„Понякога липсата на талант се наваксва с липсата на характер”
Станислав Лец
Когато говорим за спекулативност, часове след фаталното за Скопие гласуване в Страсбург, Мицкоски бе вбесен заради отпадналите с внушително мнозинство текстове „македонски идентитет и език“. Изпадна в ситуация, напомняща мисъл на полския интелектуалец Станислав Лец:
„ИМА ГОЛЕМИ ДУМИ, ТОЛКОВА ПРАЗНИ,
че в тях можеш да затвориш цели нации“. Че нашите югозападни съседи са доброзорлем затворници в големи думи, демонстрира Мицкоски часове след гласуването на 9 юли. Когато изрече „голяма дума“: КРУШЕВСКИ МАНИФЕСТ.
Да обясним: Крушевският манифест е Прокламация на Крушевското градско началство при обявяването на Крушевската република през Илинденското въстание 1903 г. до турското население в селата, написана нарочно на местен македонски говор. В нея се казва: „Бракя земляци и мили комшии! Мие, вашите вечни комши и познанци от убавото Крушово и неговите китни села, без разлика на вера и народност, не можейки веке да търпиме тиранията на жедните за кръв и гладните за човечко месо муртати… денеска дигнавме глави и решихме до пушка да се браниме от тия паши и ваши душмани и да задобиеме слобода“.
Ето „големите думи“ на Мицкоски: „Най-накрая светът трябва да види с какви предизвикателства и несправедливости сме изправени като народ през XXI век. Това е нашият Крушевски манифест, с който най-накрая трябва да се мобилизираме и да организираме всички приятели и съюзници, защото това е борба за основни човешки права и ценности. Ние сме на правилната страна на историята и видяхме, че България знае как да „унищожи“ тази страна. Тази борба нито започва, нито свършва днес. Македония, всичките й перипетии, колкото и трагични да са, имат успешен аспект. Истината излезе наяве пред Европа. Не искам никой никога да ми казва, че българското малцинство е проблем. Тези няколкостотин души, независимо дали са в Конституцията или не, изобщо не са проблем. Можем да ги внесем утре. Същността е по-дълбока и това се видя със стъпките, които нашият съсед предприе… Какво ли не направи Македония от 1990 г. до днес, какви ли не отстъпки, какви ли не унижения. Вместо да ни подадат ръка и да покажат съчувствие, ние изпадаме в нови кризи с нови искания към нас. Вълците чакаха лидери [визира опозиционния СДСМ], които бяха корумпирани, да се отказват от народа си, от езика си. Най-големият проблем с униженията е, че те [в Брюксел] се основаваха на корумпирани политици и безотговорни лидери“.
Слободанка Йовановска от „Независен Весник“ иронично коментира: „Като някакъв месия, който единствен е разбрал што сакаат Бугарите од Македонија, премиерот Христијан Мицкоски го издигна денешното гласување за доклада в Европскиот парламент на ниво на национална драма… Тој дури рече дека ова е нашиот Крушевски манифест, т.е. на овие генерации, по кој треба да се мобилизираме, бидејќи се бориме за фундаменталните човекови права и вредности (сръб. ценности)“.
Мицкоски директно обвини София: „България блокира Македония по европейския път. Но тази блокада нито започна днес, нито ще завърши днес. Тя започна още от 1990 г., когато България направи жест и ни призна като държава (15 януари 1992 г. – бел. ред.), но не и македонските език, народ и нация, в момент на страшните войни в бивша Югославия, безпаричие и проблемите ни с Гърция. Ясно ни е, че те имат ясен дневен ред и план и че искат да унищожат македонската нация и идентичност. Политиците ни още тогава трябваше да видят, че България има съвсем различна цел и скрити намерения. Дали тезата, че времето работи за нас, е правилна – историята ще покаже. Факт е, че днес България работеше срещу нас“.
