Бягането дава свобода, щастие, удовлетворение да се справяш с трудностите и много нови познанства с хубави хора, това заявява 42-годишната дупничанка Верадина Начева, която тази година спечели „Беласица скай рън“ при жените.
През тази година дупничанката, която се състезава за клуб „Синята стрела”, постига още добри бягания и резултати на различни състезания и всички, които я познават, са сигурни, че още по-големите й успехи тепърва предстоят.
В момента е на финал на Световната серия по скайрънинг за майстори – състезанието Limonextreme в Италия, което събира най-добрите атлети на сезон 2023 г. от цял свят и в което тя представя България като квалифициран (с резултата от Пирин екстрийм) поканен атлет.
Тя е любител планински бегач, който умело съчетава професионалните и семейните ангажименти със спорта.
В интервю за вестник „Струма“ Верадина Начева разкрива колко е трудно да се подготвяш за поредното състезание, докато работиш и се грижиш за семейството си, и какво взима и дава бягането.
– Разкажете ни за първото място, което постигнахте на „Беласица скай рън“. Трудно ли беше?
– Това беше второ участие за мен в „Беласица скай рън“. Това е ювелирно състезание –перфектна комбинация от предизвикателно трудно трасе, панорамни гледки от върховете, омагьосваща вековна кестенова гора, застлана с лилав килим от есенни циклами, лудо стръмно спускане през нея и задушевна приятелска атмосфера между участници и организатори.
Миналогодишното (2-ро място тогава) ми беше по-трудно. Сега знаех какво ме очаква и нямах търпение за него, имам по-добра подготовка като цяло и много по-силна мотивация – не толкова за самото първо място, колкото да направя добро бягане за подкрепящите хора, които следяха в реално време състезанието. Успях да подобря времето си с 24 мин. и малко ме е деляло от рекорда на трасето от 2018 г. (около 5 мин.)
– Откога участвате в състезания и маратони? Какви други успехи имате?
– От минала пролет, когато по случайни стечения на обстоятелствата, любопитството към преживяването и способностите ми ме заведе на първото ми състезание по планинско бягане „Трън ултра рън” в Краището (разбира се, избрах най-късата дистанция 13 км с 900 м д+). Изключително изненадващо за мен, без опит и особена подготовка, и на прага на 40-ата годишнина, спечелих 1-во място. Тогава си казах „Наистина никога не е късно!“ и това даде тласъка за много следващи вълнуващи състезания.
Първия „бегачески сезон“ 2022 г. закрих с 6 състезания в 6 поредни уикенда (натоварване, което принципно не се препоръчва), сред които първият ми ултрамаранон КЗ в Родопите (43 км с 1700 м д+, 6 часа бягане с 6 мин. „почивка“, 9-о място), „Пирин extreme” (38 км с 3300 м д+), където с настинка успях да се добера едва до 18-о място в професионална международна конкуренция, тъй като беше квалификационен кръг от Световната Skyrunning серия); Тракийски царе около Казанлък – 42 км (5-о място); Надбягване в Източни Родопи -31 км (3-то място в общо класиране жени, 1-во място по възрастова категория), Хайдушки пътеки (21 км, 1400 м д+, 2-ро място в общо класиране жени). Едно от най-емоционалните ми състезания тази година беше първото ми участие в състезание в родна Дупница. Трасето преминаваше от центъра, през любими места: покрай градската градина и по хълма Св. Спас – места, на които съм тичала преди години, и вероятно всичко, свързано с бягането, е било започнало. Тогава се класирах едва 9-а. Конкуренцията беше от професионални и дългогодишни лекоатлетки от цялата страна, но за мен радостта да бягам в състезание в родния ми град беше най-голяма.
Сред най-добрите ми бягания и класирания през тази година мога да отлича ОББ Вертикален км (изкачване и спускане на 24 етажа в сграда), където, изненадващо и за мен, категорично спечелих 1-во място в категорията на любителите бегачи.
Също така и Коджа Кая из хълмовете (наречени „каи“) около китното с. Билка, до яз. „Цонево”, едно различно състезание без подкрепителни пунктове, където участвах в 2 дисциплини – вертикален км и в трасето 14 км с 1050 м д+. Там успях да се класирам на 2-ро престижно място след нашата национална и професионална състезателка Антония Григорова и 1-во в кат. 40+.
Финиширах първа на Трън Ultra Run (27 км, 1650 м д+), където поставих и рекорд на трасето. Седмица след него – морския красив ултрамаратон (42 км, 730 м д+) – 3-то място и 1-во място във възрастова категория.
Началото на лятото беше поставено от Парангалица Вертикален км в сурови планински условия с дъжд, вятър, град и ниски температури (4-то място в сериозна дамска конкуренция, вкл. с международно участие), последва един спонтанен Вертикален км – „Пирин Рън” (от Банско-вр. Вихрен, 13 км с 995 м д+ с време 2:30:43) – 3-то място в оспорвана дамска конкуренция;
Завоювах първите места и в две прелестни състезания по билото на Стара планина – Триглав Sky run (35 км, 2200 м д+, отново в трудни планински условия успях да поставя сериозен рекорд на трасето с 30 мин. подобрение) и ултрамаратона Балканиада (44 км, 2600 м в+).
Най-високата летва от всички е Пирин extreme – главозамайващо трасе в най-високата и въздушна част на Пирин – Котешки чал, Кончето, вр. Кутело, вр. Вихрен и за десерт вр. Тодорка. Някои казват, че дори участието е постижение. Тази година успях да направя доста добро бягане и също в международна конкуренция да се класирам на 3-то място, след две чужденки, което дори не беше в сферата на мечтите ми.
