Строим къща, предстои ни да се нанесем, говорим си за още едно дете, но към момента нямаме време, работим страшно много, занимаваме се с много неща, освен това сега, когато имаме Благовест, не ни стигат тези 24 часа в денонощието изобщо, камо ли, ако има и още едно
Антония Петрова-Батинкова и съпругът й Ивайло са едно нетрадиционно семейство, в което авантюристичният дух и общите стремежи са водещи. Потвържденията за това валят като из ведро в последните три години, откакто са семейство. Двамата не само живеят, но и работят заедно, а когато си почиват, го правят по-вълнуващо от всякога – като капитани в открито море.
Заедно преминават и през изпитанието, наречено коронавирус, но за щастие без усложнения. А това, което споделя пред show.blitz.bg Антония за живота си и всичките промени, които се случват в него през последните едва три години, ще ви накара да се замислите много.
– Тони, в разгара на лятото предполагам, че с Ивайло сте във вихъра на морските приключения. Какво сте си организирали този път?
– При нас почивката от няколко години насам е свързана с ветроходството. И двамата с Ивайло сме капитани, имаме лиценз и много се увличаме. Наемаме си лодки и пътуваме сами. Само когато наемаме катамаран, си имаме и капитан, тъй като е по-голямо превозно средство и трябва да има още един мъж. Миналата година имахме три такива пътувания, тази също предвиждаме. Скоро отиваме в Гърция. Така ни изглеждат почивките вече, а на хотел отсядаме само когато пътуваме до по-далечни, екзотични дестинации.
– А как реагира Благовест, който е неотлъчно с вас и вече има зад гърба си хиляди изминати километри, а е още толкова малък?
– Миналата година той беше с нас на трите лодки, които наехме, и беше голямо приключение. Той тогава беше още бебе и трудно можеш да му обясниш какво да прави. Сега вече е по-различно. И въпреки че и двамата с Ивайло сме доста авантюристично настроени, се видяхме в голямо приключение (смее се). Иначе Благовест беше през цялото време с едни надуваеми ръкавки и всичко беше наред, не сме имали никакви опасни ситуации. Всичко е въпрос на организация и на грижа, нищо страшно.
Разбира се, когато сме с детето, е малко по-напрегнато, не се отпускаш изцяло, не лежиш с коктейл в ръка по цял ден. От една страна, сме капитани и отговаряме за лодката, а от друга – гледаме детето. Сега вече, когато той е малко по-голям, ни е по-лесно, защото можем да му обясним какво трябва да прави.
Бяхме заедно с Благовест и до Малдивите на два пъти, той издържа геройски пътуването и нямаше никакъв проблем. Понякога, когато пътуваме по работа, тъй като с Ивайло работим заедно, Благовест не е с нас, оставяме го на детегледачка.
Сега ни предстои да пътуваме с лодки и Благовест е в готовност, интересно му е, а и самото преживяване е много богато, защото на практика всеки ден си на ново място, всяка сутрин си пиеш кафето в различна обстановка, гледаш толкова красиви гледки. Миналата година, когато беше пикът на пандемията, ние го прекарахме така – юни, юли и август бяхме на лодките, изолирани и обезопасени, и изобщо не усетихме Ковида. Иначе с Ивайло прекарахме вируса още през ноември – и двамата по едно и също време.
– Какви симпоми имахте?
– Леко го прекарахме. Симптомите бяха като на обикновена настинка – кашлица и хрема. Стояхме си две седмици вкъщи и ни беше хубаво заедно – готвехме си по цял ден, гледахме филми. На детето нищо му нямаше, а беше през цялото време с нас. Наскоро си правихме изследвания, имаме антитела, така че засега нямаме намерение да се ваксинираме.