Тъй че вместо да празнуват успеха в Страсбург, наш’те политици, „сите аджамии по македонскиот вопрос“, воглаве с обитателя на „Дондуков“ 2, трябва да се замислят върху горните думи на Мицкоски. Думи на човек, „загубил главата си“ от неочакваното поражение.
Ясен отглас от Скопие го доказва. В 17,18 часа „Независен Весник“ публикува позиция на опозиционната СДСМ: „За само 12 месеци да „успееш” със своите погрешни и популистични политики да го избришеш македонскиот јазик и македонскиот идентитет на својот народ, треба да поседуваш [притежаваш] епска [епична] неспособност“, реагира Андрей Жерновски, бивш зам. министър на външните работи и посланик. Той смята, че „от онези квазипатриоти“, които са гласовити и силни войводи, когато са в опозиция, а кротки и неспособни „държавници”, когато са на власт, тепърва ќе си патиме“.
Защо победата в Страсбург не е истинска, а пирова?! Доказват го факти и препратки към близкото минало на българо-македонските отношения. Хронологично ще обясним, как тъй под ДРЕМЕЩИЯ НОС на нашенските евродепутати и Георг, външния министър на Борисов, Скопие се опита да „пробута“ в Страсбургската дърдорилня (Европарламента) решение, „морално“ признаващо „многовековната“ македонска идентичност и език. Няма значение, че решенията на ЕП нямат задължителна правна сила.
„Инструмент“ на тоз опит бе докладът на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония, в чийто чернови вариант на четири места в текста се съдържаше историческият фалш „македонска идентичност и македонски език“. Наследство от Коминтерна на Сталин-Тито-Димитров. Понятие, с което споменатият доклад обективно реанимираше зоологическия македонизъм.
През май-юни бяхме изправени пред унизяващ българското национално достойнство акт – гласуване в европейската външна комисия на антинаучен доклад. Бе предотвратено благодарение „случаен“ теч на информация, изнесена от БГНЕС за подготвян удар срещу България. Агенцията акцентира върху основната роля на главния докладчик Томас Вайц от групата на Зелените в ЕП. „Лобист в сянка“ на Скопие, австриецът тайно постига консенсус с останалите седем докладчици „в сянка“, представляващи политическите семейства в Европейската дърдорилня. По същото време българските евродепутати и мишкуващите „експерти“ във Външно безметежно дремат. Не подозират: „Зелените“ на г-н Вайц са коалиционен партньор с партия Европейски свободен алианс (ЕСА). Последната представлява интересите на малцинства, които търсят регионална автономия, самоуправление или независимост в рамките на ЕС. Сред членовете на ЕСА е и забранената в България партия ОМО „Илинден“ – Пирин.
ХРОНОЛОГИЧНО ДА ПРОСЛЕДИМ РАЗВОЯ НА ЗАГОВОРА
против България.
Но да разберем „де е заровено кучето“ на проблема, да почнем по-отдалеч…
На 24 юни 2022 г. по изготвено от съпредседателя на „Демократична България” Христо Иванов (днес фалирал политик) решение българският парламент официално каза „да“ на свалянето на българското вето за почване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС. Последвано от сляпо гласуване на т.нар. Френско предложение.
Това в Скопие знаят и с трепет очакват София да снеме ветото. То пада, но е съпроводено с условия: 1) Вписване на българите в Конституцията на Р Северна Македония, „в разпоредбите, в които са споменати другите народи и на равна основа с тези народи“; 2) „Нищо в процеса на присъединяване на Република Северна Македония в Европейския съюз не може да бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на „македонски език“; 3) „Включването на референция към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и Протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия… в Преговорната рамка“.
Дешифровка: Третото условие на София двустранните протоколи да останат в Преговорната рамка означава: въпросите на историята и културата (македонският идентитет) е задължително да влезе във Френското предложение. Точно това не желае Скопие. Македонската дипломация по времето на кабинета на СДСМ „Ковачевски“ (ян. 2022 – ян. 2024) получава задача: да убеди Брюксел. Успява. В дните между 25-29 май 2022 г. двустранният протокол е изхвърлен от Преговорната рамка. Което означава, че историята и културата не са предмет на преговори. С това Скопие, без това да осъзнае София, повежда в мача с 2:0. Два гола, защото идентитетът съдържа История и Кулутра.
