„Здравейте на всички слушатели, които гледат в момента…“, „С българите говорим на един език…“, „Враца ми се струва, че все едно съм в Ню Йорк…“ – са само част от лафовете на плейбоя на родния футбол Валери Божинов, за когото футболният терен се оказа тесен и талантът му достигна до сцената на театър „Сълза и смях“. Ексцентрикът, познат с прякорите Божигол и Божинката, все още не се е превъплътил в актьор, но може да се похвали с първи стъпки в драматургията, след като бисерите му бяха използвани в постановката „Жена ми се казва Борис“ с благоевградчанина Румен Угрински в една от главните роли. Нападателят, които мина като метеор през редица европейски грандове, за да акостира тази зима във втородивизионния „Септември“ /Сф/, ще се запомни и с култовата реплика, която изръси още като юноша: „В „Милан“ мога да играя по всяко време, моят талант е за „Реал“ /Мадрид“.
Част от крилатите фрази на Божинката:
1. Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“ – коментар пред медии относно това колко му е тежко, че не е в националния отбор.
- „Аз не харесвам да идвам отзад, защото отзад е отзад. Имам нужда да мисля в отпред“ (в оригинал на английски: „I don’t like to сome behind because behind is behind, I need to think in the front“) – по време на пресконференция на английски език.
- „Звънях на един човек, който има един сайт. Няма да говоря. И му викам… Има сигурно 10 новини, има пет новини за мене. И му звъня, викам, човек, добре, викам, какво трябва да направя, викам, за да спреш, викам, независимо дали е, викам, то е само негативно, викам. Айде, аз, не ме интересува, викам, ти само негативни неща пишеш. Викам, нещо трябва да направя ли? Викам, кажи!“ – за интереса към него от страна на жълтите медии.
- „Да треперят Тони Найка, Иконата, Асенчо Таксито, Влади Гаджев, всички да треперят. Трепниии! Тони Найкаааа, Трепнииии, Трепериии…“ – в култово видео от личния му автомобил с музикален фон в изпълнение на Цеца Величкович.
- Имаме трима топ футболисти, нали така? Христо Стоичков, легенда и икона, абсолютен №1, след това е Митко Бербатов, и после съм аз. Това сме в България – Стоичков, Бербо и Божинов.
- Честно да си призная, съжалявам, че не съм се родил в Сърбия. Толкова съм отвратен от българите. Ние идваме в Сърбия и хората ни носят на ръце. Не ни дават да плащаме сметките в ресторантите и кафетата. А у нас! Болно и жално ми е, че са такива българите.
- На въпрос защо е развял знамето на съседна Сърбия след мач на „Партизан“: „България си обичам аз. Дори, мисля, че само един футболист може би има татуирано българското знаме…“ – гордо показва трибагреника на рамото си.
- „Малко коте, секс има ли, казвай?“- част от лична SMS кореспонденция с млада дама.
- „Повече се мисли, повече се размишлява. Накратко – по-зрял съм вече. За 15 г. в Италия научих много, израснах като мъж, а и манталитетът ми е малко италиански. Така съзрях и станах голям“ – за зрелостта и опита, натрупан с годините по терените.
- „За мен т`ва е жената на моите мечти. Преди два дена й казах: „Ако не си ми дъщеря, бих се оженил за тебе, бих те чакал“ и тя ми отговори: „Aма аз съм дете“. „Да, знам, че си дете, ти си моя дъщеря“ – за обичта към детето си.