– При една скорошна разходка из центъра на София видяхме Ивайло с много интересна тениска, на която пише, че обича само теб! Каква е историята? На мен отстрани ми изглежда като негова идея, а не като твоя, каквито интерпретации имаше в публичното пространство…
– Да (усмихва се), всъщност идеята е негова. На рождения ми ден през май бяхме в Дубай, като съчетахме Гергьовден и Великден. В един от тамошните молове има магазин на тази марка, в който се предлагаше и такава услуга с принтер. Ти си купуваш едноцветна тениска и казваш какъв текст искаш, а също и картинка, след което те ти го принтират. Ивайло го видя и веднага ми го предложи. Така си купихме две тениски – на неговата пише „Иво Батинков“, а на моята „Ния Батинкова“. Всъщност по-близките хора така ми викат, а установих, че в медийното пространство това не е популярен факт за мен (смее се).
И така, в деня, в който се разхождахме в София, Ивайло си беше сложил неговата тениска, а аз бях облечена с друго. И това явно е направило впечатление на хората. После имаше всякакви интерпретации (смее се).
– Как ти се отразява семейният живот? Минаха три години от сватбата, или по-точно сватбите, защото с Ивайло имахте няколко?
– Да, даже сега, на 17 юни, имахме годишнина от сватбата – точно три години, откакто сме женени. Не чувствам тази традиционна рутина, за която говорят обикновено хората, когато сключат брак и станат семейство. Може би защото ние не сме били дълго време гаджета. Запознахме се и се оженихме три месеца по-късно, и сега на практика, въпреки че сме женени, сме си като гаджета, защото не сме имали този дълъг период на ходене преди сватбата, както е обикновено.
Изведнъж ни се случиха много неща. И детето се появи много бързо. Започнахме и да работим заедно. Ежедневието ни е толкова динамично, че нямаме никакво време за рутина. Сега даже си строим и къща, предстои ни да се нанесем. Ивайло отговаря за по-мъжките неща, аз за дизайна и интериора. Трепетно ни е, вълнуваме се от това, което ще си сътворим сами.
– Щом си строите къща, със сигурност сте мислили и да увеличите семейството?
– Да, така е, няма да крия, говорили сме си за това. Но към момента нямаме време наистина. Работим страшно много, занимаваме се с много неща, освен това сега, когато имаме едно дете, не ни стигат тези 24 часа в денонощието изобщо, камо ли, ако има и още едно. Но ще видим какво ще стане. Давам си сметка даже, че аз досега толкова динамичен живот никога не съм живяла.
– С Ивайло работите заедно, а това, което правиш ти, е много далеч от модния подиум, но в същото време е точно по специалността ти…
– Да, даже наскоро отпразнувахме 9-ия рожден ден на фирмата. В нея аз съм административен директор, оглавявам юридическия отдел и на практика работя наистина по специалността си. Фирмата е за медицинско обслужване и оборудване. През мен минават всички договори, изцяло юридическата част. Знаеш, работила съм преди това и в Арбитражен съд, и в нотариална кантора, където са били строго юридически профили. Това, което дообогатих сега, е свързано със спецификата на дейността на фирмата, определена терминология например.
– Модният подиум липсва ли ти?
– Истината е, че не ми липсва. Когато станах на 30 години и бях спечелила „Мисис Русия“, а след това станах и четвърта на „Мисис Свят“, си казах, че това е абсолютният връх, който мога да постигна, и е безсмислено да правя повече в тази посока каквото и да е било, защото ще изглежда нелепо.
Много лошо впечатление ми прави например, когато определени жени в България, бивши моделки и манекенки, носителки на титли, включитело и „Мис България“, са на по 40 години и още дефилират. Или пък в последните 15 години ги викат на ревюта за ветерани и нещо подобно. Не може на 20 и няколко години да си станала „Мис България“ и до 40 и няколко това да е единственото ти постижение! Просто е безумно!
Наоми Кембъл е една в света и тя може да си позволи да дефилира, но в България това изглежда смешно. Да, страхотно е да бъдеш „Мис България“, но оттам нататък трябва да имаш и други постижения. Аз приключих с модния подиум още когато станах на 30, сега си имам други постижения и върхове. Не можеш на 35 да се представяш с: „Аз съм „Мис България“. Предпочитам да е с други неща. С „Аз съм юрист“, „Аз съм майка“.