НЕКА ПРОСЛЕДИМ СТЪПКИТЕ.
В 12:48 ч. (24 юни 2022) българският парламент сваля ветото с четири условия към Френското предложение. Депутатите знаят, че гласуват, и приемат чернови вариант. Но не подозират, че да знаеш и осъзнаеш са две различни неща. Интелектуалното ниво на парламента никога не е било по-ниско от този парламент.
В 15:00 ч. от Скопие на пресконференция външният министър Буяр Османи казва: „Първо трябва да видим какъв текст е гласуван от българския парламент и как ще се отрази на това, което Френското председателство ще внесе като окончателно предложение. Това, което имаме, засега беше само работеща версия… Предстои да видим каква е българската позиция и какво ще предложи Франция, след като види нашата позиция. Ще видим в следващите дни… Затова смятам, че с това решение на България и нашата позиция ще видим какъв подход ще се приеме. Нашата позиция е ясна – въпросът за езика, историческите въпроси, да не бъдат част от преговорната рамка…“.
На 1 юли на сайта на македонския парламент правителството на РСМ публикува окончателния текст на подписаното на 29 май в Брюксел и обявено на 30 юни в Мадрид от президента Макрон предложение. От българска страна то е подписано незаконно. От премиера в оставка Кирил Петков. Незаконно, защото: 1. Петков няма изричен мандат от парламента да го подпише; 2. В окончателния текст три от четирите условия за сваляне на ветото отсъстват. Остава в сила задължението Скопие да впише българите в конституцията. Извън преговорната рамка остава въпросът за историята и културата, а „македонският език“ е признат още тогава. София не подозира, че още на 30 юни арбитърът Макрон отсъжда: мача печели Скопие с резултат 3:1.
В окончателния текст ТРИТЕ ГОЛА на Скопие в нашата врата са изхвърлените от Преговорната рамка три условия (история-култура-език). Утешителният ГОЛ е четвъртото условие (вписване на българите в македонската конституция (Устав). Но ето, вече трета година, ГОЛЪТ така и не „влиза“ в Скопската врата. Тогава на СДСМ им липсва квалифицирано мнозинство от 2/3 гласа да променят Устава. А и вътрешно не желаеха. Все пак и те, макар в умерена степен, страдат от проказата на македонизма. А когато на власт идва кабинет на ВМРО-ДПМНЕ, Хр. Мицкоски заяви: докато е на власт, няма да промени конституцията. Тъй че в мача Скопие-София, съседите убедително водят с 3:0.
Какъв беше през юли 2022 г. нашият ответ! ГЛУХО МЪЛЧАНИЕ. Затова пък на 1 юли 2022 г. кабинетът „Ковачевски“ с гордост доказа успеха си, като публикува пълния текст на Френското предложение. До ден-днешен това не е сторила София. Няма го и на сайта на Външно министерство. Случайно ли до ден-днешен и експремиерът Петков, и следващи премиери, плюс скучният ментор на републиката Радев и лидерите на тогавашните партии ГУЗНО МЪЛЧАТ за стореното национално предателство.
Половин месец след оповестеното Френско предложение, на 16 юли в интервю за в. „Труд“ 2022 г. академик Георги Марков каза горчива истина: „Според мен България трябваше да изчака, защото Брюксел трябваше да оказва натиск на Скопие, а не на София. Не трябваше да приемаме и Френското предложение, което за мен е унизително… А премиерът Кирил Петков се отказа от историята, като заяви, че тя пречи на бъдещето. После, като го обвиниха в национално предателство, се скри зад Народното събрание… Оттогава изобщо не се говори за история, нито за прословутата смесена историческа комисия… Аз лично знаех, че историците ще бъдат употребени от политиците. И те ги употребиха. Още навремето казах на министър Екатерина Захариева, че няма да седна на масата да преговарям чий е Гоце Делчев, защото това би било гавра с неговата памет. Та той приживе се е определил като българин и е загинал за свободата на македонските българи“.
