„През есента на 1910 г., в един тих следобед, Петър Дънов вървеше бавно по алеите на Борисовата градина. Въздухът беше наситен с мириса на падащи листа, а в далечината се чуваше звън на църковни камбани. До него крачеха няколко негови ученици, вперили поглед в Учителя, сякаш очакваха думите му да разкрият тайните на времето“. Така започва разказът в една от книгите за живота, беседите и заветите на Учителя.
„Изведнъж Дънов спря. Погледна небето, после затвори очи. Лицето му се озари от загадъчна светлина, а гласът му прозвуча тихо, но категорично:
„България ще мине през тъмнина, но от нея ще излезе пречистена. Земята ни е благословена, но хората трябва да се пробудят. След великите страдания ще настъпи време, когато България ще стане духовният център на света. Народът ни е избран да носи светлината на новата епоха, но първо трябва да мине през изпитания“.
Учениците му се спогледаха, потресени от силата на думите му. Един от тях – младият Борис, се осмели да попита:
„Учителю, какви изпитания ни очакват? Как можем да се подготвим?“.
Дънов го погледна с дълбока мъдрост в очите и рече:
„Ще дойдат войни, ще има бедствия, ще има изпитания на духа. Но не бойте се! Който запази вярата си чиста, който носи любов в сърцето си, той ще премине през бурята като злато, пречистено в огъня. Виждам време, когато България ще бъде малка по територия, но голяма по дух. Хора от цял свят ще идват тук, за да се учат, за да черпят от извора на истината“.
След тези думи настъпи дълго мълчание. Листата шумоляха по земята, а вятърът сякаш шепнеше древни тайни. Дънов се усмихна и продължи разходката си, а учениците му записваха всяка негова дума в сърцата си.
Пророчествата на Дънов започнаха да се сбъдват. Първата световна война донесе страдания и разруха, а след нея последваха още изпитания – икономически кризи, политически сътресения и нова война. Но сред хаоса учението на Дънов растеше. В началото на 30-те години той започна да говори за идването на новата епоха – епохата на Водолея, в която човечеството ще започне да живее според принципите на любовта, мъдростта и истината.
През 1939 г., малко преди началото на Втората световна война, Дънов събра учениците си в Изгрева. Нощта беше ясна, небето обсипано със звезди. Тогава той каза:
„Войната, която идва, ще промени света. Ще се пролеят реки от кръв, но след нея ще започне ново време. Народите ще се събудят и ще разберат, че насилието не води до нищо добро. България ще бъде пощадена от най-големите ужаси, но ще трябва да носи своя кръст. След войната ще дойдат години на изпитания, но и на голямо духовно разцъфтяване. Ще дойде време, когато София ще бъде сред духовните столици на света“.
Учениците му се преклониха пред думите му. В онези мрачни години учението на Дънов беше светлина за мнозина.
През 1944 г., малко преди смъртта си, Дънов отново събра най-близките си ученици и им завеща:
„Пазете светлината! Не се поддавайте на мрака, който ще настъпи. България ще оцелее и ще изгрее като духовен център. Един ден ще дойдат хора от всички краища на света, за да чуят словото, което Бог ни е дал. В периода между 2025 и 2030 г. България отново ще мине през тъмнина. Политически и социални изпитания ще разтърсят страната, ще има трудности и сътресения, но те ще бъдат необходими, за да може народът да се пречисти. Не се страхувайте, това ще бъде последното изпитание преди изгрева на Новото време. България ще възкръсне по-силна, духовно обновена, готова да изпълни мисията си като светлинен фар за човечеството. Не изпадайте в отчаяние, защото след бурята идва изгревът“.
На 27 декември 1944 г. Учителят напусна този свят, но думите му останаха живи. Днес, десетилетия по-късно, все повече хора се обръщат към неговото учение. България, макар и малка държава, продължава да бъде средище на духовни търсения и мъдрост, а пророчеството на Дънов все още звучи като обещание за бъдещето.Ретро.бг
