Мъжете седнаха и хапнаха, после се хванаха на хорото
За петела събират пари и го пекат на жар
Дигата на река Струма край кюстендилското село Жабокрът от години е „заплютата“ територия на мъжете за Петльовден. Населеното място е и единственото в Югозапада, където над три десетилетия посрещат празника на мъжката рожба и са категорични, че той няма нищо общо с онзи 2 февруари, възприеман като градска легенда за хората с различна ориентация.
Вече може да се каже, че три поколения мъже предават традицията и водят синовете си на този ден на река Струма. Няма значение дали е делник, или празник, мъжете от Жабокрът намират начин как да дойдат тук на датата. Един от най-активните и държащ на традицията да се почита този празник е Ивайло Спасов. „Вече и децата знаят историята на празника, датираща от турско робство. Османците обикаляли из къщите и прибирали синовете в семействата, за да ги предадат като еничари във войската. Всяка майка, за да си спаси детето, взимала петел и го клала, а с кръвта рисувала кръст – знак, че от тази къща вече има дадено момче“, припомня Ивайло Спасов.
„Не пропускам празника, още от предната вечер пълня чантите. Слагам в тях от домашната ракия, домашното вино, от туршиите, някои от приятелите носят чувал с картофи. Всичко слагаме на обща трапеза. Петела го колим на място и го печем до реката на жар, става по-хубав. Просто да спазим адет, както се казва. Най-забавно ни е като го пуснем и той бяга, не можеш да го хванеш, но в групата има и спортисти, та не е проблем“, разказва друг от постоянно присъствие – Христо Георгиев, който е бивш работник от печално известната пътностроителна фирма „Виа Апия“.
„Всяка година се събираме тук, на дигата на река Струма. На мен дори жена ми приготвя раницата с провизии. Слага и някоя мръвка от прасето, което заклахме през декември. На тази дата не ме занимава с нищо“, казва Димитър Димитров.
От миналата година част от празника е и бившият сервитьор Светослав Димов. „Харесва ми това събиране, ще идвам да празнувам и други години тук“, казва той.
Сбирката е абсолютно забранена за жени, а баща и син не могат да бъдат на една маса, млади и стари се отделят на различни места. На шега петльовците се заплашват, че който пръв се напие, ще го хвърлят в реката, това обаче и сега не се случи, защото жабокрътчани носят на пиене.
Дълги години неизменна част от празнуващите бе и председателят на едно от местните читалища Бисер Петров, но той замина да работи като строител в Малта.
Като се вдигне градусът на настроението, се играят и хора, а първият развява българското знаме. Някои с по-добри музикални данни пеят високо и удрят барабан. От огромна тонколона на лек автомобил пък звучат изпълнения от недалечното минало.
Петльовците си имат и свое сдружение, то всяка година приема нови членове. „Моля да бъда приет във вашето сдружение, обещавам редовно да посещавам вашите сбирки и при едно отсъствие да бъда изключен“, се казва в документа.
Петела пък, който принасят в жертва, обикновено се купува, събират 20-30 лева всички и го кръщават там на момента. Най-често е Жорко или Гого. Естествено, за деня се назначават и готвачи. Те остават на жарта до края, пекат петела, кюфтетата и пържолите.
Петльовден е първият от поредицата празници, с които е известно селото. През април се прави Празник на зелника, а по-късно през есента, на събора на селото, обявяват и надпреварата за най-красив двор.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