Реакцията на академика бе провокирана от шефката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. На 14 юли 2022 г. от трибуната на македонския парламент заяви: „Македонският език в преговорите за присъединяване към ЕС ще си остане „македонски“, македонската идентичност няма да бъде подменена и историческите въпроси няма да бъдат условие в преговорите… Няма съмнение, че македонският език е Вашият език и ние цялостно го уважаваме. Ето защо ревизираното Френско предложение гласи: „Вашият език, без добавки!“. Вашата национална идентичност се зачита…“.
15 юни 2023 г. Германският Бундестаг последва примера на г-жа Лайен. Прие с огромно мнозинство резолюция: „Присъединяването на Северна Македония към ЕС е в интерес и на двете страни… Германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език. В Европейския съюз, който се характеризира с голямо разнообразие от езици и култури, езиците са съществена част от нашето общо културно наследство… Македонският език и култура ще продължат да обогатяват това многообразие“.
По древна традиция официална София реагира с глухо мълчание… Мълчание на предател към македонските българи… Заради малодушие, равно на предателство. С това потвърди валидността на една мисъл:
ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО (МАЙ 2025)
Скопие пак изненада задрямала София…
На 27 май агенция BGNES алармира: „Европейският парламент (ЕП) е напът да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС, в който на четири места се съдържа признание на македонската идентичност и език. Това ще е вторият законодателен орган в Европа след германския Бундестаг, който на 15 юни 2023 г. със своя резолюция призна македонската идентичност и език, без ответна реакция от българска страна.
Това е първият случай, в който ЕП ще признае език и идентичност, които северномакедонският премиер Християн Мицкоски нарича „многовековни“. Признанието ще бъде дадено със следващия доклад на ЕП по напредъка на Северна Македония, който предстои да се приеме през юли. До признанията на език и идентичност се е стигнало, след като главният докладчик – австриецът Томас Вайц от партия „Зелени”, е постигнал консенсус с останалите седем докладчици „в сянка“, представляващи политически семейства в ЕП. Партия „Зелени” на докладчика Томас Вайц е коалиционен партньор с партия „Европейски свободен алианс” (ЕСА), представляваща интересите на малцинства, търсещи регионална автономия, самоуправление или независимост в рамките на ЕС. Сред членовете на ЕСА са забранената в България партия ОМО „Илинден“ – Пирин.
Преговорите започват на 14 май след месец и половина отлагане. По доклада има 40 предложения на българските евродепутати Андрей Ковачев от ГЕРБ и Ивайло Вълчев от „Има такъв народ“. Томас Вайц организира официален обяд с депутати от Северна Македония и с докладчиците „в сянка“, но на него няма поканени български представители. В същия ден български евродепутати разбират, че народните представители от западната ни съседка вече са разполагали с всички техни текстове и предложения. Вайц признава, че докладът е изтекъл в медиите в Северна Македония, което е нарушение на правилата на ЕП.
Почти всички български предложения по текстовете в крайна сметка са отхвърлени. Приети са обаче шест предложения ЕП да признае македонската идентичност и македонския език. Агенция БГНЕС посочва, че разполага с текстовете, за които твърди, че са идентични, въпреки че са предложени от петима евродепутати от три различни групи в ЕП – 3 от Европейската народна партия и по един от Социалистите и „Зелените”.
След напрегната тишина,
ТРИ ДЕНА ПО-КЪСНО (30 МАЙ В 17:29 Ч.)
идва реакция: „Спекулативни“ и „подвеждащи“ са твърденията, че съществува доклад, подготвен от евродепутата Томас Вайц от австрийската Зелена партия, в който ще се съдържа признаване на македонската идентичност и македонския език от страна на Европейския парламент. Това обявиха от ПП „Зелено движение“, член на „Европейските зелени“.
