Футболният отбор на „Пирин“ (Рз) изпълни основните си цели и се класира на 10-а позиция в крайното подреждане на Югозападната Трета лига. Тимът можеше да финишира и по-напред, но през сезона имаше мачове, в които не игра убедително и се представяше на приливи и отливи. За факторите, които оказаха влияние и плановете за новата кампания разговаряме със старши треньора Христо Джоджов.
– Г-н Джоджов, малко преди началото на подготовката за новия сезон може ли да дадете кратка оценка на изтеклия?
– Генерално като поглед в изтеклия период може да кажа, че осъществихме основната си цел, поставена от ръководството – да бъдем в средата на крайното класиране. И през двата полусезона се представихме горе-долу по идентичен начин – есента взехме 22 точки, а пролетта – 19. Като цяло, с оглед нашите възможности, е добро класиране. Имаше мачове, в които не заслужавахме, но загубихме, а и такива, в които изходът бе положителен за нас, но по-скоро имахме късмет. Това е футболът – понякога играеш добре, но нещата не се получават, докато някога не си в толкова добра кондиция, но вземаш точки.
Освен това продължаваме да следваме зададената програма и план пред отбора ни, а именно – налагане на местния елемент, на наши момчета от школата. През сезона, който изпратихме, само 4-ма футболисти от общо 20 не са от региона, което е добър атестат.
– Превръщате се в своеобразен „Атлетик“ (Билбао)?
– Със сигурност трябва да работим още много, много, за да стигнем този клуб. От друга страна, сме близки от гледна точка на това, че не сме от суперсилите.
– Отборът Ви има потенциал, но какво не се случи, за да покаже още по-добро лице?
– Винаги може да се иска повече. Не мога обаче да упреквам определени лица или звена в отбора. Когато един отбор трябва да се изгражда, още повече с много млади момчета, често се случва недостатъчно постоянство. Все пак те добиват опит в движение. Имаме рутинирани футболисти, около които да се учат. В течение на първенството обаче нашите опитни играчи, които не са първа младост – те са 34-35-годишни, неминуемо трупат умора, а това се отразява на целия отбор. Те са барометърът, а ние нямаме толкова дълга скамейка със състезатели, които да могат да ги заменят равностойно. Доброто е, че младите дадоха всичко от себе си, за да се представят на ниво. Последните 3 кръга изиграхме с 6-има души, набор 2003-2004, и победихме в два от тях, с което показваме, че има задаваща се достойна смяна.
– Успяхте да се утвърдите като тим, с които се съобразяват, което бе по-дългосрочният хоризонт пред вас…
– Доволни сме всички, че така ни приемат. Не можем обаче да отречем, че в последните 2 години има спад от нивото, което държахме преди това. Преди разчитахме на доста легионери – 10-12 футболисти. В крайна сметка си казахме, че нещата не може да продължават така, тъй като това не е добър начин на работа. На всеки 6 месеца обигравахме нов отбор. Постигаше се някакво ниво, обигравахме чужди футболисти, но на паузата между сезоните или двата дяла в първенството те си тръгваха. Нормално, те са аматьори, няма как да бъдат задържани. Затова променихме насоката си, заложихме на местните момчета. Може в момента да не се представят толкова добре, но ако задържим в кадрово отношение нещата на това ниво, то младите състезатели ще бъдат по-дълго време заедно, ще се напаснат и ще създадат добър синхрон, което е много важно за всеки отбор.
– След като се говори толкова за младите състезатели, можете ли да определите кои са добрите примери в това отношение и кои Ви разочароваха?
– Доволен съм от всички. От усърдието, амбицията и желанието да се усъвършенстват. Някои от тях по-бързо се аклиматизираха в първия отбор, други по-бавно и ще продължават да се нагаждат към футбола при големите. Нека не забравяме, че иде реч за различни характери, за различни хора. Един е по-адаптивен, друг по-малко. Важното е да има търпение и да се работи с такт, защото в един момент, колкото и да е добър даден състезател, може да прегори.
– Дали върху представянето на тима не оказа влияние и липсата на феновете от трибуните във връзка с коронавируса?
– Футболът и спортът въобще са за хората. Те придават солта, подправката, наречена емоция, към него. Със сигурност тяхната липса бе усетена от всички тимове. Така бе и при нас. Публиката винаги е била фактор, който може да те вдигне и да направи така, че да надскочиш себе си. Още повече когато, както нашите привърженици, обича отбора си и винаги стои зад нас.
– Как планирате да протече подготовката?
– Програмата е готова. Стартираме в късния следобед на 28 юни. Както до момента е било винаги, ще се готвим изцяло при домашни условия, ползвайки спортните съоръжения в Разлог и околните населени места. Що се отнася до контролите, имаме планирани 6. Очакваме потвърждение за две от тях. Първата сигурна е с „Ботев“ (Ихтиман) на 10 юли, на 14-и срещаме „Марек“, на 17-и играем със съименниците от Гоце Делчев, на 24-и с „Кюстендил“. За 21 и 31 юли работим за фиксиране на още два мача.
– Има ли състезатели, които няма да играят през новия сезон в „Пирин“ (Рз)?
– За момента няма такива индикации, но всичко може да се случи. Ние сме аматьори и всеки може да напусне по всяко време. До първите изиграни минути в официален мач не можем да бъдем сигурни. Факт е също така, че има интерес, запитвания за някои наши състезатели от други отбори, но все още нищо по-конкретно не се случва около тях. Хубавото е, че този интерес е от по-големи клубове, наблюдавани са. Ако се стигне до привличането им в някой от тях, няма да има спънки от наша страна. Винаги сме давали възможност на всеки, който има шанс за развитие.
– Нови ще има ли?
– В момента продължаваме да водим преговори с четирима състезатели, които отново са от региона, но все още окончателно не сме постигнали консенсус с никого. Когато се появят на тренировките ни, тогава можем да коментираме техните имена. Ако дойдат въпросните играчи, няма да търсим още. Единствено допълнителни футболисти може да бъдат привличани, ако някой междувременно напусне.
– Важен въпрос е финансирането на клуба, как ще бъде осъществявано то и през идната състезателна година?
– Проблеми в този аспект нямаме. Община Разлог продължава неотстъпно да бъде зад нас и както до момента е било, потвърди ангажимента си към клуба.
– Кой отбор игра най-добър футбол в Югозападната Трета лига?
– Можем да коментираме няколко тима. За мен двата най-добри отбора са на местата, които заеха в крайното класиране – „Марек“ и „Кюстендил“. Те показаха стабилност, хубав футбол за нашето ниво. Тук ще се върна на един от предишните въпроси. Пример за положителния резултат на стратегията да се залага на местните състезатели може да бъде „Марек“. Там дълги години повечето футболисти играят заедно – още от деца, и също имаха своите неособено силни моменти през предишните години. Именно тези момчета сега са в основата на отбора, спечелил място във Втора лига, показвайки добър футбол, след като постепенно, ден след ден постигаха синхрон и колективен дух.
Разговаря ГЕОРГИ СТОЯНОВ
