Напоследък все по-често говорим за завръщане на мутренските времена в България, но не всички се примиряват. Перничанката Соня Сергиева призна най-откровено, че е набила мутра на плажа в Созопол. Не просто обърсала на бандюгата един-два шамара, а му метнала здрав пердах. „На плажа се довлякоха две изчадия. Силиконова овца и новобогаташ. Отначало беше нормално, около 30-40 минути. След това, като се започна едно просташко зеене по телефона и от двамата. Хем говорят високо, хем се хилят. До мен са, на другия чадър. Търпях, търпях и откачих. Станах и им направих забележка по-тихо да приказват. Селинджърът ми вика: „Като не ти понася, се изнасяй!“. „Така ли?“ – му отговорих. Взех си шишето с вода и му я излях на наглата кратуна. Всички около нас замръзнаха“, разказа подробно във фейсбук Соня.
„Онзи се изправи, беше ми до рамото и ми каза, че ще ме смачка, ще плати да ме изнасилят и ще ме ликвидират. Те това ми требваше! Пребих го от бой и никой не посмя да се намеси. Ама като казвам „пребих“, означава, че го метках по плажа, докато го добутах до стълбите. Не съм го била в ръкопашен бой“, допълва смелата дама и обобщава: „Оня не можа да реагира. Женичката му тръчкаше след нас и ми викаше, че съм луда, побъркана, надрусана. Не се занимавах с нея. Сега спасителите ме ухажват да им стана бодигард.“ Часове след случката Соня призна, че до някаква степен се чувства неловко. „Срам ме е, че съм жена и днес си изтървах нервите, но повече не се трае наглостта и простащината. Иначе съм си жена. Нормална, прилична и майка, но явно съм си баш българка. Лесни са гадовете. Само характер и кураж ни стигат“, сподели тя и обясни, че не покрила историята, а я разказва публично, защото предположила, че някои от сеирджиите на плажа ще пусне клип.
Соня Сергиева е и известно лице от митингите срещу кабинета „Орешарски“. Член е на сдружението „Чисти ръце“. Преди време разказа за ужасната съдба на дядо си по времето на комунизма. „На 11.08.1956 г., когато тече национализацията в Народна република България, дядо ми Станимир е откаран по чорапи в неизвестна посока. След 3 години баба ми Велика, дъщеря на генерал Димов, стига до Станко Тодоров и дава откуп много кила злато за дядо ми. На рождения му ден – на 11.09.1962 г., се прибира у дома, целият в язви. Родната му майка не го е познала. 40 дни бил завит в агнешки кожи. Дядо ми е разказвал хиляди пъти за зверствата на комунистите и ме е заклинал, докато съм жива, да разказвам на децата си каква измет са“, разказа Соня, пред „България днес“