30 май (19:45 ч.) иде реакция от БГНЕС. Агенцията публикува доказателство, уличавайки в лъжа „Зелените“. Четем: „…призовава Европейския съвет да предостави публична и недвусмислена подкрепа на Северна Македония и че (Съветът) възнамерява бързо и безусловно да вземе положително решение за започване на преговори за присъединяване при изпълнение на условията на неговите Заключения от 18 юли 2022 г.; при пълно зачитане на македонския език и идентичност…; призовава за бързо напредване на преговорите за присъединяване, като същевременно отбелязва значението на приемането на конституционните изменения и като същевременно зачита изцяло македонския език и идентичност. Потвърждава значението на недвусмисленото признаване и зачитане на македонския език и идентичност като неразделна част от наследството на страната, конституционния ред, но също и от европейските ценности…)“.
Това са части от три от предложените поправки от евродепутата Томас Вайц по все още публично необявения му доклад, на чиято база да бъде гласувана юридически необвързваща резолюция на Европейския парламент (ЕП).
От ПП „Зелено движение“ излизат с официална позиция: „твърденията за доклада на Вайц, в който ще се съдържа признаване на македонската идентичност и македонския език от страна на Европейския парламент, са „спекулативни“, защото цитираното от български медии като проектодоклад било резолюция, приета на партиен конгрес на Европейския свободен алианс. „Това е „отделна политическа формация, която не е част от мрежата на Европейските зелени партии, макар и да участва съвместно в групата „Зелени/ЕСА“ в Европейския парламент“, се оправдават от ПП „Зелено движение“.
На 31 май евродепутатът Андрей Ковачев пише: „Европейският парламент е напът да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към Европейския съюз, в който на четири места се споменават „македонска идентичност“ и „език“. Преди приемането на тези текстове от РСМ те се използват за някакъв триумф над България за това, че имало многовековна история, която е отделна от българската обща история, залегнала в договора от 2017 г., и нежеланието на сегашното правителство да изпълнява компромиса от 2022 г.“.
На 2 юни става нещо неочаквано. То дава неотразим по сила коз на София. Македонските медии публикуват глупаво, необмислено, самоиздайническо изказване на премиера Мицкоски от 1 юни. То потвърждава правотата на Андрей Ковачев. Нещо повече. За кой ли път е потвърдена валидността на мисълта:
ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ.
От глупост Мицкоски проваля йезуитския замисъл на операцията. Веднъж гласуван и приет от Европарламента доклад на „инструмента“ Вайц с упоменатите „македонска идентичност“ и „македонски език“, поставяше София пред свършен факт. Както казва народът: „Късно е либе за китка“.
Ето ги Мицкоските издайнически слова: „Целта на официална София е създаването на „нова, съвременна македонска нация, почиваща на корените на българската нация“. По думите му работната версия на доклада за напредъка на страната, подготвена от докладчика за Северна Македония в Европейския парламент Томас Вайс, „е важна и значима, защото за пръв път се споменава специфична македонска идентичност и специфичен македонски език”… „Това не е изненада, защото от самото начало на приетата от предишното правителство авантюра ние говорехме, че зад всичко това се крие създаване на една изкуствена нация – сегашна македонска нация, това е същината. Имах интензивни разговори с няколко влиятелни личности в ЕП и в Брюксел и днес ще продължа да казвам, че ако това се случи, още веднъж ще се потвърди това, което ние говорехме през цялото време, че не става дума за няколкостотин наши съграждани, които казват за себе си, че са от българската общност, а за опит за създаване на нова, изкуствена, сегашна македонска нация, която почива върху корените на българската нация”. Тез думи Мицкоски произнася на отбелязването 80-ата годишнина на Държавната статистическа служба в страната.
Думите му като студен душ обливат и събуждат българските евродепутати. Осъзнават: трябва не просто да бързат да предотвратят гласуването в Европарламента, а преди това – в комисията по външни работи на ЕП. Така се стига до 4 юни, където е взето решение да се отложи гласуването на доклада, заради доказан теч на информация към Скопие.
