Специфичната картаджийска терминология за обикновения белот е най-подходящият и обобщаващ израз за слуката, която сполетя ловците от пиринското село Ощава. Впрочем изразът „сполетя“ е повече образен, отколкото точен, защото слуката не беше случайност, а плод на перфектна ловна организация, тактика и умения.
Първоначалното разузнаване за обстановката в ловното поле установи, че има движение и ровини на прасета – майка с приплоди и отделни глигани. Задачата да ги открие беше възложена на щатния карач с неговите кучета Ангел Марков. Той е трето поколение от тази прочута ловна фамилия в ощавската дружинка и през последните години с най-много отстреляни диви прасета. Наследственият ловен ген се е доказвал многократно, а дядо му Марко отдавна е ловна категория за умения и обучаването на прочутите кучета мелезаци, които много ловци от региона искаха да имат и получаването им ставаше след предварително записване или с безотказни връзки.
Първата гонка започна с пускането на кучетата по следите на едър глиган. Само след десетина минути най-доброто куче Рет го откри и облайването му веднага събира и останалите. Емоцията и превъзбудата се препредаваше по телефоните и ловците по пусиите бяха нащрек. Шансът се откри пред най-възрастния сред ловците и дългогодишен кореспондент на ловните издания в страната Кузман Петров. Опитът и спокойствието си казаха думата – с един майсторски изстрел в главата го закова на земята. Радостта и поздравите още не бяха затихнали, когато Ангел Марков вече информира, че Рет е открил и друго прасе и го облайва на място. Той не изчака реорганизацията на втората гонка и след бясно кормуване с джипа по изровените от дъждовете горски пътища и внимателен пеши подход към кучето изненада второто прасе в леговището. Последваха два изстрела и вторият глиган бе с вдигнати нагоре четири крака.
Ловната група бе вече в абсолютен делириум, а в същото време председателят на съседната ловна дружинка в град Кресна Венцислав Донев колегиално и джентълменски информира ощавските колеги, че тяхно куче „кара“ прасе в посока към ощавското ловно поле. Поледва отново светкавична реакция и „гостуващият“ глиган има малшанса да попадне на мерника на Слави Благоев, който с картечен откос на ловния автомат го добави към официалната статистика, която до този момент бе отчайващо тъжна – за целия досегашен ловен сезон, цифром и словом, само едно прасе. Това обясни и еуфорията през този ловен излет. Слука сякаш дошла изневиделица, но напълно заслужена и сериозно изстрадана с целогодишни грижи за подхранване на всички диви животни с надеждата, че щетите от африканската чума вече са минало и възстановяването на дивите прасета вече е започнало.
Трите великолепни 120-130-килограмови глигани ще създадат визуализацията на новия ловен календар на славната ощавска ловна дружинка за 2026 г. напълно заслужено.
КУЗМАН ПЕТРОВ