– Какво още искате да постигнете и за какво мечтаете?
– Искам децата да са по-активни в занимания, свързани с природата. За мен самата беше изненадващо, че в България се е развило планинското бягане сред хората на средна възраст. Иска ми се да се развие, да стане интересно и популярно и сред тях, било то планинско бягане, ориентиране, игри или най-малкото преходи в планината.
– Какво Ви запали по планинското бягане?
– Разказите на мой стар приятел и колега планински водач Калоян Пейчев-Кофе за скоростните преминавания на международните планински маршрути Е4 и Е3 (негов е рекордът по Е4), неговото успешно предизвикателство 100 000 вертикални метра за най-кратко време (юли 2022 г., той успешно направи за 17 дни и 12 часа, което е най-бързото време в световен мащаб), привлякоха интереса ми към този тип спорт и ме вдъхнови да проверя дали ще ми хареса бягане в планината, при положение че съм „стар“ планинар и ми е харесвало понякога да изтичам някакъв кратък участък, просто за адреналина. Неговото поощрение да се пробвам в състезание по планинско бягане беше голяма мотивация. После ме запалиха тръпката и атмосферата на състезанията, когато ги „вкусих“ от първо лице, а също и предизвикателството към самата мен.
– А какво Ви мотивира?
– Желанието да се справя добре, да успея да преодолея предизвикателството пред мен, но и насладата от планините, разнообразните релефи, трасета и гледки. Най-силната мотивация са децата ми, когато ме придружават на състезания и ме чакат на финал или също са участвали.
– Какво Ви дава и какво Ви взима бягането?
– Дава свобода, щастие, удовлетворение да се справя с трудностите, дава много нови познанства с хубави хора. Благодарение на това занимание опознах нови кътчета на страната, които иначе вероятно не бих посетила. Коства по някой друг физически дискомфорт, но това е временно и не може да отнеме положителните емоции, с които се обогатява човек.
– Сигурно чрез Вашия пример сте мотивирали други състезатели?
– Голяма радост е за мен, когато разбера, че съм вдъхновила някой да излезе навън сред природата, да направи преход в планината до някое познато или ново място, или пък за започне да бяга. Радвам се, ако мога да дам пример за това, че не е невъзможно, стига човек да има желание.
– Какво бихте казали на хората, които все се канят да започнат да тичат, дори само за удоволствие и тонус, но всеки път отлагат за „по-нататък“?
– Няма за кога да се отлага и никога не е твърде късно.
– Вместо да тичат и да спортуват, много деца и млади хора прекарват свободното си време пред смартфоните. Какви са Вашите наблюдения и има ли много деца, които участват в маратони и състезания?
– За щастие има немалко състезания в страната, които поощряват участието на деца с по-кратки детски дистанции, щафета или състезания по ориентиране, което е чудесно и винаги много емоционално. Но дори и с тях, не е толкова разпространено и „модерно“ като занимание и спорт.
– В автобиографичната си книга „Бяг“ един от най-великите играчи по снукър Рони О‘Съливан е категоричен, че бягането води до пристрастяване и нищо друго не му носи такова спокойствие и радост. При Вас така ли е?
– Да, вероятно води до пристрастяване самата хубава емоция, която човек си създава при бягането, и този контакт с природата, удовлетворението да достигнеш и надминеш границите си на комфорт, при това да се справиш с трудните моменти… Усещането да се чувстваш жив. При мен не е единственото нещо, което ми носи радост, но определено носи чувство за свобода и спокойствие (е, и голяма доза вълнение).
– Суеверна ли сте? Имате ли някакви специални ритуали преди състезание?
– Не, не съм суеверна. Единствените ми ритуали преди състезание са обичайният комплекс от йога, разтягане и загрявка.
– Практикувате ли и други спортове?
– Йога, ски, колело, планински преходи, кондиционни тренировки.
– Споделете ни нещо повече за Вас. С какво се занимавате?
– Държавен служител съм, работя в сферата на опазване на околната среда. Работя също по дисертация, свързана с проучване на растителни съобщества в Пирин.
– Трудно ли е за жените да съчетават професионалните и семейните си задължения с участието в състезания и маратони?
– Да, трудно е за една жена да съчетава всичко това. Много често подготовката и поддържането на спорта форма изискват жертви, особено по отношение на времето за семейството или домакински ангажименти, с които ние жените сме натоварени като цяло в по-голяма степен. Не е изключение да правим тренировки късно вечер или рано сутрин преди изгрев слънце.
– Как един атлет като Вас, който не членува в никакви организации, намира средства, за да бъде на линия за поредното състезание? Сигурно е много трудно да се намерят спонсори…
– Аз съм просто любител, който се самоподготвя и самоосигурява, доколкото приходите позволяват. По отношение на спонсорството не мога да кажа дали е трудно или не, аз лично не съм търсила.
– Какво Ви предстои оттук насетне? Планирате ли участия в други състезания?
– Предстои още едно последно състезание от Националния календар на скайрънинг сериите на България – „Хайдушки пътеки“ в природен парк „Сините камъни” край Сливен.
В края на месеца предстои едно съществено състезание, което определено ме изненада и беше извън смелите ми мечти. Това е финал на Световната серия по скайрънинг за майстори – състезанието Limonextreme в Италия, което събира най-добрите атлети на сезон 2023 г. от цял свят и в което ще представям България като квалифициран (с резултата от „Пирин екстрийм”) поканен атлет.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