Би трябвало нашенци да благодарят на холеричния темперамент на Мицкоски, разкрил с необмислено изказване козовете на Скопие.
Спешно групата български евродепутати праща писмо до комисията. В него изразяват съмнения в интегритета на доклада и съобщават за нередности, включително неразрешено и преждевременно изтичане на вътрешна парламентарна информация, ключови елементи от проекта на документа и компромисни изменения към длъжностни лица в Скопие. За пример се дава изказването на премиера на Северна Македония Мицкоски от 1 юни, че е запознат предварително с доклада с големи подробности. Той твърди, че в окончателната версия на доклада няма да бъдат приети конкретни предложения от евродепутати.
Пасаж от писмото: „Обезпокоително е твърдението на Мицкоски, че неговото правителство е работило по този доклад в продължение на 11 месеца заедно с докладчика, за да се стигне до такъв положителен за тях резултат. Тези разкрития, направени преди приключването на преговорите между докладчиците в сянка, сочат към непрекъснато и структурирано изтичане на информация, или още по-лошо – пробив в сигурността на сървърите и пощата на служителите на ЕП от страна на трети държави. Важният въпрос е дали трета страна е предвидила, оформила или дори съавторствала критични формулировки в доклад, който би трябвало да отразява балансираната институционална позиция на Европейския парламент?“.
Писмото, подкрепено главно от ЕНП, свършва работа. Докладчикът Томас Вайц е принуден да поиска и получава на 4 юни отлагане на гласуването в Комисията по външни работи на ЕП на годишния доклад за напредъка на Северна Македония. Но именно тогава с мнозинство е отхвърлена устна поправка към доклада от Новаков и Вълчев, настояващи пред думите „македонски идентитет и език“ да стои думата „съвременен“.
Същия ден (4 юни) в предаването „Тази сутрин“ на bТV историкът Спас Ташев коментира: „Виждам опит на Скопие да заобиколи България. Скопие има активна дипломация, която цели да намери заобиколни пътища, по които да се преодолее Френското предложение… Големият проблем е, че само за лобистка дейност Скопие разполага с фонд от 30 млн. евро. Купуват се журналисти, купуват се сътрудници в кабинети на евродепутати, купуват се директно евродепутати“.
Така се стига до гласуването в Европарламента на 9 юни, при което три партии воглаве с ЕНП успяват да отстранят от доклада споменатите квалификации.
След 4 юни, убеден, че ще спечели битката в Европарламента, Мицкоски изпада в поредния словесен делириум (бълнуване). Атакува своите предходници – Зоран Заев и Димитър Ковачевски: „Бившето македонско правителство смени името, знамето и прие срамното споразумение с България, поставяйки Македония в подчинена роля“. Заканва се на СДСМ: „Няма измъкване от доклада в Европейския парламент за уникалната македонска идентичност“. И днес гордо разказваме нашата история за Македония в Мюнхен, печелим в Берлин и Лондон, Брюксел и Вашингтон, говорим за нашата Македония. Боли ги, защото са страхливци и знаят какво са направили и защото знаят какви пирони са забили в ръцете на македонската идентичност, а ние я връщаме. Ще се борим да я върнем напълно. Не знам дали това поколение ще успее да я върне, но знам, че ще оставим на вас, на поколенията, които идват, да върнете на Македония и македонските граждани всичко, което тези от СДСМ продадоха, с достойнство и с високо вдигната глава. Когато ни видяха да се борим, се молеха на Бог да не успеем. Когато ни видяха да спорим и да печелим битката на масата, се молеха да не успеем. Бяха облекчени, когато в Брюксел решиха да преместят доклада за 24 юни. Но няма измъкване. Този доклад ще бъде приет, защото цяла Европа и Брюксел знаят за вековната и уникална македонска идентичност и македонски език и ще го подкрепят“.
