Обичната българска певица Петя Буюклиева подготви първия си концерт с Биг Бенд Благоевград, който самата тя нарече уникален заради тежката програма, подбрана от самата нея, със златните й хитове на всички времена, с песни, с които е печелила „Златния Орфей“ и гран при-та в Холивуд и в Европа. „Програмата е отлична“, отбеляза преди музикалното събитие пред репортер на вестник „Струма“ Петя Буюклиева, която не спести суперлативите си както за диригента Борис Янев, така и за музикантите от бенда. „Диригентът направи всичко възможно и за много кратко време усвои този невероятен материал, защото песните, които пея, са с аранжименти, които изискват много добро изпълнение от всеки един инструменталист по групи. Г-н Янев е положил уникален труд да може още от първата репетиция, когато дойдох да се запозная с оркестъра, нещата да прозвучат така, че да сме готови буквално след няколко часа да излезем на сцена. Това наистина е един изключителен труд и съм щастлива, че избрах точно тях за своето национално турне. Те са прекрасни професионалисти, владеят отлично инструментите си и съм щастлива, че с тях мога да получа удоволствие на сцената“, каза поп певицата. Петя Буюклиева бе в Благоевград със съпруга си Тони Георгиев.
– Национално турне? Това е новина…
– Защо не? Когато добрите музиканти се намерят и получават удоволствие от музициране на големите сцени, това е повод да бъдем заедно. Нашата страна не е много голяма и можем да прескочим и до някоя съседна. Това е въпрос на организация и на една голяма любов, която носим в себе си, към страхотната световна и българска най-добра музика.
– Как Ви убеди Боби Янев да работите с Биг Бенд Благоевград?
– Нямаше нужда да ме убеждават. Аз ги избрах, защото те са, ще се повторя, уникални музиканти, хора, които са доказали себе си в много концерти, с много звезди. Хора, които не маркират, хора, които работят, и когато правят един концерт, полагат всички усилия, за да може да дадат всичко от себе си като инструменталисти и музиканти. Уважавам това, защото самата аз от 4-годишна свиря. Първо на цигулка, после на пиано – завърших музикално училище с пиано, след което Консерватория, с пеене и пиано. Третирам гласа си като инструмент и какво по-хубаво от това край мен да са добри музиканти инструменталисти?!
– Споменахте, че от 4-годишна се занимавате с музика, кой Ви насочи?
– Майка ми и баща ми са открили таланта ми още като дете. Още от 3-годишна съм се залепвала за нашето старо радио, когато съм чувала симфонични оркестри. Не съм могла да говоря още, но съм стояла с часове да слушам, представете си, симфонични пиеси! Едва 4-годишна бях, когато баща ми ми донесе една малка цигулка, четвъртинка, за малки пръстчета, от Прага, Чехословакия тогава, защото тук трудно са се намирали такива инструменти, и започнах първите си уроци. Те бяха в читалището в Асеновград, при невероятните преподаватели братя Вакарелови, единият от които беше невероятен цигулар и свиреше в пловдивската опера. Помня своя първи концерт, когато излязох с малката цигулка на сцената на читалището, изсвирих някаква пиеса и публиката започна да ми ръкопляска. Усетих магията на музиката и реших: „Да, това е моята музикална кутия!“. Усетих кармата си едва 4-5-годишна. Тази магия ме обхвана оттогава, та чак досега!
– В един предварителен разговор с диригента Б. Янев той ми разкри пророчество на баба Ванга за Вас…
– О, да! И баба Ванга, и Вера Кочовска ме видяха много напред в годините, че излизам с бастун едва ли не на сцената. Казаха ми, че краката и да не ме държат, гласът ми няма да се промени. Вера Кочовска ми казваше: „Петя, твоята карма е да пееш. Ти ще видиш, твоят глас през годините няма да губи нито височини, нито диапазон“. Казвах: „Ама как бе, хора, най-лесно падат диапазоните на високите гласове“, а тя ми отвръщаше: „Не, твоят с годините ще се развива и ти ще можеш до края да изпълняваш песните, които си пяла като 18-20-годишна“. До момента го правя и май това предсказание до момента е точно. Дай Боже да мога да пея, докато съм жива, и да се развивам най-вече. Защото човек, ако няма какво да покаже, да си седи вкъщи и да куцука край тенджерата в кухнята, но не и да излиза на сцена! Дай Боже да имам силата, възможността и желанието да развивам в себе си новите тенденции. Аз не стоя на стара слава, вкъщи всички гран при-та, награди от предишни години са събрани в кашони, и медали и грамоти са прибрани. Оставям само последните да стоят по няколко месеца, за да живея в настоящето, а не в миналото. И да знам, че трябва да продължавам да работя, ако искам да имам място на сцената.
