Илийчо показва единствения багаж, с който разполага семейството
Последните 7 ст., с които разпола семейството
Повече от месец градинката при езерата в Кюстендил се превърна в дом за живеещите на съпружески начала Илийчо Петков и Гергана. Тяхно легло вече седмици наред е една от пейките в района на гаровия площад в града. Дотам те стигат, след като задлъжняват със 700 лева – пари за наем за обитаваното от тях жилище на ул. „Шести септември” в Кюстендил.
„Аз съм от пловдивско село, но любовта ме доведе тук, в Кюстендил. На 53 години съм, а от 2015 година живея в града. Първоначално живеех с друга жена за кратко, с която се бях запознал по интернет, но след това се влюбих в Гергана /52 г./ и ето ни сега тук, спим по пейките. Нямаме пари за хляб, нямаме подслон, представяте ли си какво ми е 20 дни да не се изкъпя. Това ме влудява“, разказва Илийчо.
Двамата се запознали чрез обяви, които се лепят на входовете на големите хранителни магазини. След квартирата за кратко останали в къщата на майката на Гергана, но не намерили общ език с възрастната жена, която набързо ги изгонила. Илийчо месеци наред изкарвал пари в строителна фирма, от там обаче го съкратили и останал без работа.
„Преди няколко месеца си пуснах обява в един вестник, че нямаме дом, и ни се обади една жена от Варна. Прибра ни за 3 месеца, но нещата пак не ни се получиха. Жена ми получи тогава помощ за отопление в размер на 365 лв., парите свършиха. Намерих временна работа и ме викаха само ден-два в седмица, и така се наложи отново да се върнем тук и да търсим препитание в Кюстендил“, обяснява още 53-годишният мъж.
Така от 13 април той обитава една от пейките в района на гарата в Кюстендил. Гергана се опитала да се върне при майка си, но не се получило и последвала Илийчо.
Двамата сега се надяват най-после да намерят дом и постоянна работа. Помощ им предложили социални работници, но те отказали, тъй като трябвало да бъдат настанени в Дома за възрастни хора в Благоевград или София. Общинско жилище, където наемите са по-евтини, също не ги устройва, тъй като адресът на Илийчо е в Пловдив. „За да отида да си оправя документите, ми трябват поне 100 лв., а в момента имам едва 7 стотинки. За първи път оставаме на улицата и се срамуваме страшно много. За нас това е унизително. Ето днес ще ни се наложи да просим, за да си купим хляб. Представяте ли си! Молим се единствено, ако някой може, да ни помогне. Единствената екстра, с която разполагам, е мобилен телефон”, каза още Илийчо.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