В статия от 10 юни под заглавие
„АМА И НИЕ СМЕ ЛИЦЕМЕРИ!“
уважаваният журналист Костадин Филипов: „Трябва ли да сме благодарни на Християн Мицкоски, че ни обърна внимание върху съдържанието на доклада за напредъка на Северна Македония? В крайна сметка целта е постигната – България отново е обявена за виновна. Най са ми смешни българските политици, когато се правят на изненадани. Не знаели, не видели и не чули, та все се получава така, че някой друг трябва да им отваря очите и да ги принуди да действат със закъснение. И да се хвърлят пред амбразурата, за да спасяват положението. А ние от бранша на журналистите да правим констатацията, че българската политика и дипломация в повечето случаи върви след събитията. Няколко месеца европратеникът от Австрия Томас Вайц готви доклад за напредъка на Северна Македония, посещава повече от тридесет пъти Скопие, среща се там с този и онзи, съобразява се с „препоръките“ на домакините и чак когато премиерът Християн Мицкоски отвори уста, разбрахме какво се готви.
Още едно важно каза Коста Филиповски: „Не казвам, че австриецът няма вина. Каквото и да се говори, нямам никакви, ама никакви съмнения в подхода към него от страна на македонските управляващи и в демонстрацията на тяхната щедрост и гостоприемство. В такива неща ги бива още от времето на Титова Югославия… Страхувам се, че пак нещо не сме разбрали и че и от този случай ще останем с погрешна представа. Мицкоски сътворил нечуван политически гаф, като предварително се бил похвалил с вписването на „вековните“ идентичност и език. Я не се занасяйте! Че премиерът на Северна Македония е еднопланов до крайна праволинейност, не е тайна. Но в случая „гафът“ не е нищо повече от операция с триизмерна цел. Първо, ако номерът с доклада мине, а той не е имал основания да се опасява, че няма да е така и нещо ще го спре, всички политически и рейтингови плюсове ще бъдат на страната на Мицкоски. Той ще има в ръката си коз да се хвали, че държи процеса на утвърждаването на македонската идентичност и език в ЕС, преди още страната му да е започнала преговорния процес. Това би му дало основание да изтъкне, че изпълнява предизборните си обещания да реши проблема с движението напред на страната си към членство. Това е важно за него, защото през есента в Северна Македония предстоят много интересни местни избори, които Мицкоски иска да спечели убедително и по този начин да овладее всички власти в държавата. Ако това не ви намирисва на авторитаризъм, не знам какво друго е. „Македонски Вучич“, или нещо такова.
На 24 юни напрежението по оста Скопие-София нараства заради гласуването на доклада за Северна Македония в Комисията по външни работи в Европейския парламент. Българските евродепутати, начело с Андрей Ковачев и Ивайло Вълчев, настояват за вкарване на думата „съвременни“ преди формулировката. Текстовете не са приети, след като евродепутати във външната комисия от партията на унгарския премиер Виктор Орбан помагат за блокиране на предложените изменения.
На 24 юни дойде наша груба грешка. Поради правно-документално невежество. Проектодокладът на Европарламента за напредъка на РСМ бе одобрен от парламентарната комисия по външни работи с 40 гласа „за“, 19 „против“ и 10 „въздържал се”. Комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за „македонски език и идентичност“ да бъде добавено определението „съвременен“.
На 25 юни журналистът Любчо Нешков (БГНЕС) разкри по-дълбок пласт на случилото се: „Ние сме свидетели на официална държавна идеология в Македония в услуга на проекта Будапеща-Белград-Скопие-Атина… Орбан от 12 години финансира антибългарската кампания в Македония. Агенция, която продава туристически артикули и сувенири, финансира телевизия, портал и медии, като се получават пари в брой като заплати по твърдения на местни журналисти. Мицкоски взима близо 2 милиарда заем за една година от Унгария. Само че се оказва, че не става дума за евро, а за юани. Междувременно в Македония влиза нов мобилен оператор с азиатско участие, зад което стоят Huawei и Китай. Междувременно в македонските медии има тежка антиевропейска пропаганда“.