– Освен музиката имате ли друга страст?
– Много са. Всичко, което е свързано с любовта, е моя страст. Кухнята също. Участвах в „Черешката на тортата“, както и в други кулинарни издания. Още като дете, когато мама и баба готвеха, бях край тях и наблюдавах тънкостите на кулинарията. И още от малка усетих, че трябва и там да има много любов. Когато човек не влага любов, не му се получават нещата. До ден-днешен обичам да експериментирам и да правя нови рецепти. Оказа се, че и синът ми е наследил този дар от мен. Той учи магистратура в ETH в Цюрих, университетът е в топ 3 на най-добрите университети в Европа.
– Какво учи?
– Химия. Въпреки че вече е готов вторият му музикален албум и от началото на годината има спечелени 2-3 награди.
– Как се насочи към химията?
– От малък започна в италиански лицей, после завърши американски колеж и още тогава пое по пътя на химията. Приеха го в американския институт „Якобс“, където завърши бакалавърска степен, а сега следва магистратура в Швейцария. Той сам реши, че това му е интересно. На 23 години е и вече има публикации в две престижни научни списания заедно с професори. В момента е „дясната ръка“ на професора си в Цюрих, чете лекции, ходи на стажове в други чуждестранни университети, а сега очакваме да бъде приет в един от големите химически концерни в Швейцария. Той иска да направи нещо в сферата на науката, надявам се да открие лекарство, с което да спаси много хора, защото има много нелечими все още болести. Съпругът: Без да ни пита, беше кандидатствал в Бъркли, изпратил три композиции и беше приет с президентска стипендия от 15 000 долара. Тя: Решил освен с химия да кандидатства и с музика, да види на какво ниво е. От Бъркли бяха впечатлени, защото той пише музиката, аранжимента, текста на песните, изпълнява ги като музикант и пее. Той е „one man show“. Казах му, че няма смисъл, защото гена на музикант си го има от майка си и баща си, а и музиката идва свише – насила нито можеш да композираш, нито да пееш. Още 15-годишен ни изненада, тогава беше изпратил, пак без да знаем, три песни на конкурса „Rock only“ в Пловдив и от над 120 песни и групи и трите негови били одобрени. Трябваше бързо да се спретне група, баща му се включи да свири и да помага… И взе специалната награда, а колегите, като разбраха накрая, че е наш син, останаха два пъти повече изненадани, защото той никога не се е опитвал да пробие с името на майка си или баща си.
– Говорехме за страстта на двама ви към кулинарията…
– Да, исках да кажа, че той явно е „хванал химията“ и на кулинарията, и на музиката. Скоро се прибра за малко, направи едни спагети, с едни по-различни сосове, казвам ви, по-хубави не бяхме яли у дома.
– Ако попитам съпруга Ви кой е по-добрият готвач от двамата, какъв ще е отговорът?
– Детето, предполагам…
Тони Георгиев: Не мога да се оплача, тя е звезда както на сцената, така и в кухнята! Върхът, „черешката“ са асеновградските сармички. Вие ги три часа и се изяждат за минути.
– Не Ви ли се е налагало на пеете попфолк?
– Аз мога, обаче не искам. Всичко мога да пея – от джаз до попфолк, но нищо не може да ми се наложи, ако не мине през сърцето и ума ми. Никога никой не може да ме застави да направя нещо, което не обичам.
– Навсякъде ли пътувате със съпруга си?
– Навсякъде! Запознахме се в Консерваторията в класа на Жоро Христов и Нели Рангелова. Той е уникално добър китарист и без него не влизам в студиото, не отивам на концерт, камо ли на турне! Той е моята дясна ръка, моята везна, човекът, който ме е приземявал през всичките тези 37 г. С него скоро имаме своеобразен юбилей – 35 години заедно, навършваме ги на 30 октомври. И това също е някаква магия, която не знам как се случи. Късмет! Едни печелят от лотарията, други от нещо друго, трети са звезди. Аз обаче искам по малко от всичко да имам и да не ми липсва нищо. Имам прекрасен син, имам прекрасно семейство и благодаря на Бог за това обикновено човешко щастие! Нищо друго не е по-важно.
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
