На световното за мъже в Унгария с баща си А. Иванов /вляво/, треньора Н. Вакареев и най-добрия ни плувен маратонец П. Стойчев /вдясно/.
Заедно с клубния си съотборник във "Вихрен" В. Айдарски, от когото твърди, че е научил много и още има да учи
В ролята на фен край басейна на нежната си половинка
Животът на момчето чудо от санданския клуб „Вихрен“ Антъни Иванов е свързан изцяло с водата – там прекарва по 6 часа на ден. Тъкмо в басейна среща и гаджето си – 15-годишната търновка Габриела Димитрова.
18-годишният Антъни спечели през тази година бронзов медал на световното първенство за юноши в Индианаполис в края на август в дисциплината 200 метра бътерфлай, финиширайки за 1:57,54 минути. Големия успех постига с последния си треньор Николай Вакареев, с когото работи в Сандански от година. Бащата на таланта – Антон Иванов, е родом от Благоевград и също е тренирал плуване.
Антъни е стриктен, отговорен и амбициозен. Шампионът, който държи 14 поправки на националните рекорди при мъжете и общо 200 в различни възрасти, се стреми към заветната си цел – злато от Олимпиадата в Япония през 2020 г.
Кръстен е на американския актьор Антъни Хопкинс. Кумир му е най-големият в плуването – Майкъл Фелпс. Заради големите успехи на Антъни в социалните мрежи все повече набира популярност новото му име – Бейби Фелпс.
– Антъни, как се насочихте към плуването?
– Като малък се чудех кой спорт да избера – футбол или плуване, и до 13 години тренирах и двата спорта. Един ден, когато бях на 13, баща ми Антон – бивш национал на 100 и 200 метра бътерфлай, ме заведе на басейна и категорично взехме решение – продължавам с плуването. Харесвам и футбола, но през последните няколко години не ритам, защото се пазя от контузии. Играя футбол предимно на плейстейшън ФИФА с приятели.
– Габи, Вие бяхте ли на последното състезание в САЩ?
– Не, защото нямам виза за Щатите. А и той
ТРЯБВА ДА СЕ КОНЦЕНТРИРА ТАМ, НЕ ДА МИСЛИ ЗА МЕН.
Затова по-добре да не ходя с него по големите състезания. Подкрепям го, колкото мога.
– Габи, Вие също ли плувате?
– Да, ние така се запознахме – на басейна. Аз уча в спортното училище, а той в частен американски колеж. От почти година и половина сме заедно.
– Как успяхте да се харесате в басейна, като всички сте с очила и шапки?
– Ами ние не си говорихме там. Запознахме се официално на рождения ми ден през 2015 г., а три месеца по-късно започна всичко между нас. Заради него се преместих в бившия му отбор „Етър 2000“.
– Как минава един Ваш ден, Антъни?
– Никога не пропускам тренировка. След закуска отивам в басейна, после на училище, след това пак на третировка, а след това и на суха тренировка, която включва подскоци, лицеви опори, дърпане на ластици, надигания с колани и каквото прецени треньорът.
ВСЕКИ ДЕН ТРЕНИРАМ ПО 5 ЧАСА, БЕЗ НЕДЕЛЯ,
когато имам само разплуване 3-4 км, а в четвъртък тренировката е само една. Няма ден, в който да не плувам по 12-14 километра. Правя три тренировки на ден. Задължително спя по 8-10 часа. Не пия, не пуша. Ям от всичко умерено, за плуването не е препоръчително пържено и аз го избягвам. На мен ми трябват дневно 6000 калории – два пъти повече от нормалното. Не ми е позволено газирано, но за това няма проблем, никога не съм го харесвал.
– Това, че имате диоптрични очила, пречи ли Ви във водата?
– По-скоро ме прави още по-сензитивен. Единственият недостатък е, че когато съм на състезание и изляза от водата, не мога ясно да видя резултата си на електронното табло.
– Антъни, догодина отивате да следвате в САЩ. Кой университет избрахте?
– Предстоят ми две по-големи първенства – републиканското на малък басейн през декември и
СЛЕД ТОВА ПОДГОТОВКА ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗА МЪЖЕ
в Шотландия през август 2018 г. След него догодина заминавам да уча в САЩ. Избрах да уча там заради по-добрите условия за плуването. Колебаех се между 3 университета – в Аризона, Флорида и Северна Каролина. Трудно е да избера, но след като говорих с всички треньори, се оказа, че методиката на Северна Каролина най ми допада. Но все още не съм взел окончателно решение.
– Промени ли Ви славата?
– Държа се по абсолютно същия начин, както и преди. Но не съм свикнал чак на такова внимание и това ме изморява.
– Антъни, какво бихте посъветвали всяко дете, което иска да стане добър плувец?
– Да работи върху това, което иска да стане, и то ще се случи!
Назаем от в. „Галерия“
