В последните години един археологически обект често се споменава – Перперикон. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог проф. Николай Овчаров. Въпреки това малко се знае какво реално представлява то, каква е историята и значението му.
Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност вследствие на проучванията проф. Николай Овчаров. Мащабните разкопки, водени от археолога, разкриват двореца, акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществото.
Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в Бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала поради липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на оръдията на труда, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце.
Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. пр.н.е. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се усъвършенствал и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX-VI в. пр.н.е., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.
През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то.
Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV-I в.пр.н.е.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.
Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 година. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.
Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че е създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.
Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към Бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.
Невероятни находки
„Изминалият археологически сезон на Перперикон беше много успешен, както и последните няколко кампании. Перперикон наистина е Свещеният град – не само на траките, но и на римляните”, каза археологът проф. Николай Овчаров.
Работата в Южния квартал на Перперикон започва през 2016 г. Археолозите очакват да разкрият там подградията на града, но не и това, което откриват през следващите години.
„Това е нещо, което направо ни изумява. Това е „ареа сакра“ – свещената зона, която има аналогии с римските градове. Вече имаме десетки езически храмове от ІІІ-ІV век, десетки мавзолеи на богати граждани на Перперикон от същия период. По-късно след приемането на християнството, там се създава и Голямата базилика – 40-метровата църква, която и до този момент остава най-голямата открита раннохристиянска църква в Родопите. Никой не очакваше и Кръглия храм на слънцето, който излезе в последните месеци“, сподели за „Фокус” ръководителят на разкопките.
Храмът е уникален като форма и най-вероятно е свързан с култа към слънцето, който е свързан с древните тракийски култове към тракийския Дионис.
„Става дума за кръгъл храм ротонда с диаметър 14 метра, с внушително преддверие от изток и колонада, която тази година не успяхме да разкрием“, поясни проф. Овчаров.
До края на ІV век езичеството господства в Родопите. Християнството тук прониква с мисията на епископ Никита Ремесиански през 393-398 г., като покръстването вероятно започва именно от Перперикон.
„В Акропола на Перперикон преди десетина години открихме най-ранната църква, документирана в Родопите до този момент, от началото на V век. Това е мисията на епископ Никита и неговите последователи. В края на V началото на VІ век в южния квартал е изградена Голямата базилика. Тя е съвсем близо до новооткрития кръгъл Храм на слънцето и допускаме, на базата на откритите материали, че Храмът на слънцето не е бил разрушен и вероятно е бил използван като жилищна или представителна сграда към епископския комплекс“, разказа археологът.
Историческо откритие: Храм на Слънцето от римската епоха
На финала на археологическото лято в Перперикон беше направено изключително важно откритие – огромен кръгъл храм, посветен на култа към Слънцето, който датира от римската епоха. Това съобщи проф. Николай Овчаров, един от водещите археолози на българския археологически проект.
Разкритието се намира в южния квартал на древния град, в района, наречен „Ареа сакра“ – името е дадено от доцент Здравко Димитров, специалист по римска археология и ръководител на „Антична секция“. Там археолозите са се натъкнали на серия от храмове, датиращи от 3-4 век, както и останки от по-късни християнски структури, като голяма базилика, която е добре позната на специалистите.
Новият храм е имал купол с височина около 15 метра, като от него днес са останали два концентрични кръга: вътрешен с диаметър около 8 метра и външен с около 15 метра. Археолозите подчертават, че това е храм, а не мавзолей, както често се среща при подобни кръгли структури в региона. Вътрешният кръг съдържал огнище със сива пепел в центъра, което подсказва за ритуални практики.
Откритието е особено значимо, тъй като археолозите го определят като Храм на слънцето, на базата на датировката му към епохата на император Аврелиан (265 г. след Хр.), който се опитва да налага култа към непобедимото слънце в Римската империя. В района са намерени и монети от времето на император Флавий Юстин, което допълнително подкрепя хипотезата за културно и религиозно значение.
Проучванията в Перперикон продължават вече 26 години, като тазгодишните разкопки продължиха четири месеца. Това откритие добавя нови пластове към богатата история на този древен град и предоставя ценна информация за религиозните практики и култови ритуали през римската епоха в България.
Проф. Овчаров подчерта, че археологическите разкопки ще продължат, за да се разкрият още тайни от миналото на Перперикон и да се допълнят знанията за неговата ролята като важен културен и религиозен център в древността.
