На 27 декември се навършиха 74 години от смъртта на Петър Дънов, наричан от последователите си Беинсá Дунó (наименованието е със санскритски корени и може да се преведе като „Този, който носи доброто чрез слово“).
Петър Дънов, известен още като Учителят, е една от най-ярките фигури в българската история и духовна култура. Той основава философско-религиозното учение Дъновизъм, което е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.
Той е роден на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя. Дънов има наистина тежко детство. Той е третото дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да говори, тялото му е изключително слабо и болнаво, рядко общува с други деца, а предпочита да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва основното си образование във Варна, след което заминава да учи богословие и медицина в САЩ. След като отново се завръща в България през 1897 г., оформя своите първи специфични окултно-мистични идеи в капиталните си трудове „Седемте разговора“. През 1912 г. Дънов, заедно с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, основават учението „Бяло братство“. Започват да пътуват из цялата страна, като Учителят изнася публични проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, възприеман като историческа, космична и метафизична личност.
Творчеството и дейността на Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от страна на редица учени и духовни водачи. Нека се потопим в мъдростта на неговите слова и си припомним най-забележителните съвети за любовта, на които ни учи този велик българин.
1. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
2. Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.
3. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.
4. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
5. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
6. Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.
7. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
8. Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
9. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
10. Любовта е вечният стремеж на две души.
11. Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
12. Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
13. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
14. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
15. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
16. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
17. Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
18. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
19. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.
20. Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
21. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
22.От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
23. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
24. Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
25. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