На 1 юли в Скопие еврокомисарят по разширяването Марта Кос ядоса македонците с изявление, което сведе македонската идентичност до „манастири, погача, пинджур и пълнени чушки“. Изказването на евродамата „вдигна кръвното“ на Мицкоски: „За мене мојот идентитет не е само прекрасната македонска кујна (на сръб. кухня), туку е и Гоце Делчев, и Шапкарев, и Миладиновци и Илинденското востание и Дамјан Груев и Јане Сандански… Не знам дали ќе го споделат истото мислење и колегите од исток, но тоа се луѓето кои се дел од нашиот идентитет, македонски идентитет“.
На 3 юли трите най-големи политически сили в Европейския парламент – ЕНП, С&Д и „Обнови Европа”, се споразумяха за отпадане на формулировките „македонска идентичност” и „македонски език” от проектодоклада за напредъка на Северна Македония. Очаква се мнозинството в пленарна зала в Страсбург да подкрепи поправките в доклада в идните дни.
Как реагира Скопие на новината, че групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и „Зелените” са се договорили преди очакваното гласуване на доклада в пленарната зала в Страсбург да внесат същата поправка писмено. Става дума за отпадане от проектодоклада за напредъка на Северна Македония на всички референции към „македонска идентичност” и „македонски език”. А те са четири на брой.
Реакция на Мицкоски: „Важното е обаче да се напомни, че тази малка стъпка, когато „македонска идентичност и македонски език” мина в Комисията по външни работи на ЕП, ще остане в колективната памет, че за пръв път някога „македонска идентичност и македонски език” са минали в главния град на ЕС и в седалището на европейската демокрация – ЕП… За съжаление това, което седем години се случваше в държавата ни, доведе до една такава ситуация. Не исках да го кажа, но ще го кажа –
ПО ТАЛИБАНСКИ НАЧИН ДА СЕ ИЗТРИВА
македонската идентичност и македонският език от доклада на Европа. Това дочакахме като народ в 21 век. Това ни причиниха Буяр Османи (бившият външен министър), Димитър Ковачевски (бившият премиер)… и останалите”.
От централата на опозиционния СДСМ светкавично отговориха: „Най-големият враг на македонския език, култура и идентичност е Християн Мицкоски”.
И се обосноваха. Според СДСМ Мицкоски е възобновил в ЕП затворения въпрос за „езика, дефиниран като единствен македонски език на македонския народ”, поради тесни политически интереси. „За поражението, което (Северна) Македония отново преживява в Брюксел, Мицкоски не може да посочи с пръст никого. Именно той и неговият приятел Андрей Ковачев, с когото работят заедно, за да блокират европейската перспектива на македонските граждани, са виновни за тази ситуация. СДСМ спечели победа в Брюксел с преговорната рамка, в която се споменава македонският език, както и с подписването на споразумението с Фронтекс на чист и признат македонски език, без никакви уточнения, бележки под линия и звездички. Това беше ясна победа за (Северна) Македония и за гражданите, която Мицкоски никога не призна. Той беше разочарован, мълчалив и недоволен, сега е ясно защо”.
Прави ли бяха от СДСМ да искат от Мицкоски „незабавно да се извини на македонския народ за лъжливите обещания и да понесе политическа отговорност за заличаването на македонския език от доклада на Европейския парламент”. Разбира се. Наистина, никъде във Френското предложение не се споменава изразът „македонски идентитет“. Но тя контекстуално присъства. В точка 4 на Уводната декларация на Френското предложение четем: „Вашата земjа е дел од европската историjа, наследство и култура и очекуваме уште повеќе да ги интензивираме нашите веќе добро воспоставени врски“.
Текстът, макар косвено, признава македонския идентитет (история & култура). Фактът, че София допусна двустранните протоколи да останат извън преговорната рамка, доказва: за неолиберален Брюксел, изповядващ глобализма, историята и културата няма никакво значение.
НИКОЛА СТОЯНОВ
