Подпорната стена е отнесена от дъждовете, водата подкопава двора
Венетка Якимова, която е родом от с. Мали Върбовник, община Бобов дол, но е живяла със семейството си в София и след пенсионирането си като шивачка често пребивава в родното си село, разказа за проблемите, с които се сблъсква него. Къщата й е наследствена от родителите й и е съсобственост със сестра й.
„От 2020 г. през по-голямата част от годината живея в родната си къща в бобовдолското село Мали Върбовник. Често пътувам до София, за да помагам на сина си при отглеждането на децата му. Селото е малко и няма много хора, няма и магазин за хранителни продукти. Налага се да пътувам до Дупница с такси да пазарувам, защото автобусите са само два на ден. Таксито ми взима по 18 лв. само в едната посока, но ме оставя пред кметството в селото, защото улицата, на която живея, е обрасла в бурени и е труднопроходима за леки автомобили. Налага се покупките да нося от центъра на селото до дома ми на няколко пъти.
Понякога съчетавам пазаруването с ходенето на лекар. В селото веднъж месечно идва медицинска сестра да измерва кръвното налягане на пенсионерите, но аз си купих апарат и сама си го меря. Улицата, на която живея, е стръмна и от силните дъждове през годините подпорната стена, която беше изградена на моя имот, е отнесена и водата започна да подкопава и двора на къщата. Писах и до Народното събрание, и до всички възможни инстанции, но проблемът не е решен.
Преди няколко години съседите ремонтираха част от къщата си, правиха си покрив и нови комини. Чернилката от комините се изсипа в двора ми и не мога да засадя и един корен зеленчук, покрила съм всичко с найлон, за да не се разнася чернилката, когато духа вятър. Сега зеленчуковата ми градина е в кофи на терасата, от тях обирам по някоя чушка или домат.
Писах и до кмета на общината да се почисти улицата, която е непроходима и такситата не искат да ме докарват до дома ми – дойдоха, окосиха половината и си отидоха. Служител в общината след поредната жалба ми се обади, че ще дойдат да се запознаят с проблемите, тъй като заради отнесената от дъждовете подпорна стена сега се наводнява имотът ми и къщата може да рухне.
Трудно се живее на село, особено за човек, който е трудноподвижен като мен, иначе е спокайно и въздухът е чист. Убивам скуката, като се грижа за няколко кошера, но за съжаление пчелите ми избягаха. Мой познат ми услужи с 4 кошера, колкото да се захвана с пчеларство, а и да се лекувам. Пчелите ми помагат за облекчаване при изтръпване на пръстите ми. Оставям се да ме жилят по ръцете, няма пълно лечение, но има подобрение, болките намаляват. Слагах им някакво лекарство, че и пчелите искат лечение, но вместо да ги излекувам, те избягаха през есента. Шегувам се, че са отишли на есенен маратон. Сега останах без пчелите”, разказа Венетка Якимова и разкри: „Пенсията ми е малко над 400 лв., справям се горе-долу. Вегетарианка съм, ям плодове, зеленчуци, позволявам си два пъти в месеца малко риба, ям и яйца, сирене, та затова пенсията ми стига“.
В края на разговора тя разкри и лек, който според нея помага за диабет: В пчелен кошер се поставя паничка с вода, от която пият пчелите. След няколко дни купичката се изважда и се пие по една глътка от нея по два-три пъти на ден.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
