално, че можеш на собствения си рожден ден да изпиеш 2 водки, 3 бири, няколко уискита, за да отпразнуваш, че си станал на“ 16. След като се случи лошото, идват тук приятелите и питат загрижено „Как е?“.
А аз им завадам въпроса „Защо не го питахте как е, докато изпиваше всичко това пред очите ви““. Това за мен е болен проблем. Причините идват от семейството, училището и недостатъчната зрялост.
През последните месеци зачестяват и случаите на пушене на наргиле. Какво се слага в наргилето не знам, но пристигат обикновено госпожици с колапси… Това е новата мода днес.
– А психолозите помагат ли?
– Да, имаме психолог. Около година и половина-две имаме вече здравно-консултативен център за майчино и детско здраве към болницата, в който работи психолог. Тя работи на място, при нас, по време на престоя на детето, а след това го насочва към най-различни инстанции.
– Този проблем от недостатъчната връзка на детето със семейството ли е?
– Много са проблемите от несподелянето.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО НАРАСНА АУТИЗМЪТ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ, СПОРЕД МЕН ПОРАДИ
ОГРОМНОТО
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ.
Децата започват с лаптопите и телефоните от няколкомесечна възраст. Това облъчване… Не знам, може да не съм права и дано не съм права. Майките обвиняват имунизациите, но това не е така. Няма нищо общо. Нашето поколение е имунизирано и след това още няколко поколения след мен. От 37 години минават деца през мен и аз мога да преценя. Имунизациите са едни и същи. Не вярвам 1958 година да са ме ваксинирали с нещо, което да е по-пречистено, отколкото сега.
– Продължава ли да има раждания от млади момичета от ромската общност?
– Това също е един много тежък проблем за мен, а именно ражданията на момичета на 12-15 години. Миналата година имаше много такива случаи. Обикновено по десетина родилки годишно. Последният случай е на момиче, родило на 13-годишна възраст. Тук става дума за липса на всякаква здравна култура, образование, липса на всичко, както и на перспектива при най-бедните. При нас постъпват млади ромски девойки, накичени със злато от горе до долу. Но има и други. Та си личи кое какво е. смятам, че в много от случаите става въпрос за бракове на млади бедни ромски момичета и момчета, само и само да могат да преживеят.
ОТ ДЕТСКИТЕ
НАДБАВКИ СЕ
ИЗДЪРЖАТ НЕ САМО ДЕЦАТА, НО И
РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО В МНОГО ОТ СЛУЧАИТЕ СА СЪЩО ДЕЦА.
Майката на 12-13 години, бащата на 15 г. Един много тежък проблем според мен.
– Казахте, че от 37 години сте лекар, какво Ви накара тогава да се насочите по този път?
– Ами това ми беше мечта. 37 години съм детски лекар. Била съм участъков педиатър, работила съм в кв. „Изток”, обслужвала съм всички детски ясли и съм само в детско отделение.
– Имате ли млади лекари в отделението?
– Да, това е моето щастие. Д-р Сотирова и д-р Захариева, те са последното попълнение в състава на отделението. Съвсем млади лекари. Много съм щастлива, че има млади колеги. През последните години след демокрацията педиатрията е оставена на дъното, никой не ще да става педиатър, а те двете дойдоха с желание да бъдат такива. Какво да ви кажа, проблемът с кадрите е голям, трябва да дойдат още трима-четирима млади лекари, за да запълнят празнините. За сестрите пък да не говорим, а и те избягват детското отделение.
– Защо, заплащането при Вас по-ниско ли е?
– Да, по-ниско е и обикновено се казва, “че това е дете”… Нашите пътеки са най-евтини. При децата обаче, според мен, отговорността е много по-висока, работата с родителите е много трудна.
Записа ЖАНА ХРИСТОВА